Северозападният човек и неговият роден край II

Жив да не бех III (Премеждията на един пишман етнограф в Северозападна България)

Реалността

sz planini

Родният край е от първостепенно значение за всеки северозападен абориген. Разбира се, както за всичко останало, така и относно тази категория, homo borealioccidenensis има собствено мнение, което не съвпада с това на останалата част от човечеството. Преди да вникнем в разбирането на местните обаче, нека се опитаме да дадем поне приблизителен отговор на въпроса „Що е то Северозапад”?
Истината е, че едва ли може да се определят категорично границите на Северозападна България. Както заради културната дифузия, която помага схващания и практики, характерни за homo borealioccidenensis, да се разпространяват извън пределите на традиционното му землище, така и заради това(колкото и да е невъзприемчив),  че той привнася в живота си характерни за съседите си черти. Условно можем да кажем, че на изток Северозападът стига до долното течение на река Искър, на юг до билото на Стара планина, на запад до границата с Република Сърбия, а на север – до река Дунав.

Северозападният човек и неговият роден край I

Жив дане бех, част втора (Премеждията на един пишман етнограф в Северозападна България)

Пътуването

gara mezdra

Няколко седмици след разговора ми с професора натоварих двата си огромни, натъпкани до пръсване куфара на един автобус (на видима възраст между 30 и 40 години) и се качих по калните му стълби, изпълнен (или както биха казали в Северозападна България, закъдето се бях запътил „набъкан като бибе с цифки”) с мечти , планове и въодушевление. Впрочем, много скоро предстоеше всичко това да се промени...
Най-учтиво застанах до шофьора и, поздравявайки, попитах кое е моето място, тъй като служителките на гарата бяха пропуснали да отбележат на билета. Той понамести огромното си туловище на седалката, почеса се замислено по буйната девствена растителност, която се подаваше изпод разкопчаната му чак до огромния корем (на северозападен „тУмбак”, „ме’ур” и т.н.) лекьосана светлосиня риза и ме измери от глава до пети с кръвясал поглед, който ме накара да се усъмня дали не е употребил прекалено много алкохол предишната вечер, за да е в състояние да шофира. После подръпна отривисто от цигарата си, издуха дима право в лицето ми и избоботи:

- Маиняй ми се от главата и сЕди къде заврънеш!

Вестник "Северозападен фронт", брой 2

Откриванье на сесията на Народното събрание у „При йейа ви Дзика”

Годин' пръва, ден втори, брой втори

Откри'а новата сесия на Народното събрание, Жерар Депардийо пиа оцет що нема друго, у Враца се извъди'а големи историци

- Къде одиш като те нема бе, куре фъркати?

Въпросо беше отпра’ен от Дако, сгодно седнАл на ньеговото си место у „При йейа ви Дзика”, къде Олимпи Гръбавия. Вторио тъмън улазаше през врАтата и види се, бая беше се запъхтел.

Късметлии

Беше краят на лятото. Обичам края на лятото. Мразя края на лятото.
През студентските ми години краят на лятото пораждаше в съзнанието ми асоциации за две неща. И двете много сходни, свързани колкото с положителни, толкова и с отрицателни емоции.
Първо това беше времето от годината когато напусках родния си град и приятелите си от детинство. Разбира се, не ми беше много приятно. Не че е имало кой знае колко умилителни сцени на раздяла, не сме плакали, никой не е махал с кърпичка, подарена му заради това, че е бил гост на някоя сватба, след влака с който си тръгвам, но все пак винаги, когато напусках родния си град след по-продължителен престой, изпитвах странното чувство, че забравям нещо. Това е такова едно неприятно усещане, което ме напуска чак при следващото ми посещение и после се появява отново...

Вестник "Северозападен фронт", брой 1

Тема на брою: Кинопреглед на ловнио туризъм

Година пръва, месец пръви, брой пръви

У Пернишко се изпостре’я’а, Жерар Депардийо оди навам-натам като маанат горски, а португалците немат акъл за пет пари

Коги Вако улете у барчето „При йейа ви Дзика”, познато на сички у селото като „хоремаго”, Дако вече се беше умулузил на юбимата си маса у кюшето и замислено издишаше димо от цигарата си право у големата табела „Пушенето забранено”, къде висеше на стената нади главата му.

