Туристически поход от Велико Търново до Габрово. Ден 1

Велико Търново - с. Ганчовец
(Пътепис)

prehod vt gabrovo reka

Идеята за туристически преход от Велико Търново до Габрово ми хрумна още преди няколко години, но така и все нещо ставаше, за да не я реализирам. Добре познатите причини "нямам пари” и "нямам време” се редуваха с откровен мързел и липса на инициативност. Сега обаче реших твърдо да направя каквото се налага, за да си осигуря няколко приятни дни сред природата и нещата се наредиха сравнително лесно.

За подобно начинание не са необходими нито много средства, нито кой знае колко време, пък и не трябва да си в някаква невероятна физическа форма. Не ми се ходеше сам, а и с жена ми отдавна имахме нужда да останем сами за известно време, така че успяхме да "пробутаме” децата на баба им и дядо им и просто тръгнахме.

Според предварителния план бях разделил разстоянието на четири или пет прехода в зависимост от времето. Основната ми цел беше да посетя колкото се може повече от забележителностите по пътя, без обаче да поставям някакви рекорди или да се придържам много стриктно към определен маршрут.

Исках още първата вечер да нощувам в Габровска област, така че бях определил за този ден преход до село Ганчовец, с чийто кмет Тодор Маринов се познаваме. Разбира се, жена ми взе повече багаж отколкото ми се искаше, но бях твърдо решен да не позволя нищо да разваля настроението ми, така че послушно нарамих двете раници, качих се на кантара, за да установя, че по чудодеен начин съм увеличил личното си тегло с повече от 20 килограма само за миг и побързахме да затворим вратата от външната страна.

Тъй като опитите ми да получа някаква информация за какъвто и да било туристически маршрут в посока Ганчовец се оказаха неуспешни, планът ми бе просто да следваме линията на влака през гората. Разстоянието не беше прекалено голямо, за да ни затрудни чак толкова...

Решихме да излезем от Търново през загадъчния квартал "Чолаковци”, за който през студентските си години бях чувал, но така и не бях виждал поради специфичното му разположение. Изборът ни се оказа правилен, защото въпросният квартал е свързан с първата ни цел, град Дебелец, чрез хубав, равен и не особено използван от автомобили път. Дори се учудих колко лесно и бързо се придвижихме, но такова начало е приятно за всяко начинание.

Обиколихме Дебелец, разгледахме града, поснимахме, поседяхме и решихме да продължаваме, защото по-голямата част от пътя беше пред нас, а и наистина нямах ясна представа как ще се придвижим по маршрута Дебелец – Соколово – Ганчовец. Началото се оказа обнадеждаващо. Щом излязохме от града, намерихме хубав път през нивите, използван от селскостопанската техника. Той следваше коритото на река Дряновска, а железопътната линия се виеше съвсем наблизо, така че не позволяваше в главите ни да се настани и капка съмнение дали следваме правилната посока.

  • prehod-vt-gabrovo-01-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-02-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-03-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-04-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-05-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-06-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-07-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-08-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-09-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-10-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-11-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-12-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-13-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-14-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-15-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-16-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-17-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-18-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-19-torlaka

По едно време пътят се превърна в пътека и навлезе в хубава гора, което допълнително подобри настроението ни. Не успя да ни уплаши и лекият дъждец, който започна да вали още когато Дебелец не се бе скрил от погледите ни. Поддържахме отлично темпо в продължение на повече от час и вече мислех, че преходът ни до Соколово се очертава прекалено лесен, когато пътеката навлезе в долина със стръмни склонове и без предупреждение свърши на брега на река Дряновска, която беше по-пълноводна от обикновено. Явно през лятото оттук минаваше някакъв брод, но в момента водата бе до кръста, а течението изглеждаше сравнително силно. Стори ми се прекалено скучно и безсмислено обаче да се връщаме да търсим мост или нещо подобно. Затова се освободих от излишните дрехи и пренесох първо багажа, а след това и жена си. Дъното бе покрито с хлъзгави скали, но оцеляхме без особени драми.

След като преминахме реката, попаднахме в някаква поредица от ниви, която все ни караше да мислим, че сме много близо до Соколово, но все не свършваше. След като вървяхме около два часа през разораната пръст, решихме да излезем на железопътната линия, за да си починат малко глезените ни от буците. Скоро обаче отново се върнахме в нивите, защото линията се виеше между стръмни склонове и не позволяваше да виждаме на повече от петдесетина метра в двете посоки, а не ни се искаше някой влак да изскочи внезапно и да се окажем в капан.

Все пак, вече в късния следобед, се появиха все по-осезаеми признаци за това, че наближаваме цивилизация и след като се принудихме да прекосим реката по един железопътен мост, видяхме в далечината стопанствата в края на някакво село, което съвсем очаквано се оказа Соколово. Когато влязохме в него ми се стори, че е сравнително живо, имаше доста ферми и месопреработвателен цех, което означаваше, че има и поминък за хората.

Попитахме една жена как да стигнем до Ганчовец, като тайничко се надявах да има някакъв междуселски път. По нейните думи обаче се оказа, че трябва да вървим 3-4 километра по главния път за Габрово, което ми се струваше кошмарно, още повече, че скоро щеше да започне да се свечерява. Тъй като обаче нямахме избор (в последствие се оказа, че сме имали, защото "мечтаният” от мен междуселски път наистина съществува) продължихме.

Ходенето по натовареното шосе надмина всичките ми негативни очаквания. Автомобилите наистина бяха ужасно много и прелитаха секунди един след друг, като повечето от тях се движеха със скорост, която най-вероятно надвишаваше в пъти ограничението. Отстрани на пътя не можеше да се върви заради бурените и храсталаците, така че крачехме по края на асфалта с ясното съзнание, че сме като телета на заколение и животът ни зависи само от случайността дали всички шофьори ще успеят да вземат десния завой например.

Ходихме по шосето около 40 минути, които определено бяха най-неприятните в цялото ни пътуване. Когато в далечината от ляво се появи първо село Ганчовец, а след това и отбивката за него, въздъхнахме с истинско облекчение. Намерихме кметския наместник Тодор Маринов там, където трябва да е един лидер след работно време – сред хората в кръчмата.

Първият преход от пътуването ни беше завършил и сега идваше време за забавление. Бяхме си го заслужили, след около 7 часа ходене и към 30 изминати километра...


Преход Ден 2 (с. Ганчовец - хижа Бачо Киро)

Преход Ден 3 (хижа Бачо Киро - с. Боженците)

Преход Ден 4 (с. Боженците - Габрово)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв. Така цялата Северозападна поредица (трилогията + "Херакъл от Диви дол") става 55 лв. вместо 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

viktor-savakov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...