Торлака

Приказка с тъжно начало и още по-тъжен край

Няма да обяснявам на никого кой е 25-годишният охранител Даниел Тасев и как „загина“ при „нелеп инцидент“. Никакво намерение нямам и да споделям мнението си за обединената патриотка Султанка Петрова. Едва ли е важно за някого, че фирмата, която „ремонтира“ Партийния дом е подхвърляна като горещ картоф от ръцете на един член на семейството ѝ в ръцете на друг, докато се окаже собственост на „бащата на внуците ми“.

Еклектика в мръсночервено

Сега, малко предисловие. Въпреки и да ненавиждам превъзходните степени, нямам никакви задръжки да споделя с няколкото си читатели, че любимият ми писател е бразилецът Жоржи Амаду. И веднага да премина към конкретика, макар и само за миг.

Аз португалски не говоря даже и колкото боя да си изкарам (мечта ми е да чета Жоржи в оригинал, но дали и кога ще стане само Вселената знае), ама от сигурни източници разбрах, че „амаду“ значело нещо като „обичан“, „любимец“.

Чумата, чумата!

Чумата, причинявана от една невидима с просто око бактерийка (Yersinia pestis), впрочем всички бактерии са невидими, но това е друга тема, е болест, която е покосила доволно количество живи същества на планетата, още повече, като процент, от целокупното човечество, а най-много (не претендирам за изчерпателност) европейци.

Седмият син на седмия син

Оженихте ли децата на близо седемдесетгодишният престолонаследник на Грейт Бритиша? Оплакахте ли майката им, май Даяна се пише на български. Обсъдихте ли тоалетите на съпругите, коя била деТствена, на коя баща й не дошъл на брачната церемония, коя била разведена, черна, бяла, прекалено красива за единия, крайно грозна за другия?

Мълчанието на блейките

За мой срам не познавам лично Кольо Босия, признавам си. Пиша това и онова срещу всяка следваща власт, участвам в тоя и оня протест, но когато той започна гладната си стачка, осъзнах, че всъщност нищо не правя.

Слушах му едно интервю. После и второ, а и трето. Половин нощ загубих в това. Не, спечелих я, да се поправя. Той не е пишман дисидент, не „пледира“, „разконспирира“, скача, защото не е червен… Не, неговата гладна стачка не е заради това.

Силата на избора

Бях на шестнайсет, когато ме изхвърлиха по най-позорния начин от едно туристическо дружество, от което бях част. Впрочем, единствената организация, в която някога съм членувал, но това е друга тема.

Разчленуваха ме след другарски съд, защото се качих от хижа „Пирин“ до едноименния връх тайно, без никаква подходяща подготовка и екипировка в една зловеща снежна буря, издебвайки хижаря и ръководителите на групата. Тръгнах преди да се съмне, така се прави в планината. Нямаше джиесеми, пък камо ли смартфони, какво да кажем за обхват.

Прелетните птици поеха на североизток

Преди няколко години АЕЦ „Белене“ според Пожарникаря-слънце беше гьол за 800 милиона лева. Оттогава той смени мнението си неколкократно. Типично за един провиденчески държавник, но ние си го знаем. По същия тертип се направи на приятно разсеян и когато Европейската комисия наложи на Россия, Страна Огромная, правила според които трябваше да се преговаря за цените на природния газ и те да не са с 40% по-високи в България, отколкото в Германия, да речем.

Младостта си е младост, сиренето е с пари

Седим си с Гини, сипали сме си по едно пиенье, нарязали сме си салатка, нали вече се води пролет и на пазара са изкарали пластмасовите домати. Младоженци сме, няма как требва да прекарваме вечерите заедно. Мене ми се оди на кръчме с приятели, все пустиняци и пияници, ама човек се налага и отговорностите си да изпълнява. Гини рече: