Торлака

Нищо ново на стабилния Отечествен фронт

Напоследък изчетох доста за прословутата смяна на тримата министри от правителството, което малко по димитърпеневски придоби гражданственост като „Борисов три“. Някои доволно потриват ръце, че премиерът най-после започнал да си взема поуки от грешките, с които стана нарицателно за арогантен и некомпетентен пладнешки обирджия. Други напротив, твърдят, че Пожарникарят-слънце бил показал, по-скоро доказал, че не прави никакви компромиси с грешките на приближените си и държи на принципите за ред, законност и стабилност. На трети им е транспенис за всички тези вътрешнозаводски ротации. Нека се опитам да обясня защо съм именно от въпросните трети.

Чумата, чумата!

Чумата, причинявана от една невидима с просто око бактерийка (Yersinia pestis), впрочем всички бактерии са невидими, но това е друга тема, е болест, която е покосила доволно количество живи същества на планетата, още повече, като процент, от целокупното човечество, а най-много (не претендирам за изчерпателност) европейци.

И нека свободното тъ(р)гуване започне сега!

Не можах да схвана каква е тая цялата драма покрай Търговския регистър. Не можело по електронен път, пък не можело и на гише… И какво пък, та сте се развикали из всички социални мрежи, където все още не сте блокирани?

Вижте, в България пенсионерите не са малка част от населението. Същото важи и за „трайно безработните“, както обикновено наричаме маргиналите, клошпънковете, ДС агентите, децата и внуците им. И в държавната администрация хич не работят малко хора, съгласете се.

Мълчанието на блейките

За мой срам не познавам лично Кольо Босия, признавам си. Пиша това и онова срещу всяка следваща власт, участвам в тоя и оня протест, но когато той започна гладната си стачка, осъзнах, че всъщност нищо не правя.

Слушах му едно интервю. После и второ, а и трето. Половин нощ загубих в това. Не, спечелих я, да се поправя. Той не е пишман дисидент, не „пледира“, „разконспирира“, скача, защото не е червен… Не, неговата гладна стачка не е заради това.

„Не“ на защитата на конкуренцията!

Она мойта Дулсинея, в частност наричана Гини, й забранила неква си там Комисия по защита на конкуренцеата да си купи един нищо и никакъв енергоразпределител. От тва много ме заболе, щото сега не е у настроение да праиме джиджи-биджи, даже и телефонно. Ние си имаме такава игричка – тя отива у едната стая, а я у другата. После се почва „Ало“, „Набрали сте грешен номер“, „Извинете, съжалявам, приятен ден“, „Не, няма проблем, много мъжествен глас имате, и вашият ден да е приятен!“; „Вие също имате хубав тембър, а и умеете да използвате думите по предназначение…“. Сещате се. Но, за друго ми беше приказката.

Прелетните птици поеха на североизток

Преди няколко години АЕЦ „Белене“ според Пожарникаря-слънце беше гьол за 800 милиона лева. Оттогава той смени мнението си неколкократно. Типично за един провиденчески държавник, но ние си го знаем. По същия тертип се направи на приятно разсеян и когато Европейската комисия наложи на Россия, Страна Огромная, правила според които трябваше да се преговаря за цените на природния газ и те да не са с 40% по-високи в България, отколкото в Германия, да речем.

Приказка с тъжно начало и още по-тъжен край

Няма да обяснявам на никого кой е 25-годишният охранител Даниел Тасев и как „загина“ при „нелеп инцидент“. Никакво намерение нямам и да споделям мнението си за обединената патриотка Султанка Петрова. Едва ли е важно за някого, че фирмата, която „ремонтира“ Партийния дом е подхвърляна като горещ картоф от ръцете на един член на семейството ѝ в ръцете на друг, докато се окаже собственост на „бащата на внуците ми“.

Еклектика в мръсночервено

Сега, малко предисловие. Въпреки и да ненавиждам превъзходните степени, нямам никакви задръжки да споделя с няколкото си читатели, че любимият ми писател е бразилецът Жоржи Амаду. И веднага да премина към конкретика, макар и само за миг.

Аз португалски не говоря даже и колкото боя да си изкарам (мечта ми е да чета Жоржи в оригинал, но дали и кога ще стане само Вселената знае), ама от сигурни източници разбрах, че „амаду“ значело нещо като „обичан“, „любимец“.