ВОЖДЪТ НА БАЛЪЦИТЕ
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Неделя, 05 Януари 2020 21:53
Благословен беше ти да живееш в добри времена, моя пътеводна светлина, благословено беше и племето ти, о, Винету!
Нима апачите изобщо имаха язовири? И, въпреки това, дали се намираше някой дори и измежду най-великите им воини, който да дръзне да обвини великия вожд Винету за пресъхналите кладенци? Къде се е чуло и видяло такова нещо? Нали несретникът щеше да бъде завързан за стълба на мъченията, изтезаван поне една седмица, а след това скалпиран и захвърленч в пустинята!
НЯКАКВИ СИ ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ МИЛИОНА…
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Понеделник, 30 Декември 2019 22:13
– Шефе, извинявай, че така направо питам, ама не беше ли малко неразумно точно сега де се дават петдесет и пет милиона за нов правителствен самолет?
– Росене, гледай си министерството и не се меси там, където не ти е работа. Имал съм излишък, дал съм, к‘во толкова е станало?
– Не, не, не ме разбирай погрешно. Аз приветствам решението ти с две ръце, ама хората…
– К‘во хората?
– Хората роптаят. Социалните мрежи са пълни със саркастични подигравки и възмутени гневни коментари. Струва ми се, че трябваше да го отложим и да го пробутаме някак по-незабелязано…
(ОЩЕ) СЕДЕМ ГОДИНИ СЛЕПОТА
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Неделя, 17 Ноември 2019 22:54
Досега за ГешеФТа знаем със сигурност три неща:
– Милиционер по образование и светоусещане, който не е привърженик на разделението на властите;
– Успя чинно да устои на безпрецедентен граждански натиск и тоновете недвузначни доказателства, за да покрие всичката помия около БоЕко, Шиши и милиардите, дето дарителската кампания “Българската преклонена главица” връчи щедро по делото за КТБ;
КОЕ СИ Е ТАКА, ТАКА СИ Е
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Неделя, 22 Декември 2019 22:19
Отивам вчера при батката тартор на агитката на „Миньор“-о и му викам:
– Батка, кво праиме? Нема вода. Казàха, че нема да има чак до пролетта. И то, ако завàли дъжд. Иначе може да си караме така до като свет светува.
– Батка, нали знаеш колко обичам да давам обяснения? Ама, айде нали си верен мой човек, та ше ти кажем. Седиме и си бараме макарите. Т‘ва праиме.
– Ама как така!? – от една страна съм поласкан, че батката вика, че съм негов човек, а от друга съм… кък беше таа купешка дума… „фрустриран“ май беше, че батката иска да седиме и да гледаме как градът ни се превръща у клоака. – Нали сме печени, нема ли да зееме некво отношение? Е, виж как защитихме Щастието и сега вече си е главен прокурор като първия пич? Даже се закле. Значи сме сила, батка! Що да не се дигнеме и да покаеме на тия готованци у София ква е несломимата сила на винкело?
ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Неделя, 10 Ноември 2019 22:56
Да не почвам като всички с умилителни разкази как съм бил десетгодишен, пък съм слушал Скорпиънс, гледал съм бутането на стената и съм се радвал от сърце на вътрешнопартийния преврат, инсцениран от всевиждащото око на Саурон, позиционирано в кулите на Кремъл. Всеки от нас знае за себе си какво е да си искрено въодушевен, да не схващаш процесите, но да си уверен, че се случва нещо добро. Всъщност, тогава едва ли съм разбирал какво е това „по-добро“, защото съм бил достатъчно невръстен, за да си мисля, че всичко е добре, стига да не занеса вкъщи четворка по математика и да не свърша някоя глупост, за да ми забранят да тичам по топката на поляната пред блока. Нито съм знаел какво е „навън“, нито за лагери, дисиденти, национални фалити, червени куфарчета и един Господ знае още какво. Просто всеобщата еуфория завладяваше всички ни и даже ние, сополанковците, се поведохме по нея.
Сега, дали променихме нещо или само перфидно ни сложиха същата радиоточка в по-лъскава опаковка, оставям на всеки от вас да прецени за себе си. За други неща ми се ще да поразмишлявам, защото хич не мога да ги проумея, макар и на пръв поглед да изглеждат твърде прости.
ДВУСТРАНКА. С ДВА ТЪПИ ЪГЪЛА
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Неделя, 08 Декември 2019 22:22
– Казвам ти направо, обиден съм на Старата Европа, а още повече на мамалигарите! Такова неуважение! Не оцениха нито един от доводите, които им представих. Не признаха впечатляващия ни напредък в борбата с корупцията! – гласът в слушалката беше толкова гневен, че извади Барни от обичайната му блажена летаргия.
– Защо, какво е станало другарю Гешефт!? – той се стресна не на шега. Още повече, че – Нека внимаваме какво говорим. Някои телефони се слушат, а ние сме на кариерен връх, който дори не можем да си представим, камо ли да заслужим…
КАТО ЛИДЕР НА ЛИДЕР ТИ ГО КАЗВАМ
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Неделя, 03 Ноември 2019 23:00
Макроне, Макроне, не става така! Ще започна малко по-отдалече. Поради някакъв международен заговор, целящ да неглижира славната ни история, великите ни постижения като народ и неоценимата ни роля като външна граница на ЕС, вие не ни щете в Шенген. Нищо, че на хартия отговаряме на всички ваши изисквания, громим престъпността, пресичаме контрабандни канали (е, вярно, обикновено на политическо-икономически опоненти или на „преслушали“ бивши съратници), вдигнахме златна на цена ограда, за да спрем стотиците милиони мигранти, които пъплеха към Обетованата земя…
АЛО, МОНИ
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Понеделник, 25 Ноември 2019 22:50
Както съм навикнал напоследък, тази сутрин тръгвам си с джипа от Банкя, за да раздавам с пълни шепи стабилност из подопечната ми държава. Настроението е приповдигнато. Както обикновено. Спирам тук-таме, заговаряме се с трудовите хора в градчета, паланки и села. Пиарката ми подава реплики. Понякога има попадения но, признавам си, често се случва строго да я скастря. Като истински човек от народа не ми трябват прехвалените университетски тинтири-минтири. Знам как да вляза под кожата на хората.
Будете и бъдете!
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Петък, 01 Ноември 2019 13:10
Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.
Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.
