Торлака

Свещенодействее нумбер ту

Жукръц

Мое и да помните Тумбак Пепеив и единственио му пророк.
Въпроснио пророк получи пръвото си запитване от човек на следващата дзаран, след като се запозна с онаа откачена невестулкя. На мейло на сайто го получи. Цитирам дословно, та да не стане некоа грешка:

Благо Придирчивио ше се развежда

Благо Придирчивио беше константен в отношенеето си къде българската книжовна норма, така че ше се съобразим с ньего и нема повече да пишем на диалект у тоа разказ. Ако не си сменим мнението, че за Благо Придирчивио ми пука точно толко, колко на Че Гевара за многомилионната индустрия, къде се развръте покрай ньеговио бранд на умрел у борбата срещу и он не знае кво революционер. Почвам, обещавам.

Когато Благо се прибра в уютната си къща, разположена в онази малка долчинка, тъкмо там, където буйната зеленина на Ристова падина се спускаше до самoто село толкова нежно, сякаш в срамежливо притворената чашка на току-що напъпило лале, се прокрадваха нежните лъчи на изгрева, тъкмо беше наближило пладне. С отработено от дълбините на времето движение, той посегна изящно с палеца и средния си пръст, за да откачи ключа, който от най-ранното му детство неизменно беше висял на лявата колона на дворната порта, точно на височината на очите му. Ключ там обаче нямаше.

Кнежанскио благородник

- Моеш ли да ми фрълиш некви левове? – има некои ора, къде знаеш, че и гъз ше дадат за тебе, къде се вика.

- Ако ми се довлечеш на крак, мом да ти ги дадем. – изгрома гласо му като суо вековно дръво, прекръшено от гръмотевица. – Да ти ги донесем, нема кък да стане, що утре съм на работа, братле. Требва да станем рано, а като се сбереме никогиж не ми се получава така, знааш що.

Бистра Ристо Ботевата и ретрограднио Меркурий

Бистра Ристо Ботевата си пасна на позицеата на софийска домакиня един път. Верно, поработи малко време жената, ама като видеа с възюбенио й Киро Негоднио, че математиката нги излаза само от ньеговата заплата, па мининкио им кияк, Васко, требва да се води и да се прибира от децка ясла, па минава през детски пубертет и боледува бая често, рекоа, она да се превръне у тва, къде римлянете му викали лар според кръстословиците и некои научни трудове. Демек, да защитава семейното огнище.

Добре, ама Бистра быстро (кък па му викат руснацете) се изучи на леснотия. Отклопи гуреливи очи, заведе мининкио на ясла, па после се прибере, мине задлъжителните тоалетни нужди, забръка си едно ароматно кафенце и крак връз крак пред телевизоро докъде обед. Единственото й движение беха две. Пак ше го напишем, оти ше си помислите, че съм сбръкал нещо, ама не е верно. Единственото й движение беха две.

Свещенодействее нумбер уан

Я че не съм от скоро пророк, не съм. Явно такъв съм си се родил и тва си е. Оно като си призван, нема мръданье. Но нека се пак да бъдем откровен с вазе у тия мои тайни мемоари. Не беше одавна, коги една вечер се прибирах подпийнал от кварталната кръчма и преди мене из къпиняко се стръча една невестулкя и ми се оврътоли у краката, па рече изневиделица с един тънък и писклив глас, та чак ми запищеа ушите:

Португалската връзка на Биби Цветнио*

- Ало, татко, честит рожден ден! Да си жив, здрав, да иядиш и се така биковит* да си!

- Ааа, ти ли си!? – надигна се Биби Цветнио от лехата и зафръли найлоно на ебем си стрън – Благодарим! Айде, чао, че съм се зафанал те тук те…

- Какво си се зафанал?

- Какво!? – Биби само тва му требваше, та да си изкара сичкио яд, дека му се беше насъбрал – Вече и „какво“ почнааме да викаме, така ли? „Какво“ ше думаш, коги те поканат да приказваш по телевизоро, ама тва нема кък да стане, я ти давам гаранцеа! Они португалци по наште канали дават само, като играат Порто или Спортинг у УЕФА-та! На баща си мое и „кво“ да каеш, он нема да ти се обиди, нали е прос сеянин, не е като тебе!

Братан Чворо и внезапните обрати на съдбата

Братан Чворо, Денчо Пръжката, Качо Злио и Краси Бичмето имаха традицеа сека среда по обедно време да маат белот. Ама не играчка работа. Сичко се буаше до откат. Коги единио отбор стигнеше единаесе игри до сто педесе и едно, чък тогива се спираше. Ако използваме терминологета на снукъро – единаесе от дваесе и те тва е.

Зарди на Божо Цифуняко вечните геополитически лекции, къде нги пречеха да следат кой коз е минал и кой не е, чия терца е властна и дали е избит поп спатия, та дамата да важи примерно, они спреа да одат у кръчмата. Увлекателното си заниманее практикуваа зимаска на разменено гостуванье, а летоска у беседката до чешмата баш нади мосто. Там си нги беше раат, оти, и да валеше, и да печеше, големата липа ги вардеше от сички климатични катаклизми. Па и се радваха на относителна тишина и спокойствее, осен ако се не явнеше некой кибик, ама тва се случаваше сравнително редко, а и Братан такива ги разгонваше като пилетор.

Син камик си требва за домато

Бай Руско си го знаеме от време оно, къде се вика. Верно, явна се само за неколко изреченеа, ама още у пръва глава на „Северозападен ромянь“, коги участва заедно с половината си рода у последнио групов секс у живото на Юбица, като по тоа начин стана неволна част от откючването на процесете, дека са описани у целата трилогеа.

Имаше кви ли не нови препарате за пръсканье на домато, ама бай Руско си знааше ньеговото. Беше традиционалис у повечето отношенеа на дваесе, па камо ли на седемдесе и неколко, на колко го фащаме у конкретнио момент. Затва и верваше само на месинговата си машина за пръскянье, и она вече префрълила на попрището жизнено средата, па и очукана, се едно я е била Берковската артилереа.