ТОВА Е ПРАВОСЛАВНО!

liturgia

Покрай короМката нещо се смирих. Децата са си повече от две седмици по 24 часа на денонощие у нас, ваксина имам, не е като да нямам, работният процес върви много тегаво, от всичко ти писва, защото вече си го направил сто пъти през последния ден и, щеш не щеш, някак неусетно ти идва време да се отдадеш на философски разсъждения.

Например, как така правилата важат за едни, а не важат за други? Хубаво, въвеждаме превенция, строги мерки, обикаляме телевизионните студиа, щабът дава брифинги всеки ден (за щастие вече само по веднъж) и изглежда, че не сме толкова засегнати от заразата, макар и по психоза, както винаги, да сме на едно от челните места.

КОГАТО ЕДИН КАСКЕТ СИ ПРОСИ КОРОНАЦИЯ

corona kasket

Когато си къткаш нещо, което наричаш „Прокуратура“, а то всъщност е диктатура по сталински закони, по сталинистки модел и използва сталинистически мерки, за да укрепи властта си, си го заслужаваш, драги обитателю на територия.

Не, ти не си гражданин на държава от Европейския съюз, а обитател на територия. Също, както и аз. И като всички около теб, мен, нас. Ние не сме граждани, нито селяни, нито нищо, освен стадо.

Преди дни пребиха журналист. Разследващ при това. В близост до дома му. Брутално, направо на улицата. Каскетът е Радост свали каскета. Може би в знак на съпричастност към поредното посегателство върху свободната воля на изразяване на територията, може би от признателност към извършителите на бруталното мракобесничество, аз няма как да знам.

ЧРЕЗ УФОЛОГИЯ КЪМ СМАЗВАНЕ НА ПРЕСТЪПНОСТТА!

geshev

Неделя. Сутрин. Ставам да си направя кафе, все пак и аз имам право един ден в седмицата да го давам малко по-лежерно, макар и колегите от Дубай да свършиха добра работа с локализирането на Черепа точно в почивния си ден.

Аз обаче всъщност не си почивам. Не гледайте, че като заместник на Главния нямах внесен нито един обвинителен акт, тогава само загрявах.  И сега загрявам. Както се казва „почваме, почваме…“. Сами можете да се убедите. Достатъчно е да си пуснете коя и да е политкоректна телевизия и ще ме видите във всяка новинарска емисия. Досега съм загрял до мъжествения тон, строгия поглед и каскета, нахлупен точно над него. Аз обаче мисля, че и това е добро начало. Ако не сте съгласни с мен, бъдете така добри да ми изпратите на лични трите имена и ЕГН-то си. Ще се погрижа да ви убедя, та ако ще да ми коства да ви държа няколко часа с белезници на някое централно софийско кръстовище. За мен това не е проблем, доказал съм го и не се притеснявам да го направя пак. Важното е да размажа лошите.

ПОПА, ДАСКАЛА, КМЕТА И ФЕЛДШЕРА В УСЛОВИЯТА НА КОРОНА ВИРУС

corona pop

– Даскале, само искам да те предупредя да си мълчиш! Поканил съм те тука чисто формално. За да имаме кворум, един вид.

– Може пък да дам някой полезен съвет, но Вие сте кмет на селото, така че няма да ви се противопоставям. И без това чакам четири години до пенсия, а с тази зараза дали ще ги дочакам е друг въпрос.

– Затворихме училището, оттук се прибираш право вкъщи. Палиш печката, профилактираш се със спирт, буркани с паприкаш, цепиш дърва, че нещо застудя, за да се поддържаш в тонус и всичко ще е наред, няма от какво да се притесняваш. Прав ли съм, другарю фелдшер?

– Почти. Даскалът е навлязъл отдавна в любимата възраст на корона вирусът, така че определено има риск за него, но мерките, които му предписахте, биха помогнали да осъществи една ефективна превенция.

– Не разбрах половината ти думи, но както и да е. Искам първо да поговоря с поп Ставри, защото от неговите думи пък нито една не разбрах. Вчера. На службата.

– Велики пости са, другарю кмет! Ако нещо съм съгрешил, моля да ми бъде простено, не съм го направил с умисъл.

– Не бе, не ща да влизам в ролята на Началника и да те мисля съгрешил ли си, не си ли съгрешил. Това вие ще си го изприказвате, когато му дойде времето. Друго ми е интересно. Казваш на клира, верно, четири бабички беха, ама все са си некъв клир, нали не бъркам? Та, казваш им да не се притесняват от корона вируса, защото Господ ги пази и всичко ще е наред.

