Откъси

Мария Ромейката

Из "Иваил цар", глава 44

footsteps snow

Без да бързаме, се спуснахме по каменистия, но полегат склон и застанахме пред главната порта на столицата. По стражевите кули нямаше никого, за разлика от миналия път, когато минахме оттук. Нито стрелци, нито пазачи, нито боляри... Все пак ни очакваше изненада.

На Мария трябва да ѝ се признае, че беше решителна до дързост жена. Стоеше пред широко отворените порти сам-самичка. Ако изключим няколкото ѝ просто облечени придружителки. Без никакви въоръжени мъже. Но като помисля, оръжието на жените е под дрехите, та може и другояче да го речем.

След месеци в пустошта, лишени от всичко нужно за преживяването, пък камо ли от женски ласки, нямаше как да не затаим дъх пред подобна гледка. Майка им ромейска, знаеха как да… Знаеха, майка им ромейска!

Беше облечена в прекрасна червена рокля от някаква лъскава материя, която по-късно разбрах, че се наричала свила и се прави от нишките на едни гъсеници, дето ядат само дудови листа. Дрехата ѝ пречупваше светлината на последните слънчеви лъчи по особен начин. Все едно гореше с кротки, но способни във всеки един момент да прераснат в опустошителен огън, пламъци. Пристегната в кръста и откриваща части от врата, проклетата рокля идваше повече на изтерзаните ни за близост мъжки демони.

Косата на ромейката беше пищна, гъста, с наситения цвят на тлъст чернозем. Макар и прихваната високо със златна диадема, от която се спускаха висулки скъпоценни камъни, тя не оставяше никакво съмнение в гъстотата и жизнеността си.

Ако трябва да кажа истината чистосърдечно, признавам си, че не очаквах ромейката да изглежда толкова млада и да е така недостъпно красива. Когато се приближихме на половин хвърлей от нея, започнах да различавам изящните черти на лицето ѝ. Овалната челюст, изваяните устни, високите скули, едрият, но прав и волеви нос, сърнешките по форма и цвят очи и високото, недокоснато от летата и грижите снежнобяло чело.

Спряхме конете, образувайки дъга около яката порта. Мария съвсем леко се усмихна и не отмести поглед от мен. Повдигна полите си, така че да се видят босите ѝ крака, и пристъпи няколко крачки напред. Спътничките ѝ останаха по местата си. В поведението ѝ нямаше и помен от уплаха или колебание.

Не беше много смислено, но единственото нещо, което ми мина през ума, докато несигурно забих пети в хълбоците на Гривяк и той запристъпва бавно към нея, беше, че Марин със сигурност ще се уреди с някоя от придружителките ѝ. Искаше ромейка, бях му осигурил. Макар и с толкова кръв по пътя си.

Мълчанието застина сякаш за дни, но ромейката не отклони поглед. Аз също не го направих. Накрая въздъхнах шумно и премятайки крак, се смъкнах от гърба на коня. После пристъпих напред. Бавно. Бях наясно, че съм в превъзходно положение и тя го осъзнава. Мария обаче не беше случайна жена. Играеше ролята си отлично.

Щом я приближих, тя послушно сведе поглед и го заби в краката ми, преплитайки пръсти пред слабините си, все едно да беше невинна мома на селски кладенец. Дори ми се стори, че леко приклекна, но не съм сигурен, защото с изящно движение придърпа полите си още малко по-високо и за пръв път от месеци видях женски глезен.


Вижте и:
"Иваил цар", глава първа


Ако още не сте прочели двете части на романа "Иваил цар", може да го поръчате в нашия Магазин

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

veska-ivanova-herakal.jpg

Фейсбук

Loading ...