"Северозападен романь", Глава трета

Свилко Улавио

Severozapaden roman predna korica www

Свилен, или Свилко на Данчо Муфтата, кък го знаеха ‘сички у селото, беше ‘бахти противягата. И не само т’ва, ‘секи, къде го познаваше, щеше да се съгласи и с двете ръце, че е най-дразнещото млекопитаещо, къде некоги се е раждало у коя и да е точка на Млечнио път. Я знам, че не е ‘убаво да се прика’а така у отсъствието на некой, що му се не дава възможнос’ да се защити, ама от Свилко нема кък да си не скинем дре’ите.

Тоа негоден за нищо окап’як ‘одеше по цел ден като маанат горски и само се чудеше к’ва простотия да свръши. Едно от ‘юбимите му занимания беше да се скрие у ньекоя плевня и да цели ‘ората, къде минава’а по улицата, с развалени яйца. Ше ка’ете  „е, к’во толко’ е станало?”. Нищо, само къде Свилко пра’еше такива работи коги беше на дваасе и осам, а не на осам...

"Северозападен романь", Глава втора

На Юбица ѝ става тесно покрай врато

Severozapaden roman predna korica www

Ако некой не помни, беаме стигнале до т’ва кък Братан Чворо успешно си купи цигарки и на връщанье от кръчмата блажено сплати един фас. Он връвеше по улицата и от време на време с ебати кефа размръдваше език, та да оближе никотино, къде беше останал по зъбурете му. У тоа момент у шашавицата на Чворо се бореа три чу’ства, мисли, намерения, да му го намаам.

Пръвото беше пръвичното му възхищение от природата. Тоа уръфляк, кък ‘секи се’янин, обичаше и гората, и добичетата, и барата, и ветъро, и к’во неръкотворно нещо се сетиш. Беше тамън рикийно време (къде 5 часо следобед) и, докъде одеше къде них си, Братан зяпаше като невиждал свите баире, къде се спуща'а урбулешката къде ньеговото село. Беше месецо на гроздоберо, та горите по врълото изглежда'а ‘се едно си ял паприкаш, после си изпил кило скоросмрътница и си оповръщал на’иата – тука цръвенко, до ньего оранжево, т’ва све е заобиколено от яркодзелена буковина... Ветъро ту се супреше, ту из’еднъж пак забръстеше и носеше чък до небото, къде немаше облак и за семе, секви шареняци от фустата на баба ви есен.

Из "Северозападен романь", глава 1

 "Таралясник до таралясника, мила моя майно льо..."

jubica

Коги Братан улете у хоремаго като манарче у тенеке с меко сиренье, слънцето беше още на два остеня нади врълото зади егреко на Ефрем Беснио, къде живееше най на запад у селото. Въпреки че беше средата на следобедо, ниското, широко като балдърете на Марикя от долната ма’ала, помещение се пръскаше по шевовете. Некой ше каа „било е празник”. Празник – на Муко мъдата. Нема нищо такова.

Истината е съвсем друга и секи, кой познава Северозападо поне толко, колко оня урапяк Евгени Минчев познава женското тело, я знаа. У тоа беден, отруден, изнурен, забра’ен и от Гявола край се пие за стра от дзаран до дзаран. И поради таа причина една селска кръчма нема кък да не е плъна.

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

b-16.jpg

Фейсбук

Loading ...