Изборът е цивилизационен

Азербайджанската перачница...

irina bokova

Обикновено графоманията ме пере яката, но сега мисля да го карам направо. Последното шоу с участието на европейско-банко-възстановяващо-развивачът Калин Митрев, пишман кандидатът за председател на ООН, по съвместителство негова съпруга и щерка на едно от най-зловещите комунета Ирина Бокова и министърът на финансите на Република България Владислав Горанов, пак по съвместителство момче за всичко на Бойко Борисов, са емблематичен, но не и уникален случай, ясно дефиниращ славните последни (поне) седемдесетина години от историята на тази държава, която в момента тотално не заслужава да носи името България.

На мутренския фронт нищо ново

Господин премиерът и обкръжението му не се уморяват постоянно да повтарят за стабилността ни и да изтъкват ефимерните си заслуги за „добрия“ живот в България. Изглежда действат на оня принцип от поговорката за повторената сто пъти лъжа, която става истина. Вече обаче нито услужливите медии, нито лъскавите рязания на лентички, нито глуповато-мачовския изказ могат да накарат някой мислещ човек да повярва на каквото и да било, казано не само от герберите, а от когото и да било, свързан с която и да било политическа партия у нас.

Родната полиция ни пази, а ние зорлем се самоубиваме…

„В близката далечина млад старец седял на дървен камък и четял изгорял вестник, където пишело как един глух чул, че слепец видял как куцият гонил с пирон влака да му пука гумите.“ Цитирам емблематичния за ранното ми тийнейджърство виц по памет.

Главният секретар на МВР Младен Маринов вика, че пловдивският бизнесмен от дупнишки произход Данаил Божилов си бил теглил куршума в парк „Лаута“. Това била основната версия на „родната полиция ни пази“. Когато реших да пиша този материал координирах намеренията си с хора, чието мнение ценя. Смях се на глас, честно. Не, Бог да го прости човека, нямам нищо против Данаил Божилов, за щастие не го бях чувал до преди няколко дни. Според сполучливото сравнение на един колега и, надявам се, приятел, версията на МВР-то е толкова добра, че Агата Кристи ряпа вади, за да я яде. Напълно съм съгласен с него.

Всички parlez-vous полинезийски

makron borisov

Да, Големият господар на малките магнолии е пълен тъпанар, но това не е никаква новина. Със селяндурски (не селски) подход към ситуацията. Едно време баба ми казваше „силен ветър и прост човек спирка немат“. По-късно съм го чувал и от други хора, но в нейно изпълнение съм го запомнил най-цветисто.

„Винаги сух от водата!“ Б. Б.

По сайтовете, който все още смеят да пишат нещичко без дитирамби за “Партията – това съм Аз!” на Пожарникаря – Слънце, се чете, че някакъв си Живко Мартинов, депутат бил, преджобил бизнесмен от Добрич за четири тона суджук, както и 60 килограма телешка пастърма и филе „Елена“. Щял да ги дава на Бойко, щото, разбираш ли, въпросният бизнесмен иначе се превръщал в бизнесмен без бизнес. А това е кофти, съгласете се. Бизнесмен без бизнес ако си, не си никакъв бизнесмен. Проста логика.

Цаца… Цацаратура… Цаца… Цацаратура… Не ме обича!

Неведнъж съм споделял милото си мнение за новинарските медии по света и у нас, но, тъй като вярвам, че повторението не е майка на затъпяването, а на прозрението, ще го направя пак. Преди няколко часа прочетох заглавие във „водещ“ български сайт, което твърди, че военните учения по Черноморието изплашили цацата и не се намира прясна черноморска риба.

Кристиан умря, да живее Кристиан!

In memoriam

kristian takov

Имаше време, вече в далечното минало, когато бях набожен. Вярвах в Яхве, Йехова или там, както искате наричайте Господ и в сина му, който спасил хорските души чрез саможертвата си. После ме напъна любовта към историята и ме спаси от доста заблуди. Зачетох се в разни митологии, от Полинезия до Аляска, от Амазония до Чукотка, и забелязах, че този разказ го има навсякъде по света. Разбира се, в различни вариации, но все пак тънката червена линия беше достатъчно дебела, за да проумея, че Йехова не е името на единосъщния бог, а Джисъса може да се казва както Благо, така и Мохамед, Маниту или Кон Тики Виракоча. Примерно казвам.

Фейсбук хейтър

От една седмица нашият автор, писателят Стоян Николов – Торлака, е блокиран в социалната мрежа Facebook. Причината са съмнения дали използва истинското си име. Въпреки, че е изпратил копия от личните си документи до момента няма реакция от Facebook администраторите.

Торлака, както е известен Стоян Николов е артистичен псевдоним, който не фигурира в гражданското му състояние, но в комбинация с името и фамилията на автора го идентифицира еднозначно и неоспоримо. Той е достатъчно известен и популярен автор, издал няколко успешни романа и колумнист в Биволъ от години. Абсурдно е да се смята, че като използва псевдонима едновременно с двете си имена той е нарушил правилата на социалната мрежа, според които членовете трябва да се идентифицират с имената си по паспорт.

Публикуваме гневния текст на Торлака по този повод и изразяваме подкрепа на редакцията и на журналистите в Биволъ с неговата справедлива кауза. Ще разследваме причините за блокирането, които намирисват на цензура и ще му помогнем да получи възмездие за причинените щети в личен и професионален план.

Биволъ

Ела тука, нема да те бием…

Имаше един лаф, че като деца това била ребликата от устата на възрастните, която ни карала да изпадаме в най-висша форма на ужас. Абе, да си пикаме у гащите с две думи.

Не знам за вас, но при мен не беше точно така. Не, че не съм бит, бит съм и още как. Но винаги имаше защо. С ясно съзнание осъзнавах, че като направя еди какво си, само ще ме сгълчат. Като прекаля малко повечко, ще отнеса сериозна караница. Но, когато свърша грандиозна дивотия, неминуемо ще ми изтупат пепелта от задника.

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

ot-chitateli-011.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...