Откъси

Денка Мандрамуняко

Из "Северозападен романь" глава дваесе и шеста "Циничня, та чък да ти се доповръща"

red boots fat legs torlaka 1

Преди ньего стоеше като наказана Денка Мандрамуняко и си глеаше новите, купени за сватбата, обувки (длъги до колената цръвени ботуше от изкуствен кожяк; на високо токче и струваа сто и кусур лева, да нги го проврем поди подметкята). Чворо си е чвор и те тва е. Мани, че се напи пръв от целата сватба; мани, че не обели и една приказка на Денка, къде кумуваа с ньеа заедно; мани, че на излазанье залитна и сбра две маси, та изсипа све, кво имаше по тех; мани, че проба да шибне глава на един от сервитьорете, ама оня беше тренирал седам годин бокс, та се муана поди рамото на Чворо и така спести неколко шева на веджата… Маанете те тиа работе, ама но си е човек да си оскубе ташаците от ньего. Най-трудно й беше на Денка, ама нема кво да а жалиме, она сама си го беше нагньела до сливиците. Кък викат бабичките „Жена на тоа свет да се не ражда”. Ма, да се врънеме на Мандрамуняко…

Кък преди време споделих с тебе, предполагаеми, читатею, она не беше най-убавата невеста на тоа свет. Немам намеренее да изпадам у чък тикива подробности, ама не беше най-убава ни у окръга, ни у поречието, ни у селото, па даже и у маалата. Даже напреки. Нема кво да врътим и сучем на сто страници, я да не съм Маркес, да му го намаам у пурата, грозотиа си беше Денка и те тва си е. И но от ониа грозотии, дека те е стра да ги срешнеш и по видело, па камо ли у тевница.

Грозотиа, ама всеодайна у сички отношенеа, ако разбирате накъде биам… Ако не разбирате, нека да уточним, че само у петите й го не беа слагали. И но що никой се не беше сетил, не, че она щеше да откае.

Колко и да се раздаваше обаче, она си се приемваше ньеа си като пичоко на Братан Чворо и те тва а. Он й го беше наместил за пръв път, он я беше заебал йоще на същата минута коги се изфръли на съдранио й светлосинь чорпогашник, там, отзаде, у дворо на училището, меджу двете високо подкастрени ели, сичко он. И Денка немаше избор – вюби се у ньего за цел живот. Колко и да я мандръсаа секви пропадлъци, пенционере и кви ли не представителе на етническите малцинства, она за Братан и сръце, и душа си даваше.

Затва и коги го виде да излаза из залата на Читалището, къде цело село, па и некои ора от други селиа, празнуваа сватбата на сестра му, Денка се сбръзи по ньего. Знааше го млого добре. Ясно й беше, че така, кък залата като кокоша перуш, ше падне и ше обели носо йоще на стъпалата. Они беа пет-шес пикливи стлъби баш преди входо, ама на пиян човек му се видеа като чис Еверес.

Мандрамуняко знааше и че Братан ше я напраи на бъз и коприва щом я види, ама беше се примирила да изтръпи сичко тва. Кво ли не беше преглъщала зарди юбовта си къди тоа вепър недоносен. Се го дебнеше като се наюска да си го води, та да мое поне да усети усмръделио му се на кисело от пиенье и цигари дъй; да го прифане през кръсто, та да не залата; да го изпраи като се физне на неко локва с ледена корица…

Една думица й не беше обелил тоа темерут ниеден през целото време като седеа четирмата с младоженяците на почетнята маса. Коги она му каза: „Наздраве! Да са живи и здрави и да наплънат целата къща с племеници!”, он само исумте и се уили накриво. Братан не сложи и един залък у джуруяко си. Цел ден и цела вечер само пи, пи и пи. За неколко часа фукна берем две кила рикиа. И на танц я не покани. Нищо, че оня от духовата музика се сцепи да повтара „Айде, за кумо и кумата!”; „Спициален поздрав за кумовете!”; „Кумо май не ще да танцува, що не мое да си стои на краката”… Братан не ебаваше. И въпреки тва Денка пойде след ньего.

Мандрамуняко настигна Братан баш коги се беше нагласил да сбере стлъбите преди Читалището. Тоа пус пустиняк беше застанал у неподражаема поза – беше притворил едното око, та да фокусира уж по-добре, беше поприклекнал като слаломис на финална права, проба да концентрира сички умениа, къде му беа останали, ама си се слече надоле като клефунь у крачой. Даже не може да се фане за бойдисванио за последно преди повеке от дваасе години парапет и тамън да си рапне коленото с целата тежес на сто и десетте си кила у ръбо на големата мозайчена саксия, коги Денка се стече на помош.

