Откъси

Нош като за световно

"Северозападен романь", Глава четиресе и девекя

 messy bed

Свилко улете у стаата йоще на съвиняне. Циганкята го беше пробудила, коги излезна от при Юбица и му беше казала, че съга мое да иде да си легне при жената, ама да се сдръжа да я мандръса барем до довечера, коги невестата требва да се изкъпе и нагласи.

- После мое да се връгаяте колко си сакате – й беа точните думи. Краката й трепереа, беше пребледнела и гласо и се чуеше като одънък барата. – Деца са ви отредени барем троица. Да ви наплънат къщата с глъчава и живото с радус. Обичай и почитай жена си, що съга она ни помни, ни мисли, ни признава друг мъж, осен за тебе.

Свилко му беше през дедовио кво му разпраа на завален блъгарски таа гръбава циганка и се стръча по мерденьо, като зимаше по три стъпала на еднъж. Марикя па си излезна през вратата и фана накъде дом у таа начумереня дзаран.

Пръвата среща меджу Свилен и Юбица откъде недя навам беше мани-мани. Но едни прегръдки, но едни целувки, но размена на нежни приказки… Само ако бех там да ги заснемнуйем с камера… Слагам им за фонь музиката от „Титаник”, пущам клипчето у Нето и те ти ги те у джебо милионете! Целевите ми групи ше бъдат пъпчиви тийнейджърки и самотни, недоклатени лелки. Баш у десетката. Я се басирам, че йоще пръвио ден неколкостотин ияди нещастно вюбени у Джъстин Бийбър или у некой изклесякот сериалете ше гледат клипо, ше реват на ньего и ше го споделат със сродни кокошки, пардон, души…Кък и да е, явно съм изпущил пореднята златна бизнес възможнус и пак ше требва да разчитам да фанем четири-пет точни резултата у права колонкя, та да се замилионерчим. Подозирам обаче, че на вазе ви е точно през онаа работа къкто за финансовото ми благоденствее, така и за дълбокомислените ми разсъжденеа относно пагубното влиянее на липсата на ебанье връз женскио мозък...

Я се бъзикам с ората, ама они верно се беа измъчили един без друг, завалиите. Да си женен за некой, къде го обичаш, па да сте у една къща, ама да не мое да пристъпите един до друг, си е живо наказание. Се едно са чумави, ега нги го намести суданец у гноясалата плът…

У интерес на истината Свилен и Любка не верваа, че истореата със страннята й болес ше свръши добре. Свикнали съдбата да нги връти звучни шамаре место да ги гали с нежня длан, они с лека ръка беа възприемнули мимолетното си щастее като преюдия къде порегньото от негативните и даже трагични събитеа у живото си.

Двамата некък немаха време да осъзнаат топлите чуства, къде ги беа завладели един къди друг. Ни у деньо на сватбата, ни у пръвата брачня нош. Милите нги усещаньеа мое и да беа очевидни за секи страничен набюдател, ама младоженяците не забелезваа нищечко. Не забелезваа, че се дират с поглед един друг измеджу навалицата на сватбата, че сръцата нги почват да биат по-бръже, коги се видат, а ноздрите нги се разширеват у отчаен опит да вдъънат мирисо на другио... И после таа треска нги дойде отнигде, ама нги даде възможнус да сфанат тва-онова...

Коги изеднъж очите нги се отвориа за истината, они помислиа, че вече е късно и Любка ше си замине без време. Ни вроденио у секи човек стремеж къде щастее, ни баеньето на Марикя моеха да ги обнадеждат. Не моеха да изтръгнат скапаното чуство, дека се беше загньездило у сръцата.

Затва и си паднаа на ую от кеф, коги най-после Марикя даде на Свилко да влее при жена си. Двамата щеа да си отапат джуките от цуканье и да си прекръшат ребрата от гушенье. После легнаа и останаа цел ден омотани у потните, миризливи на кисело чарфафе, къде Любка беше преживела тайнствената болес увита у тех. Дотук с лиготеньето!

---

През целото време Свилен го беше надръвил до пръсванье, ама ни он, ни жена му посмеа да напраат пръвата крачкя и да нарушат нарежданеата на онаа вещица Марикя. Никой от тех се не сети и за яденье. Само си лежеха прегрънати и гледаха през прозорецо, жъдно вдишвайки аромато на другио (но след една седмица некъпанье, температури и връгаянье у леглото Любка смръдеше на зла гад, ама на Свилко си му арексваше). Почти си не продумаха. Само от време на време си разменваха по некое от ониа тотално бесмислени изреченеа, къде само вюбените до затъпеване знаат кво значат. И времето си минуваше неусетно, да ви каем. Слънцето префръли билото на къщата и додек да виеш, се едно се не беа минали неколко часа, а минута-две, зе да се стъвиня.

- Я ше идем пръва до банята, та после да имам време, докъде ти се къпеш, да се намажем с разни мазила и да се опраим кък си му е редо за сека невеста, дека сака да запази вниманеето на мъжо си – прошъпня Юбица с оня дрезгав женски тонь, къде, ако ще умрел да си, ше се надръвиш.

- Кък каеш… - Свилен беше като препариран. Ако ще да го беше накарала от терасата да рипне, он щеше да отвръне по същио начин и с кеф да се метне главурешката.

- Сети ли се да ми донесеш багажо от назе… от братовата ми къща?

- Одих йоще преди четири деня... – потвръди Свилен. – Сбрааме кво намериаме, ама мое и да сме пропущили нещо, що сме си мъже, а и он Братан се беше напил като смояновчанин на сватбата си…

---

Таа нош беше нош на нежна юбов, целиванье, галенье, жежки дъйове, лекечко засмукванье, бумкаща камина, наежени косъмчета, преплатанье на потни тела, неуморно проникванье, секванье на дишаньето, веднъга след тва учествено дишанье, сплетени пръсти, множествени оргазми и пръсканье на клес у сички посоки… Беше нош, къде окончателно затвръди една изначално шашава връзкя, връзкя меджу улав идиот и примамливо убава разпоретина, преврънала се неусетно у биковит брак меджу двама здрави и прави млади, къде се обичаа като тлъс чернозем и ярко слънце. Нош на чиста страс и мръсни чарфафе, на плъно раздаванье и пръвичен егоизъм. Нош, свръшила с изгрево, коги Любка, въседнала Свилко, го издои за пореден път глибоко у слабините си и се слече връз ньего, дзепайки като риба на сухо, та да си земе въздуй. Нош, къде секи един човек требва да преживее поне един път у живото си…


Ей, ора, честит ви празник, кой кво ще да отбелезва, с това, с което разполагаме като дата!
Ако сметате, че днеска е ден на любовта, чувствайте се поздравени с горния откъс от "Северозападен романь".


А те тука те и поздрав за почитателите на гроздето: "Некви гньилочи от Еленскио Балкань - "Северозападен романь", глава 23"
И да не забравите! Днеска е последният ден на Зарезанската промоция!
"Северозападен романь и неговите продължения "Автономията????" и "Май ше ни бъде..." може да си вземете с отстъпка от нашия Магазин.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

„Иваил цар - книга първа" - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек.


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

"Най-добрия исторически роман, който съм чела"
Бойка Костадинова

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

b-16.jpg

Фейсбук

Loading ...