– В Божия храм злото не може да проникне, другарю кмет!

– Това добре. Но, колегите на другаря фелдшер твърдят тъкмо обратното. Точно на места, на които се събират възрастни хора, хора със слаба имунна система, точно там удря корона вирусът. А християните сега нали постим. Е, вие по-често, аз само, докато спя, но не ми е това мисълта. Искам да кажа, че имунната система се скапва от постите. Добре, нека се изразя по-богобоязливо. Срива се и не може да устои на външни…

– Агресии?

– Айде, агресии да е. Казах ти, даскале, да мълчиш! Та, докторите казват, че трябва да се затваряме по домовете си, да излизаме само в краен случай и да вземем мерки, за да засилим организмите си. А вие, поповете, сте тъкмо на обратното. Да обменяме кихавици и кашлици в църквата, да подлагаме душата и тялото си на изпитание чрез пост. Обясни ми, дедо попе?

– Неведоми са пътищата господни, чадо мое, другарю кмет…

– Добре де, неведоми, неведоми, няма да споря с теб…

– Иска да каже, че учените не могат да дадат никакви отговори за лечението му. Това знам аз, а фелдшерът да обясни повече…

– Даскале, казах ти да мълчиш, защото от много умуване няма никаква файда.

– Нека да ги накараме всички да си стоят по домовете, пък после ще му мислим.

– Казваш да им организираме една карантина?

– Ще оставим само хлебарницата и гастронома отворени. Да си седят вкъщи, пък после ще видим.

– Кога после?

– Когато му дойде времето, знам ли. Колегите не казват кога ще отмине и дали изобщо ще отмине.

– Господ е рекъл, че когато се натрупат много грехове и всичко се изпепелява. Като Содом и Гомор.

– Имаш предвид да изпепелим селото ли, дедо попе?

– Не другарю кмет. Само ще ги държим на пости. Хляб, тоалетна хартия. Хляб, тоалетна хартия. И цигари. Някой каза, че само два процента от пушачите са заболели от корона вирус, Бог да ги пази и тях в грехопадението им!

– Нека се съберат всички на площада и да им обясним как да си мият ръцете, как да използват дезинфектанти, как да познават първите признаци на заразата.

– Това ще им дойде повече. А наближават избори. Покрай тия вируси може и да е трудно да събера достатъчно гласоподаватели.

– О, ти, другарю кмет, само ако знаеш колко са ни спаднали продажбите на свещи в църквата…

– На мен от болницата в града пък не ми изпращат никакви консумативи. Правя се, че ги лекувам като им избърша носа с една марля със спирт и това е.

– От учениците ми няма нито един заразен. Чудя се защо спряха учебните занятия.

– Казах даскалът да не се обажда! Попе, ще направиш ли молебен?

– Да, чадо другарю кмет!

– Ама, го снимай и го качи в ютуб, за да не се събират много хора на едно место, че ситуацията е сериозна.

– Но така никой няма да си купува свещи и реликви, другарю кмет.

– Свещена простота!

– Казах даскалът да не се обажда!

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.

СЕИРИ ПО ВРЕМЕ НА СУША

bager

Ще пиша кратко, защото не искам дълго. Разбор на ситуацията: Правителството позволява години наред, на принципа “Широко затворени очи”, да се горят незнайно как влезли на българска територия отпадъци край близо стохиляден български областен град, разположен в подстъпите към столицата. Тези отпадъци са канцерогенни, тровят въздуха отнемат човешки животи. Доказано. Всеки лекар ще ви го каже.

Същото това правителство, пак на принципа “Широко затворени очи”, позволява системното източване на язовира, от който се снабдява за питейни и битови нужди този близо стохиляден областен град. Източват го нерегламентирани ВЕЦ-ове с не особено ясна собственост. Същото това правителство изведнъж се оказва изненадано, че въпросният близо стохиляден град е останал без вода и… уволнява областният управител.

ВЛАК ЗА НИКЪДЕ

geshev kasket

Качвам се вчера на влак. Навън пролет, вътре – парното го докарва на либийско лято. Нищо, свикнали сме. Сядам в едно купе, след като учтиво съм поздравил тримата му разгърдени, зачервени обитатели и съм попитал за свободно място.