Она запна един крак, приведе се и опна напреде здравите си, селски ръки. Ръки, къде осен уй беа дръжали и мотика, и казма, па и манара, коги брато й улетеше у неколкодневен запой зимъска у мръзлицата и у дръвнико не останеше и една цепленкя за у кюмбето...

- Майняй се оттука ма, скочубретино! – Денка по-скоро предугади, отколко да разбра кво каза Братан, дека се беше уяндзил с целата си тежес връз ньеа.

Коги го задръжа да се не бътне да се прибие, Мандрамуняко чък лъчна от зор, ама му отвръна незлобливо:

- Ората са казали „Беги пики, па леги”… Братаней, ти не мое да си стигнеш до вазе, та ако ще турско да а. Мани другото, а и ую си не моеш да намериш, та да се изпикаш…

- Денке, ти си разпорена от уй насегде – изфъфля Чворо. – Що не земеш да ми го намериш като си такъва специалиска?

Братан се разсме на глас на духовитоста си, резко залитна и си седна на гъзо връз стлъбете, а шевовете на панталоньете му предупредително изпукаа.

- Я като гледам ше си разпориш гащите и он сам ше си призне – Денка се така се беше уилила и подфана Чворо поди раменьете. – Па и нема кво да ме плашиш… Я твою съм го видвала бая пъти, па и ми е пръвио, къде съм му фръгала око, та съм го запомнила млого добре…

- И си го видвала, и си го джвакала, и между гъзерете си си го турала… - изфъфя Братан додек Денка направо си го влачеше по покритио с пьочки пьощад преди Читалището.

- Сичко съм правила... – она се беше задъънала, ама се така си се смеаше на глас. – Кво си ме накарал, нищо не съм ти отказала. И съга не би ти отказала, па си мислим, че и след дваасе годин да се сетиш да ми посакаш, па ше дигнем краката веднъга. Та ако ще да съм женена с пет деца…

- Тва а що си пустиняк, пропадлък и разпоретина, да не мислиш, че е зарди нещо друго… - Братан праеше некви негодни опити да оди, ама му се получаваше колко на кокошка без глава.

- Не, но е зарди друго и ти го знааш, ама се праиш на приятно расеян, пиандурняк ниеден!- Мандрамуняко йоще се илотеше, ама у гласецо й притреперваа некви предупредителни нотки. Даже и она не беше свикнала толко млого да я ботурньосват. – Не си ми никъв, та да ми дръжиш сметкя! Ше се гнясам колко си сакам и с кой си сакам! Коги се ожениш за мене, ако ти е кеф катанец ми тури на пичката. Преди тва ич ми не а и през влакната кво мислиш, та си дръж мненеето за тебе си!

- Да се оженим за тебе!? – Чворо резко се дръпна от прегръдкята й и се задръжа на средата на пъто с широко разтворени крака, се едно беше добиче, къде ше ражда. – Да се оженим за тебе!? Та я по-добре да се чръвисам, да наденем една рокя и да се изребчим на некой педераски парад. Ако ще целото поречие да ме види така по телевизиата, пак ше се ебават по-манко с мене, отколко с тоа кръндей, къде се преебе да те земе. Но на тебе ти го е слагала секва възможна гад, дека мръда…

- Сестра ти па лаасе е Дева Мария… - очите на Денка се наплъниа със слъзи, нищо че стискаше зъби и песници и глеаше Братан изподи вежди като брез бивол.

- Мани сестра ми… – каза Чворо неочеквано дружбеюбно и се облегна на ньеа, се един вид беше барплот, да я еба. – Она беше курволяк, ама се не е буала със секи старчок и проглобен пияница оттука, чък до Градо. За разлика от тебе, примерно… Па и вече се ожени, а тебе требе да дое некой от друга дръжава, та да те земе.

- Нема кой да ме земе, ама ме влачиш от време на време по ливагьето, ли така? – Денка преглътна слъзите си, фана Братан поди мишка и пак го помъкна на негде.

- Ше те влачим, кво да праим… Братан се уили. Тоа път пиеньето го беше избило на садизъм, да еба и склепаторняка исуанат. – Влачим те тогива, кога се наюям така, че нема коя друга да ми даде – А ти си лесна. Само седиш и ме глеаш като неко митиява овца. Като станем от масата и поаждаш по мене като по клисар.

