За нереален имен ден, много реален рожден ден и още нищо

stoian nikola

Разбрах, че името ми трябвало да се почита на Стефановден някъде около средата на деветдесетте. Първо се замислих, че Стефан и Стоян нямат нищо общо в етимологията си, после по тийнейджърски яростно се сърдех на всички, които ми честитяха, но когато чашите и масите започнаха да ме овъртолват в спиртовъртежите си, донякъде се примирих и започнах да събирам по няколко верни съмишленици на 27 декември. Черпехме се, но аз неизменно се опитвах да убедя всички, че това си е едно ординарно напиване, а няма нищо общо с имения ми ден.

Алкохолният туризъм като крепител на семейните ценности, Част 2

leaves

Уф, това пикане е голяма досада, а отгоре на всичко ми пречи и на съня. Пия по шест-седем литра вода на ден (без да броим другите течности) и го източвам по трийсетина пъти на денонощие. Понякога и повече. Това, разбира се, ми вреди и на съня. Отдавна съм се научил, че когато сънуваш, че пикаеш на слънчева поляна, сред птичи песнопой, после сменяш чаршафи с гузна физиономия, така че се старая да върша тези отходни дейности във вертикализирано телесно състояние.
Затова и след лягането ми към седем сутринта слязох псувайки под нос с развързани планински обувки по скърцащите дървени стълби към девет и нещо.  Няма да ви лъжа, че съм положил каквито и да било усилия, за да поддържам устната си хигиена предишната „вечер“, така че успях да се насладя на яркото, но хапещо декемврийско слънце едва, след като поръсих сутрешната слана и си направих сутрешния тоалет над каменното корито на чешмата.

Гроздобер

grozdober

Я съм се родил по гроздобер. Мое и зарди тва толко да се плашим да не би да земе да ми остане празна чашата, немам представа, мое и зарди друго да е, ама ми не е тва приказката. Коги е забременела с мене, макье ми е била осенмаесегодишна , тамън оженила се за дивио торлак, допълнително закален у минно-геоложкио техникум у Перник и у тамошната боксьорска школа, къде по настоящем ми е баща, и ич й не е било лесно. Он й казал (предполагам, че на майтап, ама оно с ньего никогиж се не знае), че ако не роди до една годин, й сбира багажо и тъпъра, тъпъра, та у тех.

Алкохолният туризъм като крепител на семейните ценности

kamina zhar

Сега, малко лирични отклонения. Той има три деца. И аз имам три деца. Той има чепата съпруга. И аз съм притежател на такава. Той самият не е цвете за мирисане. Аз пък – изобщо. Той си обича децата и жената, но изразява чувствата си по по-различен от нормалния начин. Аз обичам децата и жена си, но съседите най-вероятно мислят, че крещенето ми не е проява на положителни емоции. Но грешат. Важното е, че жените и децата ни знаят, че изпитваме искрени, топли, до болка положителни чувства към тях. Именно това тяхно знание е и причината да не се налага да им влизаме в обяснителен режим, а да докопаме пътя, за да си махнем главите поне за два-три дни, че нещо ни беше изпушило и на двамата.

Тук барака, там барака…

baraka

Требва да съм бил на два-тринаесе, оти вече бех почнал да се осъзнавам полово със светкавични темпове. Така че таа история не е много от класическото детство, ама се пак ше ви я пробутам, кво да праим, като от ежедневните дивотии на моите наследници не мом да се сетим кво съм връшил, коги съм бил колко тех? Понеже за сека простотия се чудим тва они на моменто ли са го измислили или боба нги им е казала кво съм правил, та да го повторат и да ми натриат носо. Кък и да е. Мойта па боба, коги й се доревеше от безкрайните ми олигофренини, седаше на мининкото си трикрако столче у куфнята и викаше ухилена през слъзи:

Сине… Тате…

sheeps

Беше по Петковден и валеше едно такова, цинкаво, гръбината ти да подгизне. Ама па имаше едни късни къпини у шибликите и булки гъби, скрити между пожлътелата от сланата трева.

Тия двамата беа пили на обед две пьоски ракия, беа рупнали прази лучец с порезаница леб и една дебела колко малешка пьочка сиренье, па запладния, ама сега вече беше малко преди икиндия. Облегнаа остеньете на един цер, дебел колко на Ристо Боторо левио бедър.

