Торлака

Отново на козлодуйски брег, февруари 2017

Естествено, че нема кък да пропущиме Козлодуй като дестинацеа и с „Май ше ни бъде…“, при положение, че представянеата на предишните две книги минаа у толко приятелска и задушевна обстановка.

И тоа път там ни посрещнаа у читалище „Христо Ботев“, а за организацията удариха рамо и приятелете ни от клуб „История“ към АЕЦ „Козлодуй“. Имаше познати, ама и нови лица, така че ми беше доста лесно да се отпущим, да наприказвам дивотиите си, да попрочетем некой откъс и после да обсъдиме секакви шъшкании, къде ни дойдат у главата. Ама па ти да видиш кви истории знаат козлодуйчанье, на мене ми се откина чейнето от смех. Особено там за един зевзек, некъв електроженис, къде имал твръде странно разбиранье за интимните отношенеа с противоположнио пол и за местата, предназначени за облекчеванье на телесните натоварвания, ама айде да не улазам у подробности, че даже и на мене ми е малко неловко.

Трилогията предколедно в The Hub, декември 2016

Най-готиния бар у Градо (у Михайловград, за който не е разбрал) и най-якия (у секи смисъл на термина - и с песници мое да ви занити, и с думи) писател от Градо е очаквано добра комбинация. Така и се получи - непринудено, убаво и забавно на 22 декември, кога афтуро представи последното си отроче "Май ше ни бъде..." у току що обновеното кръчме.

Снимки: The Hub

Със Северозападната трилогия у Кула

Не бех стъпвал у Кула от ученик, коги одих на два пъти да гледам останките на римската крепус Кастра Мартис, къде на тех е кръстено тва живописно градче. Добре, ама моите приятеле Цецо, Самотока и бай Емил Дичев, и тримата истински родолюбци, миналата годин ми предложиха гостоприемството си толко настоятелно и чистосърдечно, че изобщо не се замислих да прескочим до една от най-северозападните точки на дръжавата ни. Предчуствах, че ше се зарадвам там и ше се наситим с емоции и нови детайли от душевността на българино, ама ча па толко не си представях.

"Май ше ни бъде..." в София, декември 2016

Мястото беше бар "Петък", книгата - "Май ше ни бъде...", датата - 12 декември 2016. Торлака представи завършека на трилогията си, ден преди да участва за първи път в Панаира на книгата в НДК с издателството си "Попов мост".

Благодарим за снимките на Спас Калоферов.

„Май ше ни бъде“ при берковчанье, февруари 2017

Обикновено си оставям Берковица за десерт по време на турнетата, оти ем ми е близко, ем съм си като дом там и първо гледам да мине зоро, а после да се разпръчим, ама сега реших оттам да пойдем февруарски. Схемата вече е отработена и действа като швицарски часовник. Се пак ми беше трето гостуванье у библиотека „Йордан Радичков“ към читалище „Иван Вазов“, къде печените моми от екипо винаги си свръшват работата перфектно, без даже да те занимават с кви и да е дреболии, а от тебе само се чека да се наприказваш, да почетеш малко и да размениш некоя блага приказка с читателете. Оно се знае, по стара традиция и БНР Видин у лицето на моите приятеле Краси Каменов и Петя Генова шибнаа едно рамо по организацията и популяризирането на събитеето, така че огин бие.

Торлака на Панаира на книгата, декември 2016

Те го те - прощъпулнико на "Попов мост" на Панаир. На 4 етаж, баш поди покриво, са Торлако и ньеговите книжлета. Секи ден кибичи там до неделя от 10 сутринта до 8 вечерта и се забавлева с кой се излъже да се окачи чък до там.

Ломско представяне на „Май ше ни бъде…“ у „Лас Вегас“

Таа годин рекохме малко да смениме обстановката у Лом. Затва и се свръзахме с един много читав клуб, къде си има традиции у културните събития и те ни те с трилогията до Дунава за пръв път у тва турне.

„Май ше ни бъде…“ у Филибето, ноември 2016

Тва възходящата градацеа било убаво нещо. Я знам, че пиеш, пиеш, пиеш, па се у един момент се нафръгаш, идеш та се изкъпеш, ако имаш силица и се трупясаш за неколко часа. Или па мачкаш чарфафете неколко пъти, ама у един момент он вече ти вика „еби се, сакам да спим“ и нема хоризонтализиране. Нема такъв увод къде представянье на книга, и тва знам. Ама тръпим. Само да си каем и че за пореден път се убеждавам, че пловдивчанки са ебахти пичките, станах разноглед, и да давам по същество. За трета поредна годин праим предстаяньето на дивите си книги у Петното на Роршах. Организацията е пределно лесна – с мою приятел и колега Александър Секулов се разбираме с половин приказка и домакинството му винаги е баш такова, кво требва да си е. Човеко е създал едно страхотно место за културни събитеа и го дръжи живо и истинско. „Петното“ не е префръцунено, не е и претенциозно. Обаче не е и некоя дупка с претенции за ъндърграунд сборище.