- Така а, прав си... – процеди през зъбевци Мандрамуняко, като йоще праеше некви плахи опите да се дръжи на положенее. – Айде, млъкни съга, да те занеми, че ше те остаим да си одиш сам!

- Ти ли ма!? – озъби се Братан, запени се и се дръпна резко. – Баш па ти ли ма!? Кой те е викал да одиш по мене? Сам ше се приберем и йоще кък!

Чворо се юрна напосоки, ама нема и след десет метра се съпна у бордюро, полете напред с целата си тежес (у конфигурацеата „дъска за гладенье - първо глава,после тело, най-накраю крака”) и се фръли главурешката у коритото на барата.

Резултато беше горе-доле поносим – обелен нос, слечена кожа на образо, дваесе минути запинянье от стръна на Денка, додек го издръпа по ронливио брег и една торба пцувни и от двамата. А, и съдрано поди мишниците и на левио лакът сако. Еле, най-после Мандрамуняко успе да го излече и пак го понесе, без да жали силици.

Вече беа минали почти целио път до къщата на Мандрамуняко и Рачо Изклесяко (баща нги беше умрел, а макье нги се беше пренесла накрай село, белким по тоа начин улесни задомеването на дечоро си. До моменто таа стратегеа тръпеше пълен провал). Имаше час от кво беа излезнали от Читалището, коги Братан се спре на едно место:

- Ама, пачавретино, ти у вазе ли ме водиш, ма? Да еба я и боклучеца негоден…

- Та у назе, та, бадънь изврънат! –сопна се Денка на ужким. Вече й беше минало от скорашньите обиди. – Ако те бех повлекла къде вас, щеаме да стигнеме ютре. Виж, че рефлексете ти са като на чувай с компире. Не бой се, нема да те изедем. Ше те остаим да спиш у празнята соба на вторио етаж. Брат ми и без тва сигур ше пие барем до следобед, та нема да ти пречи…

- Ше останем у вазе само, ако ми напраиш един минет и издзаранка, като се надигнем, има най-манко дваасе пръжени мекици и потна кана чръвен отел от тоа на брат ти, що он го праи млого добър.

- О, ма ти и условеа постаяш? – Денка се спре и тури ръце на кръсто. – Айде, връви си у вазе, щом си толко отворен!

- Па отодим си! – изфъфя Братан и пойде баш на другята стрън, ма само след неколко метра се копна за едно дръво и съ зор се закрепи за ньего. Проба да забие нокти у кората, ама бръже почна да се слача надоле, додек падна на коленца.

- Ей, Братане, млого си прос, значи! – Денка се напраи на йоще по-ядосана и за кой ли път го прифана поди мишниците.

- Без свирка не отодим нигде! – отсече Чворо, щом се усети на крака и пак сграби дръвото.

- Тука ли да ти духам, на сред улицата бе, шуньо!?

- Те тук те! – Братан се уили глуповато, а от ъгъло на устата му се стачаше пюнка.

- Само да си посмел ютре да ми се излечеш от назе по търлъци, додек йоще спим, или после една недя да се праиш, че ме не познаваш, кък е ставало другите пъти… - каза Денка и рече да приклекне.

- Са па ти ли ше ми постааш условиа? – Братан пущи едната ръка от дръвото и с послегньи сили дръпна ципо на панталоньете надоле. Йоще се илеше като хахо бръм.

- Ооо, поидох си, та ако ще да се окостиш от студ те тука те таа нош! – тоа път май Денка верно се расръди. Колко и да а чудно, явно и она си имаше некви граници…

- Добре ма, добре! – Братан я натисна за рамото, та да й помогне да клекне. - Нема да не прикаам с тебе…

---

Знам, че сте се сбрале се извратеняци и сакате да опишем таа свирка колко се мое по-подробно, ама но не за разпраянье, повервайте ми. Братан ем му се спи, ем е пиян на дръво, ем не мое да го дигне. Сумти и залата навам-натам, а Денка му го гони завалиата, се едно играа на хамканье на Сирни Заговезни, да я порнем.

Они ората па романтика, па вечери на свещи, па цвекье, па хотели, па поне се поизплакнат преди да го подадат на женицата, па каат неко мила дума… При наш Чвор нема тикива работи. На средата на пъто, спиртосал се като гущер у буркань у кабинето по биологиа, а Денка джвака ли джвака тоа мрътъв кожяк и се залъгва, че така ше накара собственико му да я арекса.

