Туристически поход от Велико Търново до Габрово. Ден 2

Село Ганчовец - Дряново - хижа Бачо Киро
(Пътепис)

prehod vt drianovo gabrovo torlaka

След като пийнахме и се позабавлявахме порядъчно, кметът на Ганчовец Тодор Маринов ни настани в една от най-красивите и излъчващи собствен дух възрожденски къщи, които съм виждал някога. Както обикновено първият етаж бе обособен като механа, а на втория бяха стаите за спане. Особеното обаче беше отношението и желанието, което се виждаше във всеки детайл и артефакт.

Оказа се, че собствениците на къщата я подготвят за себе си, купуват стари предмети, реставрират, без да променят каквото и да било и се отнасят специално към всяка подробност. Личеше си. Имах чувството, че съм се пренесъл в някакъв по-специален, по-добър и по-непосредствен свят.

На другата сутрин се събудихме доста рано и първото нещо, което ми направи впечатление, бе тишината. Беше толкова пълна и осезаема, че имах чувството, че има материални измерения. Следващото, което се набиваше на очи, бе стоманеносивото небе, надничащо през големите прозорци. Беше валяло през цялата нощ, а дъждът спря едва малко преди развиделяване. И се канеше да започне пак. Всеки момент.

След като предишния ден се отървахме само с леко няколкочасово пръскане, се надявах, че прогнозата за времето отново няма да се окаже вярна. Планът за днес беше да стигнем до Дряновския манастир и да пренощуваме в разположената в непосредствена близост до него хижа "Бачо Киро". С други думи това означаваше, че трябва да изминем някакви си 4 километра до Дряново и още малко повече от града до манастира. Всичко това трябваше да стане по асфалтов път, без никакви трудни участъци и общо взето имахме пред себе си един приятен преход с продължителност от малко повече от два часа.

Времето обаче не мислеше така, защото започна да вали още преди да сме успели да оправим багажа си, а тежките облаци не предвещаваха това да се промени скоро. Що се отнася до мен дъждът дори е приятно допълнение към всеки преход (ако не е истински порой, разбира се). Не бях обаче сам, така че трябваше да проявявам малко повече съобразителност. Освен това прогнозите бяха и за възможност да се появят гръмотевици, което автоматично изключваше доброто прекарване навън, каквато в крайна сметка бе основната ни цел.

За да осмислим деня поне донякъде, решихме да хванем пътнически влак до Дряново, където да направим някоя и друга снимка, след което, ако времето позволява, да минем поне останала част от пътя пеш. Изчакахме няколко часа до пристигането на следващия влак за Града на Колю Фичето и някак набързо се сбогувахме с Ганчовец. Все така валеше не много силно, но постоянно, а небето сякаш искаше да смаже света с тежестта си. Нямахме време дори да седнем - пристигнахме в Дряново за някакви си 4-5 минути.

  • prehod-vt-gabrovo-20-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-21-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-22-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-23-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-24-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-25-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-26-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-27-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-28-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-29-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-30-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-31-a-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-31-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-32-torlaka
  • prehod-vt-gabrovo-33-torlaka

Когато слязохме от влака дъждът се усили, а времето бързо стана значително по-студено. Въпреки всичко бях ядосан, че не можахме да продължим пеш, затова решихме да не се крием в някое заведение, а да обиколим забележителностите на Дряново. Разгледахме и поснимахме църквите и възрожденската архитектура (поне доколкото ни позволяваше работното време на културните институции, правено за удобство на закостенели чиновници, а не на туристите).

При сравнително честите си посещения в Дряново винаги съм усещал комфорт, топлина и гостоприемство. Дали заради времето или затворените врати на част от културните институции обаче този път това не се случи. Дъждът все така си валеше, някъде в далечината се чу приглушен тътен...

В не особено добро настроение хванахме следващия пътнически влак, който ни свали на спирка "Бачо Киро" - само на стотина метра от Дряновския манастир. Решихме обаче да оставим разглеждането на забележителностите за следващия ден и се отправихме направо към едноименната хижа. Тъкмо навреме. Усмихнатата хижарка Нели едва ни беше настанила и излязохме на терасата, за да се полюбуваме на мрачната гледка, когато започна невероятен порой. Всъщност, може и да не е бил чак толкова знаменателен, но високите надвесени над долината скали и ниско падналата мъгла допринасяха за подобно усещане.

Остатъкът от деня мина доста вяло и минорно. Едва бяхме тръгнали на път, а ни се наложи да прибягваме до транспортните средства на модерния свят, колкото и неадекватно да звучи това, когато става дума за БДЖ. Опитвахме се да се успокоим, че времето през пролетта е променливо, че сме пропътували с влак само малка част от маршрута, че утре ни чака тежък преход, но така и не се почувствахме особено добре.

Легнахме си сравнително рано, неизменният през този ден дъжд ни приспа лесно. Дано утре времето да е по-добро, защото всичките ни планове щяха да отидат на кино. Трябваше да стигнем до Архитектурно-исторически резерват "Боженците", а до там нямаше как да хванем влак...


Преход Ден 1 (Велико Търново - село Ганчовец)

Преход Ден 3 (хижа Бачо Киро - с. Боженците)

Преход Ден 4 (с. Боженците - Габрово)


Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв. Така цялата Северозападна поредица (трилогията + "Херакъл от Диви дол") става 55 лв. вместо 58 лв.
  •     Шестте книги: Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар" може да вземете за 80 лв. вместо за 88 лв.

     ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

ot-chitateli-011.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...