Жив да не бех

Премеждията на един пишман етнограф в Северозападна България, I

pen notebook 2

Здравейте!

Казвам се Трендафил Загорски и бих искал в поредица студии да споделя с вас впечатленията си от Северозападна България, натрупани по време на тримесечния ми изследователски престой в региона. Как попаднах в този край с твърде лоша слава ли? Много просто, да се еба у главата (извинявам се за нецензурния израз, но ако имате намерение да продължите да четете този... това... тази... нямам представа как да нарека писанието си... трябва да свиквате). Изучавах Етнография в един от най-престижните университети и реших да се дипломирам с работа на тема „Културните релации на Северозападна България и Източна Сърбия в историко-етнографски контекст”. Когато предложих въпросната тема на професора си и му обясних, че възнамерявам да прекарам три месеца в региона, за да мога да приложа към труда си сериозни теренни изследвания, той буквално онемя. И не само това – смени цветовете на лицето си няколко пъти (от мораво, през болнаво жълто-зелено, та чак до мъртвешки бяло). Пет-шест минути по-късно професорът (иначе човек с несъмнен авторитет в научните среди и завидна ерудиция; дотолкова завидна, че дори може да мине за енциклопедична личност – нещо често срещано колкото птицата феникс в забързаното ни съвремие) едва успя да смотолеви:

Батак в ада

Макар и да са минали цели 50 години оттогава, си спомням всеки момент от онази лятна ваканция.

Завършвах трети клас, имах добри оценки и със зле стаено чувство на гордост сложих бележника си пред родителите ми, които седяха в малката ни кухня и ме чакаха за вечеря. Баща ми го взе, разтвори страниците бавно и заразглежда с каменно лице. Такъв си беше. Никога не даваше да се разбере какво мисли, макар и сега да знам, че много се е гордял с мен.

Вестник "Северозападен фронт", брой 3

Пак ше дигат токо, от ЕС напляскАха калъфа Дянков, а он лъже, че родителете у нас са си добре

Годин’ пръва, ден четвръти, брой трети

Тоа път ше остаиме посетителете на „При йейа ви Дзика” да праат к’во знаат и ше муанеме един кратък обзор на най-смотаните и педераски новини от последните къде дваасе и четери часа:

1. Ония изсипани травестити от ЧЕЗ сакат пак да се увеличават цените на токо. К’во да праиш, за разлика от наш’те, чешките пенсионере са уцелили на кой да дадат да работи с париците им, та да им носи по некой лев (у тоа случай крона или още по- точно евро) дивиедент, кък се вика… Они ‘ли са долняги и изтръбушяци като сички енергота, топлофикации и ВиК дружества, сега само мрънкят, та да ви’ат кък ше реагираме. Щели да каат с колко сакат да увеличат токо у краю на февруари. Ние от екипо на „Северозападен фронт” (демек я) ше ви кааме кво ше стане още от сега.

„Исках само да помогна” или най-сигурният начин да развалим отношенията си с някого

advices

Великият английски хуморист Джеръм Клапка Джеръм преди повече от век издава свое съчинение с красноречивото заглавие „Как да се бъркаме в чуждите работи”. Това е само едно от проявленията на една тиха, но безкрайна и особено драматична война – тази между хората, който винаги знаят  по-добре как трябва да постъпват другите и горките им жертви.

Даването на съвети е едно истински подценявано изкуство и това не е от вчера. Още древните гърци са пропуснали да му отредят муза и може би затова хората, които се занимават с него, твърде често са лишени от какъвто и да било талант.

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

Ако искате да запълните библиотеката си с петте книги на Торлака, може да поръчате "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", книга първа и книга втора за 67 лв. вместо за 73 лв.

Ако пък още не сте чели Северозападната трилогия, може да вземете трите романа за 40 вместо за 43 лв.

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

b-002.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...