Таа грозна истореа продлъжи къде полвин час, ама, та да ви стане ясно колко им е било убаво, само ше ви каем, че и на двамата им се виде, че е минало бая повече време… Накраю Мандрамуняко, с изтръпнали от клеченье крака и йоще по-изтръпнала чеюс, приложи сички отчаяни методе, дека й се налагаше да ги използва у незавиднио си сексуален живот, къде из ньего се прескачаа само пенционере и окаяни пияници. Тва явно даде ефект, що Чворо го надръви (почти), а след нема и минута свръши.

И пак нема „Обичам те, мила”, нема „Хареса ли ти, скъпи?”. Он изгрухте доволно, она па въздъъна с облекченее и като се изпраи, пак го подфана поди мишкята.

Ако изобщо имаше некъв израз на симпатеа от ньегова стрън след тоа по дефиницеа интимен момент, она се материализира под формата на една мечешка ръка, къде се слече от рамото на Денка и я сграби за цицата. Мандрамуняко ни се възпротиви, ни се зарадва. Беше свикнала да се дръжат така с ньеа и поне до таа нош приемнуваше съдбата си такъва, ква е.

Сичко изтръпе Денка. И съмнителнио вкус у устата си, и носеньето на тоа голем шопар, къде и откина и кръс и ръки, и крака, и лапата на цицата, и финалнио щурм на врълото къде Горнята Тутма, и тва, че Братан се засили и като наби едно рамо на външнята им вратницая фръли на три метра у дворо. Изтръпе и коги, отрошена до немай къде, без да мое йоще да си земе въздуй, оня ждреб се буана на пекята преди них, запали цигара и й каза, че нема да улезне додек не му донесе един буркань (ама от ониа по кило и полвина) вино; изтръпе и коги Чворо, и без тва наюян до козирката, надигна бурканьо като невиждал и го не свали докъде не остана и един пръс вино на дъното…

Коги обаче Братан без никво предупрежденее продлъжи една длъга уригня с цръвен фонтань от бювоч и й напраи целите ботуше (тва й беа пръвите официални обувки от бало навам) на нищо, чък тогива обаче не изтръпе. Нещо изеднъж се прекръши у ньеа. С ледена физиономеа и присвити като кокоше дупе джуки Мандрамуняко се наведе, изу ботушете, фръли ги у градината, улезна у калидоро, набра си полата, дигна единио крак и го изплакна на мивкята, а после свръши същото и с другио. Рече да си измие и устата, ама знааше, че на Братан вкусо е за последно там, та й дожале и прецени, че требе да го остаи до другята заран. После се повръна, закючи вратата на къщата и Братан присви едното око, та да фокусира кък Денка се качи по мерденьо къде вторио етаж.

„Ше се връне, нема къде да оди”, помисли си Чворо, пак се уили глуповато, изсекна тва, къде беше останало от поврънята у носо му и се отпущи назад на пекята с пъшканье. Почти веднъга у собата на Денка се светна, ама след нема и минута сичко изгасна. „До най-млого неколко минути ше слезне и ше ми се размрънкя да улазам. Я обаче ич нема и да мръднем! Те тук си ми е добре!”.

И да се беше оказал прав, он немаше да дочека слазаньето на Денка, що след нема и минута спеше, излегнат по гръб на пекята, разчекнат, със свален цип на панталоня, а ръцете му висеа отстръни като прекръшени перки на ветърна мелница.

Що Денка лежеше у кревато се така кък си беше с дреите и се беше удзерепила у таваньо. Очите й беа като препарирани. Нещо верно се беше прекръшило у ньеа…


Ето и още от женската седмица:

- "Мария Ромейката", из "Иваил цар"

"Галя Сгодната", из "Автономията????"

"Бистра Ристо Ботевата", из "Северозападен романь"

"Марикя Зъбавата", из "Северозападен романь" 


Денка нема грешкя. Ама и на ньея ѝ излезна късмето у крайна сметкя. Ако случайно сте пропущили да си земете "Автономията????" или "Май ше ни бъде...", за да разберете кък се разви съдбата на тва всеотдайно булче след Северозападнио романь, те сега е моменто да си ги купите на промоцеа.
До 8 март всеки две поръчани от книгите на Торлака имат отстъпкя -13%. От три книжлета нагоре отстъпкята е -17%. Важи кък за Северозападната трилогия, така и за "Иваил цар".
Айде, бегите до Магазино.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

a-5.jpg

Фейсбук

Loading ...