Една жена на около четиресет, наборка, но изглеждаща значително по-млада от мен, най-малкото поради това, че е представителка на „противоположния пол“, боядисала си е посребрените кичури в гарвановочерно, не е брадясала и някак е пропуснала да влезе в зимна телесна форма. Другите двама са представители на междугалактическия БДЖ пътник. Мъж и жена, явно семейство (съдейки по картечните откоси мъдрост, която тя сипе върху него, без да си поеме въздух). Със сигурност в следпенсионна възраст, Ако е доверим на поведението и най-вече на старателно поддържаното им, вехто облекло.

Той упорито се опитва да се съсредоточи върху кръстословицата, която е поставил на минималистичното подобие на масичка под прозореца в купето. Вече се здрачава, а оная не спира да му опява, че веднъж в годината ходели в София при децата и внуците, че са забравили да вземат още няколко буркана, че, че, че…

Човекът държи химикала с треперещи пръсти на милиметри над кръстословицата и пуфти от време на време, като й мята коси погледи с тайната надежда да я накара да млъкне и да го остави да се съсредоточи. Лелката обаче си ломоти здравата, а неусетно е минал половин час, откакто съм се качил. Наборката не издържа на какофонията, става, взема си солидната дамска чанта, палтото от кафява кожа и напуска купето, изръмжавайки нещо като „Сбогом, дано горите в ада!“; поне така съдя от тона й, иначе и думичка не й разбрах. Не разбрах и какво сме й направили ние с чичката, за да заслужим такова неприязнено отношение, но това е друга тема.

Набързо забравих за наборката и пренебрежителното й отношение. Кой знае какви лични проблеми си има, та да е толкова лесно избухлива. Отново се опитах да игнорирам неспиращото дърдорене на възрастната жена и внимателно протегнах врат към кръстословицата. Винаги съм бил любител на тази заигравка. Особено, когато имам време за убиване, а БДЖ е идеалното място за това, съгласете се с мен.

Всичко беше попълнено, ако изключим четирите празни квадратчета, разположени точно в средата. Водоравно, хоризонтално, както искате го наречете. Три празни, след тях К, У, Р, О и накрая още едно празно. Липсващите не се засичаха с нито една дума, а още по-голямата беда беше, че заради растоянието помежду ни не можех да видя условието на загадката, колкото и да напрягах зрението си.

Тъкмо се опитвах да се абстрахирам от безкрайната тирада на жената, която вече едва си вземаше дъх и гласът й често преминаваше в кресчендо, когато чичото изръмжа под мустак и, без да казва и дума, се пресегна към празното място до себе си, сграбчи старателно поставения там каскет си и удари с него по масичката така, че вестникът с кръстословицата направи колеблив опит да полети, но в крайна сметка се прислони току пред краката ми.

Айде, стига съм я наричал „лелка“, бабката млъкна на момента и инстинктивно се сви в ъгъла, а аз машинално се наведох и подадох вестника към човека с химикала, като междувременно не пропуснах да метна едно око върху условието на липсващата дума. Той го взе и ми кимна в знак на благодарност с малко крива усмивка.

След това всеки пое по собствените си задачи, макар и да не мърдахме от местата си. Бабката седеше на тръни, навита като пружинка и само чакаше да намери и най-малкия повод, за да премине в контраофанзива, мъжът й невъзмутимо се залепи на прозореца, взирайки се в четирите липсващи букви, макар и мракът да се сгъстяваше, а в купето ни (о, какъв шок!) да нямаше осветление. Аз пък, от своя страна, за собствен ужас не се сещах за нищичко, което да пасва. „Служител на закона“ с осем букви. Първите три празни, после К, У, Р, О и още една празна…

Когато жената най-после беше млъкнала, осигурявайки блаженство на сетивата ни, бяхме бая напреднали с пътя и ми оставаха петнайсетина минути до крайната гара. Нищичко обаче не ми хрумна в главата, колкото и да си напрягах заврелия от жегата в купето мозък.

В крайна сметка нарамих раницата, поздравих, със сигурност по-учтиво от наборката преди малко, и хукнах да паля цигара преди поредната смяна на влак. Обаче често се случва и това. Проблясък, когато най не очаквах. Забързах по калния перон, за да не изпусна влака, от който бях слязъл, и трескаво потропах на прозореца на купето, в което се потях до преди минута.

