Торлака

"Май ше ни бъде...", откъс от глава 59

Чък Норис от Диви дол

Вижте сега, сички знаеме, че малко или много по некой път ситуацеата се изплъзва от контрол. Еднъж си обрънеш кафето три у едно връз новите чисто бели панталонье. Друг път даскалицата те пита закво детето ти реве с плъно гръло „Ебанье“ на влазанье у децката градина винагиж, коги го прибереш след два месеци и нещо у Говежда. Трети път ти се сака да закояш тва, с което разполагаме като политическа класа до крак. Конфузни и неловки ситуации, живото е такъв. Съг ше се пробвам да ви представим една такава, без да съм пристрастен, абсеютно задлъжително условее за секи уважаващ себе си писатей.

"Автономията????" - Глава пръва

Ега измре таа гад!

"Тва изрева с плъно гръйо полицаю на целото поречее, Витали Парената въшка, и се фръли пръв у атака през барикадата, дека беа дигнали поди селото. Он беше принципен човек и не си зе сюжебньото оръжее за тва чутовньо сраженее. За сметкя на тва беше предупредил манку по-израншко, че знаа, че у сека къща у селото има тъпкач, напраен от кормилнио лос на ЗИЛ или проврътена фоберка, та да стрея с патронье. И че нема да арестува никой, ако си донесе тва своеобразно огнестрелно оръжее.

"Май ше ни бъде" - Глава пръва

Къде дузина бесни бабичкоре

Категорично немам ама никво намеренее да ви обяснявам кои се беа сбрали.
По име ако ще да ви ги изредим до една, сигурен съм, че не сте ги видвали очи у очи, така че целусну се губи смисъло на едно предполагаемо подобно начинанее от моя стрънь. Порди таа причина, па и оти мислим, че ше е по-лесно за мене и по-оправно за вазе така, нека да приложим некви уточненеа. Без чак па толко да се разпростирам у подробности. Само отгоре-отгоре, обещавам.
Силно се надявам да ме разберете, па, ако не, кво толко? Нема да е болка за умиранье ни за мене, ни за вазе. Сега ви предлагам да си изплакнете подробностете, да си облечете халато, да си сипете чаша бордо набор меджу двете световни, да палнете камината у трапезареата на мезонето си с изглед къде Антиплано у Андите и да слушате да ви разпраам кво стана.

"Северозападен романь", Глава пета

На Юбица ѝ припарва поди гъзицата

Коги Братан се прибра у тех с три кутии цигари поди мишница, Юбица го пострешна още на вратничката. Беше се у’илила от уше до уше и пра’еше едни стойки и физиономии, притрепкваше с очи като плъй у брашно, трошеше китки. Мани мани...

Она знааше, че е у неизгодна позиция, ама толко’ беше ‘юбопитна, че не може да се сдръжи и тръгна урбулешката къде целта си.

Северозападен речник*

A

àбен  - захабен, изхабен, тъп
абѝч - неспособен, неумел човек, неудачниик
ала - хала; в преносен смисъл луд, див, неконтролируем човек
артише - да ти остане нещо

"Северозападен романь", Глава четвърта

Неочаквано предложенее

Коги Братан Чворо отвори едното око и се поогледа, тамън беше тръгнало да се развиделева. Он така обичаше – седаше да пие горе-доле рано, нафукваше се като див змей горянин и си легаше да спи. По тоа начин ‘ем се пра’еше на дръво кък си требеше, ‘ем дзаран мо’еше да стане с кокошките и да си свръши некоа работа. А он работа имаше и отгоре.

"Автономията????" - Из главата "Бъгня вечер"

- Откво умре макье ми, тука турта не е месена – каза Муфтата, без да му обръне и толко вниманее, колко цръната Златка обръща вниманее на учебник по географеа. – Ама мойта обична снаа знаа кък да свръши таа работа. Пръво изми масата, та мушамата лъсна. После пресе брашно у една купа и капна и водица. Па добави сол, ама те тък, на око, нема да мери, нема нищо. След тва мачка, мачка, се едно некой невидвал мачка млади цомбечки. – Данчо си зе въздуй, па донади: – Я съм дрът човек и зимаска си поспивам манку повечко, ама днеска, като я чух, че се слуня рано-рано из куфнята, се надигнах. Оно баш се беше развиделило.

"Северозападен романь", Глава трета

Свилко Улавио

Свилен, или Свилко на Данчо Муфтата, кък го знаеха ‘сички у селото, беше ‘бахти противягата. И не само т’ва, ‘секи, къде го познаваше, щеше да се съгласи и с двете ръце, че е най-дразнещото млекопитаещо, къде некоги се е раждало у коя и да е точка на Млечнио път. Я знам, че не е ‘убаво да се прика’а така у отсъствието на некой, що му се не дава възможнос’ да се защити, ама от Свилко нема кък да си не скинем дре’ите.

Тоа негоден за нищо окап’як ‘одеше по цел ден като маанат горски и само се чудеше к’ва простотия да свръши. Едно от ‘юбимите му занимания беше да се скрие у ньекоя плевня и да цели ‘ората, къде минава’а по улицата, с развалени яйца. Ше ка’ете  „е, к’во толко’ е станало?”. Нищо, само къде Свилко пра’еше такива работи коги беше на дваасе и осам, а не на осам...