- Сакам си бащинията… - каза по-младио, додек седеше връз овчарската си торба на ливадата, провесил крака от мократа лиска.

Първи впечатления от Зара или колко важно е да си тъп и упорит

stara zagora

За пръви път одих у Зара, коги бех на пе-шеснаесе. Юноша бледен, къде се вика. Нищо че с бръснатата глава и осемдесе и кусур кила, натрупани с яко буанье на железата у фитнесо (така викахме на едно стайче, плъно с прах и допотопни уреди, къде са били отживелица още по времето на гладиаторете на Спартак) мое и да съм изглеждал бая по-голем и респектиращ, я си бех прос по целата глава и две пеги от врато, кък подобава на секи пубер на тия години.
Поводо да си фанем подрастващио уй подмишка и да напраим три-четири смени на влакове, та да изминем разстоянеето от Градо до Зара беше изкючително прозаичен. Либов. Беаме се запознали на морето, на некъв летен лагер. На нашта даскалица й побеле косата за две седмици, оти сека нош бегахме от бунгалата и одехме да се наливаме, да се алосваме с момичетата, къде имаха неблагоразумеето да ни се връжат на акъло и да чекаме изгрево на плажо.

Свети Гъбичка

sv gubichka

Жената си мирва. Що? И я не знам.

Било станало преди неколко месеци. Они, че са диви на фуражомелки, тва е факт, ама я само ги овикам, запровратнячим лекечко и те тва е. Не съм ча па такъв цербер, да се еба и мене си. Кво е станало, ше питат тия, дека още не са се отказали да ми четат разказо. Те кво.

Сияйната Жозефа

vrachka

През нощта нещо ме мъчат киселините и съм станала, за да пийна една содичка, та дано ми се поразкара. То, че ми се поразкара, поразкара ми се, ама пък се разсъних и реших да си пусна телевизията, за да се приспя.

Порно, врачки, порно, врачки, порно, порно, врачки, врачки… За какво ги плащаме тия сто и двайсе канала само не ми е ясно. Загледах се в някаква наследница на Ванга (единствената според нейните думи, то се знае), колкото да минава времето. „Това е ебахти тъпотията, ще ме приспи бързо“, помислих си, ама то злото никога не идва само. Само като я слушах какви глупости говори на хората по пет минути и те й благодарят, а импулсният телефон цъка левове в джобовете й през това време и се почувствах като идиотка. Защо тя да може да си забогатява като Крез, а аз да се чудя как да свържа двата края? И тогава ме осени идея.

 

Иваил цар

„Иваил цар - книга първа" - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек.


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

 

 

  • 27 април - Ботевград, Библиотека "Иван Вазов" - представяне на Северозападната трилогия и "Иваил цар"
  • 5-6 май - гр. Чипровци, Фестивал на Чипровския килим - участие с щанд на изложението

Читатели за Иваил

"Най-добрия исторически роман, който съм чела"
Бойка Костадинова

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), можете да я поръчате на цена 40 лв. вместо 43 лв.

Ако пък искате към трилогията да добавите и  "Иваил цар", цената на четирите книги ще бъде 53 лв. вместо 58 лв.

 

ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

В медиите

България е първата ми любов и така ще си остане завинаги

Интервю за Успелите.бг

 DSC0945

Стоян Николов - Торлака е един от най-популярните съвременни български автори. Книгите му "Северозападен романъ", "Автономията????" и "Май ще ни бъде..." се радват на огромен брой читатели от всички възрастови групи. Откроява се с това, че пише на диалект, интересува се от родното, историята и запазването на традициите ни като народ. Стоян е много повече от писател, съчетал е в себе си най-разнообразни качества и таланти. Запознайте се с него в следното интервю.

Кой е Стоян Николов?

Стоян Николов е на 38, към момента баща на трима сина и съпруг на най-красивата жена, която е виждал през живота. Едва след това е човек, който с много инат и упорство реализира мечтата си да е професионален писател, да обикаля из планините, да се радва на спорта, близките си и още няколко неща, повечето от които не са за публична употреба.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-0001-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...