–          Реших я, младежо! – за моя най-голяма изненада чичката отвори прозореца и се развика с триумфално изражение, размахвайки в едната си ръка вестника, а в другата – каскета.

–          Про… – подхванах аз, но локомотивът забумка тежко и тромаво отнесе влака, заедно с думите ми.

Чичката пак изпусна вестника си и, след поредния плах опит да полети, той пльосна на калния перон в краката ми. Наведох се и го вдигнах. Извадих химикал от вътрешния си джоб и понечих да довърша думата, но внезапно духна леден вятър и сякаш прогони от главата ми всичката жега, дето беше насъбрал мозъкът ми в купето.

„Няма смисъл. Няма как да е това верният отговор“, заключих, докато палех цигара. Смачках вестника и го метнах в най-близкото кошче.

Снимка: „Служител на закона“ с осем букви. Булфото ©

---

Текстът е публикуван в Биволъ.

КАК Е ВРЕМЕТО В МОСКВА?

vremeto v moskva

–          Наследнико любим мой, ти ли си на телефона?

–          Ама, господин бивш, настоящ, настоящо-бивш, бившо настоящ ръководител… Забърках се нещо, но както и да е. Знаем се. Какви са тея въпроси сега!? Айде да си имаме уважението! Вие подслушвате мен, аз подслушвам вас, заедно подслушваме целокупния народ. Всичко е в реда на нещата. Много добре знаете, че аз съм на телефона.

–          Ох, че си Щастие, Щастие си спор няма. Ама, откакто нахлупи тоя каскет, май стана още по-голямо Щастие. Давай по същество. Как се развиват нещата с Черепа?

БАРЦЕЛОНО, БАРЦЕЛОНООО, ТИ МОЯ БАРЦЕЛОНО!

borisov shlifer bombe

Лично аз от доста време не разбирам защо някои хора толкова се възмущават на тая къща в Барселона. Даже и без да си злоупотребявал с четенето на дебели книги по психология, то всичко си е нарисувано като по учебник. Даже според мен става за сюжет на сълзливо-романтично-драматичен роман, без да е нужно да се добавя кой знае какво от автора. Не бързайте да ми обяснявате, че било незаконно, пък неморално, пък не знам какво си. Вижте какво имам предвид и се опитайте да вникнете в чувствата, в емоциите на хората. Стига с тая законност, че вече ставате скучни до прозявка!

АМАН ОТ УРЕДЕНИ МАЧОВЕ!

geshev kasket

Изобщо не съм убеден, че някой, прекарал почти целия си живот на Територията, има здрав разум в главата си. Камо ли пък аз. Но, нека опитам да свържа няколко изречения. Все пак, както казва оня култов индобългарин, „И аз съм хора!“.

Значи, Льотчик беше заплашил националната сигурност. В Отговор Каскета на Радостта вдигна страшна пушилка, припомни десетки пъти пред всички услужливи медии, че е главен прокурор, гледА страшно, снимА се насам-натам само по смръщени вежди и дънки. И те така те.

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

corona virus 1

 ПРИМОЦИЯ ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА

Сега вече имате време да прочетете сички книги, къде са си чакали редо. Ако и моите нефелни творения са сред тех, моете да си ги земете на сметкя:

- За 6 книги отстъпкята е – 25% (стават 66 лв. вместо 88 лв.)

- За 4 книги отстъпкя – 15%

- За 2 книги – 10%

Надписвам, подписвам и изпращам, и за максимум 3 дена си получевате книжлетата по Еконт или Спиди.

Публицистика

ТОП ДЕСЕТ КАУНТДАУН ОТ ПЕРИОДА НА КОРОМКАТА

top10

Макар и да ги подбрах много трудно от новинарския потоп, четете, ако ви се чете. Предупреждавам, че са преразказани, защото иначе звучат още по-нелепо.

10. Това е сравнително познато на всички ни, така че няма да му отделяме много внимание, а и поради тази причина сме го оставили на десето място. Лекар, който бил добър коремен хирург оглавява кризисен щаб за вирус, ходи с военна униформа и всеки ден дава брифинги. Преглъщаме го, много хора се кефят. Ама, като каже в ефир „Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат! Ей ще видиш!” и си тръгне от интервюто обиден, вече почваш поне малко да се замисляш дали като не можеш да контролираш себе си, можеш да опазиш държава от пандемия. Между другото, за щастие, не измряха много хора. Камо ли пък яко.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-016.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...