Ти кво работиш?

book writing
Най-обичам да си идем у Северозападо, я ви каем, па вие ако сакате ми вервайте. Само като преджапам Искъро, ако пътувам от изток на запад, или префрълим Балканьо у случай, че съм пошел от юг на север и едно такова ми затреперва сръчицето, та знаа ли се. Подобно изказванье нема кък да бъде сфанато от некой, дека не е изпитвал тва чуство, така че мислим да ви спестим подробности. Ако сте разбрали, разбрали, ако не – връвете за глава и те тва е! Преди месец и нещо бех пошел от Търново за Шопето да представям „Автономията ????“. Порди твърде силна либов къде пиеньето и некои други причини немам ни шефиорска книжка, ни кола, та си пътувам с влако и си ми е раат. Верно, секи път има закъсненеа, влачи се като зелен цифуняк и минава едни кирливи двеста и педесе километра за пе-шес часа, ама кво толко? Стоиш си на джамо у калидоро, гледаш навънка и ти е убаво. Поне природа ни дала Вселената, като забраила за акъл, убости колко сакаш. Добре, ама къде Червен брег рекох да седнем забръже у купето, та да почетем малко книжка и после пак да се паркирам на джамо, оти Искърскио пролом си е убав и обичам да си го зяпам. И БДЖ нема средно положенее. Или е педесе градуса, или ше ти замръзне носо. У тоа сючай беше сауна и половина, я ви казвам. Толко беше жежко, че още не бех префрълил една страница (оно и книгата, къде си бех зел, си беше тъпа, признавам си без бой), коги ми се додрема.
Да, ама пенсията, къде ми беше временен съсед у иначе празното купе ич и не се интересуваше от декемврийската ми следобедна дремка. Он имаше непреодолима нужда да осъществи социален контактец и я му бех попаднал под ръка. Кво да праиш, късмет...

Приказка за селянчетата

seliancheta 1

Майка ми и баща ми се оженили през 78-а. Той, дивак от Торлашко, ѝ казал, че ако не му роди син до една година, си я изпраща по живо, по здраво, обратно при баща ѝ. Разбира се, че се е шегувал. Баща ми е като мен. По-скоро аз съм като него, но това са уточнения, колкото да си правя вятър на устата.

За Долно Озирово, петело и йоще нещо...

dolno ozirovo

Седим си я, пием си един тутун и покръцвам некъв алкохолец. Къв? Не питите! Я не съм рекламна агенцеа, да ви го намаам и на вазе, кюкаре ниедни... Отплеснах се нещо, ше ме извинявате. Те, ше пробвам пак да сглобим неква читава приказка. Нема да ми е лесно, що тва лето, тиа горещи страсти, тва Световно...
Голема простотия ви каам. Моите юбими уруси ги биа като маче у дирек, за домакините дузпа имаше колко гугутка мое да прудне у кипела вода... Само ядове. Не мом да си съберем главата за повече от пет минути. Жена ми, она а от едно село до нашто, манко на къде пойето, там поди големио завой, ма нема да каам баш откъде. И името й нема да каам. Ше а наричам Гицка за благозвучее. Съшнус, ше си я наричам кък си сакам, ли ми е жена. Техните нема да си я земат обратно, она има седам бракя и две сестри, до един незадомени, кво ше праат и ньеа, ако си я врънем, немам идея. И она нема идея. Па и они немат идея.

Не фелен булгаришен!

kasket 001

Те тоа те убавец Ставри Ситнио бил активен борец срещу фашизъмъ. Демек качил се на осми септември четиресе и четвръта у Балканьо, изкарал една нош на дзиндзириканье и на девети слетел заедно с партизаньете у село, та да приемнуйе аплодисментете и почестете.
Така и станало. Нарогнята влас го уредила на убаво место, канцеларска работа, мекечко кресло и никой го не занимуйе с нищо. Нищо че не могъл да раздели на две магарета сено. Цел ден гони секретаркята я за шпек, я за шише винцок, я я пощипва по сгоднио дирник. А она тръпи. Оти и она е на топлечко, оти сичко е у името на градежо на комунизъма. Светлио комунизъм...

Има ли нещо за пиенье?

alkohol

Мене ми писна на дедовио, я ви каам! Некъв смрад гледам миналата недя по телевизоро, фали се, че бил дофтур и разбирал от зависимости. Ако човек, мъж на средна възрас у силата си, употребевал повече от 450 грама пиенье на недя, значи бил зависим от алкохоло. Абе ей, жмую, ти не знааш колко уши имаш на главата бе! 450 грама пиенье на мъжете у наше село нги не стигат за един зъб на недя, бе! Но нали ше почне Световното след неко день!? Я половинка рикия си пиам за едно полувреме бе, изкуфелняк разпорен! Нема да седим на празни ясли, да го еба...

