Торлака

Гурбетчии

С Киро Цафарата за пръв път се возиме на аероплань. Досега най-близо сме били до небото, коги сме стреяли с прашки по ястовици и сме тръчали като улави с фръчила по баирете покрай село. Ама сега е друго. Щехме да се изпущиме у гащите от стра. Демек, да се насереме, сакам да каем, ако некой не е разбрал.

На баща му на Киро, Драган Цафарата, му му спреха ТЕЛК-а, а макье ми вече не моеше да гледа градината и у един мрачен, но за сметка на тва продлъжителен диспут у кръчмата, рекохме да продаваме кво е на наше име и да одиме строителе у Англеата.

Тишината на самотата

Знам, знам, не е особено джендърско, политкоректно, а също така не е патриархално и главосемейно. Но го обичам. Обичам тези два месеца, които прекарвам през лятото в планинско село, защото отмиват, остъргват всичко прогнило от кожата, сетивата и най-вече от душата ми. Мразя самотата, страхувам се от нея, точно толкова колкото я обичам и приласкавам, но е част от характера ми, не мога да избягам от нея.

Когато загубих...

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена, първо псувах Вселената. На майка.

Когато загубих брат си и баща си за няма и три дена, ги обвинявах какво са ми причинили. Те. Лично те!

Авторът лъже

Хммм… Пролетна вечер, ама къснопролетна, да не кажа раннолятна. Обаждаш се на приятели да ти правят компания и да ти помогнат поне малко да се изтръгнеш от самотата. Приятелите обаче са на твоите години, в средата на двайсетте и точно в този момент никой от тях не е достатъчно свободен, за да бъде част от напоителната ти привечер, макар и да знаеш, че всеки има силно мотивирано желание да се присъедини към теб.

„Балкан“-о мачка пойето

Репортаж от най-чаканата футболна среща в световен мащаб за 2018 година

Състезателите на „Син Стрел“ Крапчене ще запомнят това гостуване на култовия терен на „Балкан“ Говежда, в това съм убеден. Няма Световно първенство, няма Гришо, няма Стефка Костадинова. Такъв мач не се забравя повече време и от четвърто място, и от трети в ранглистата, а и от ония 209 сантиметра.

Риболовен свят

Жоро Сома беше отишъл заврян зет в селото, в което живееше на няма и деветнайсет. В началото го подпалиха всички зевзеци. Силвия била утехата на цялото поречие, баща ѝ щял да го направи на пет стотинки за нула време, тъщата била най-голямата усойница оттук до Великата китайска стена и обратно, Игнат Бесния бил залюбил жена му още от прогимназията и продължил да има чувства към нея, въпреки лошата ѝ репутация…

Рейсо

Оно у рейс вече да не смееш да се качиш. Първо, че смръди на зла гад, второ, че некой ТИР ше спука гума и ше те отнесе у пламниците на адо без време, трето, че е плъно с юнаци и юначки, дека ше ти ебат бойната слава преди да си се усетил, че требва да се прегрупираш.

Е го, оня ден съм пошел за Градо по ебем ли там кви причини, конфиденциалне са, ама така и така тва никой нема да го чете, та да си каем, че щех да пущам три кὸли от новата книжка на една братчедка на един баджанак, къде е баба на… Абе сложно е. Жената вика, че разбрала, че съм писател, гордее се с мене и сака да си купи нещо за пет лева па на пенцеа пак. Викам, че нема проблем, а оно ме е яд извътре, та джигеро ми се топи. Предложих й да скинем една книга на три и да й ги пущам на пръчета. Я, че се бъзиках, бъзиках се, ама она склони, още преди да съм свръшил да приказвам.

Тирамису

-          Не си секни цифките у чиниите! – рече му она, коги още се не беа събудили.

-          Ти па да ги беше измила! – само тва му требваше, та да изфръли сички синуси и косинуси и мивката, да го еба у сътверо.

-          Браво на тебе! – улете она гурелива у куфнята. – Сега земи и се изсери на мокето, та да се свръши!