И те така те. Я тва изказванье го приех като лична обида, каам ви. Се едно некой е улезнал у назе и ми е казал у очите “Еба те у пияницата, нищо не става от тебе!”. Но у назе никой случаен не мое да улезне, що палашо ми, Чарли Харпър съм го кръстил, обикая из дворо като маанат горски, а е колко мининко теле, ама те... Да предположиме... И рекох да си фанем ую подмишка, да си закачим мъдуряцете зади ушите да ми висат като пелешки и да напраим едно социологическо проучванье из село. Бръза анкета, един вид.

Кво чекаме ли...

before after 2

Я се позабавих бая с тоа разказ, ама вие да си не помислите, че е ебахти чудото, та да се зафачате да го четете с трепет. Макя! Плъна простотия си е, кък и мое да се очеква, що я на тикива работи набадам. По ми е кеф некък си. Плъна скука ми се види – некой се залибил, некой напраил геройство, па друг свръшил предателство и се изпюл у очите на ората, дека му имат манко от манко доверее... Те покрай тва се връти световното творчество основно.

Не щем да каам, че съм пръвопроходец у простотиите, напротив. Има неколко млого по-големи сътвере от мене, дека са написали тонове глупости. Я обаче си одим по них и със стабилни темпове наваксуйем плъната нги липса на мисъл у кухите глави. Закво си абим клавиатурата, и я не знам, ама те тък, четете, да ви е здраве! Поне, осен клавиатурата, да ви абим и от времето...

“Нова Европа" (Дунав мост 2) през призмата на арчарските предприемачи

3 7

Нещо съм се замислил да врътим некъв бизнес, да го еба. Нищо че по телевизоро казаа (у наше село кво се чуе по телевизоро, значи е истина и точка! Така си е йоще от коги новините ги водеше чичко Филипов), че през последните неколко години фалирали или минали у сивио сектор ебем ти фирми. На мене ми е през дедовио. И ше ви каам що. Що идеята ми е проста и гениална. Я нема да регистрирам фирма. Демек, нема да чекам да фалирам, та да минем у сивио сектор. Направо си улатам у ньего като песница у гнила тиква и ич нема да се бавим.

Гупи вратарчето

gupi vratarcheto

Нашио селски отборец, къде вече го нема, се казуваше "Балкан" Говежда. По едно време вратар ни беше Гупи, Бог да го прости, млого пиеше и паднал преди две-три години зимаска у една преспа, заспал и тамока си останал.

Ма иначе беше един висок, строен, с прическа сръбско киченце (отпред късо, отзад модерно, с голем, стръчащ гребень йозгоре). Цел ден обикаяше барите като маанат горски с една въдица и никой не моеше да го накара работа за пет пари да свръши. Свободен дух, накратко казано.
Понеже двете най-големи села близо до границата, у районо на Попов мос, са Говежда и Копиловци, съвсем естествено меджу них си има конкуренцеа и йоще по-естествено таа конкуренцеа се пренаса и на футболнио терень... Разбира се, понеже нивото е селски футбол, а изпълнителете са диви по целите глави торлаци, не би било далеко от мозъко да се напраи допущенее, че спортменството и олимпийскио принцип меко казано не винаги са били на особена почит у тиа дербита. Мое да се напраи такова допущенее и, меджу назе казано, оно ше е наплъно правдоподобно.

Торлакът и новите технологии

glavanovci

Дядо ми Стамен Велков от Говежда починал през 1978-а. Една година преди аз да се родя. На 97-годишна възраст. Младостта му била меко казано бурна, особено в контекста на много по-спокойното в сравнение с нашето съвремие начало на ХХ век.

През 1907 година заминал за Канада, където участвал в строителството на железниците на втората по големина страна в света. Винаги съм се шегувал, че си е останал пълнокръвен селянин. Не в днешния контекст на думата, използван от някои самозабравили се лигльовци, затворени в панелните си кутийки, за да обиждат тези, които пред фалшивата сигурност на службицата и заплатката предпочитат да имат малко, но да им е широко на душата. Казвал съм го, защото Говежда е най-вълшебното населено място, в което някога съм бил. Може и да съм пристрастен, но така мисля, така го чувствам и не ангажирам никого с мнението си. Казвал съм го и защото името Канада произхожда от дума на племето ирокези, която на латински приблизително се транскрибира като „kanataи означава… „село”.

 

Иваил цар

„Иваил цар - книга първа" - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек.


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

 

 

  • 27 април - Ботевград, Библиотека "Иван Вазов" - представяне на Северозападната трилогия и "Иваил цар"
  • 5-6 май - гр. Чипровци, Фестивал на Чипровския килим - участие с щанд на изложението

Читатели за Иваил

"Най-добрия исторически роман, който съм чела"
Бойка Костадинова

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), можете да я поръчате на цена 40 лв. вместо 43 лв.

Ако пък искате към трилогията да добавите и  "Иваил цар", цената на четирите книги ще бъде 53 лв. вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

b-002.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...