Торлака

РАЗКАЗИ ЗА МАСА

Автор: Стоян Николов-Торлака
Художник: Гергана Грънчарова
Цена: 15 лв.
Издател: Попов мост
Година на издаване: 2021
Вид корица: мека
Страници: 256
Размери: 14х24
ISBN: 978-619-90730-87
Тегло: 350 гр.

Диви дол е вълшебно място. Измислено e, но е и всяко село и малко градче, за което се сетите. Там времето тече бавно и еднообразно, а всеки ден се случва нещо, за което се говори с месеци. Ще чуете историите по междите, през стоборите, зад блатото под ТКЗС-то, в кръчмата. Нелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

---

Разкази за маса е част от поредицата "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол"

Можете да поръчате всяка от книгите ТУК.

Иваил цар

Книга втора

Автор - Стоян Николов-Торлака
Художник на корицата – Гергана Грънчарова
Цена – 15 лв.
Издател – „Попов мост“
Година на издаване - 2018 г.
Вид корица – мека
Страници – 328
Продължение на "Иваил цар", книга първа

„Иваил цар“, книга втора е от романите, които не можеш да четеш между другото. Тя те пренася в средните векове и те оставя там, докато не затвориш последната страница. А после още дълго е в мислите ти. Представяш си царя, мислиш за битките, за решенията, които е взел, чудиш се, какво щеше да стане, ако… Обаче в историята няма „ако“.

Стоян Николов-Торлака е пресъздал управлението на един от най-забележителните ни владетели така, както то е достигнало до нас през вековете: кратко, бурно, изпълнено с много битки, запомнящо се. Базата за повествованието са историческите извори на византийските хронисти, а авторовото въображение е добавило детайлни шрихи към образа на царя и го е развило до забележителната личност, каквато Иваил безспорно е бил. Факт, в който нямаме повод за съмнение, знаейки, че повече от 70 години след смъртта му, в различни части на Мала Азия се появяват самозванци, наричащи се наследници на владетеля, само за да се възползват от поне частица от уважението, което този цар и пълководец си е спечелил приживе.

„Иваил цар“, книга втора започва от там, от където свърши първата част: сядането на Иваил на търновския престол. Колкото и нелек да беше пътят му до трона обаче, трудностите и тежките избори тепърва предстоят. Болярите заговорничат в двореца, византийците подготвят свой храненик за българския престол, татарските войски търсят плячка, задава се война на два фронта… Ще се справи ли владетелят с предизвикателствата, които стоят пред него? Ще успее ли да съхрани човека в себе си? Ще изживее ли истинска любов?

Историята на Иваил на страниците на Торлака е толкова жива и искрена, че няма как да не ни замисли, натъжи, вдъхнови… Няма как да не ни развълнува.

Текстът на задната корица на книгата е от литературния критик Силвия Недкова:

„Мъжка книга, в която битките са чисти, а дворцовите интриги са като кал под ноктите. Наситена с неукротима енергия частица от историята, срамно премълчавана досега – за нераздадената справедливост, за извечния страх по тези земи от разрушаване на статуквото, за късогледството на мнозинството, с което сме белязани отдавна. Едновременно епична и лична книга, в която мъжът Иваил и царят Иваил воюват с демоните си – личните и общите.

Втората част на „Иваил цар“ е разказ за тежестта на короната. За времето в живота на всеки мъж, когато изпълнява дълга към себе си, към рода и народа си. Младият Иваил в първи том извървява дълъг път в търсене на смисъла. Коронованият Иваил трябва да отстоява извоюваното. И го прави, като плаща цената докрай.

Стоян Николов се отнася към Историята като към приятел – малко непохватно, понякога грубо, но винаги честно до кръв. Сигурно е било болезнено да се пише такава книга, може би дори повече, отколкото е болезнено да се чете. Но читателят ще погълне ненаситно всяка дума. И ще ѝ повярва.“

"Иваил цар", книга втора можете да поръчате от нашия Магазин. 

Ако пък още не сте прочели първата част на историческата сага, научете повече за "Иваил цар", книга първа тук.

101 текста на Торлака за Биволъ

Автор: Стоян Николов-Торлака
Художник: Гергана Грънчарова
ISBN: 9786199073070
Цена: 15 лв.
Издател: Попов мост
Година на издаване: 2020
Вид корица: мека
Страници: 320
Размери: 14х24
Тегло: 410 гр.

Книгата хвърля поглед назад през рамото на 101 публицистични текста, писани от Стоян Николов-Торлака в седмичната му рубрика за сайта Биволъ от 2015 г. насам.

„Призванието на журналистиката е да бъде опозиция на властта. Трябва да посочва грешките ѝ и да задава неудобни въпроси.“ – твърди авторът. И именно такива са текстовете му.
С прецизността на скалпел извършват разрези на болните места, а с размаха на писателското перо представят образи, иронизират, анализират, правят аналогии, търсят отговори. Припомнят ни за битките, за вятърните мелници, за надеждите, за силните на деня. И, макар и писани в период от пет години назад, всички са абсурдно актуални и днес.

“Внимание! Тази книга облъчва по особен начин. Сложете си слънчевите очила.

От 10 години разследващият сайт Биволъ води война с лепкавия мрак,
обгърнал ленивия ум на средностатистическия обитател на територията
България. От 5 години на фронта с нас е и Стоян Николов-Торлака. Той
не е разследващ журналист, а писател и публицист.

Първият текст на Торлака за Биволъ е от 15 март 2015 г. и е озаглавен
"За добрите политици, гадната природа и лошия късмет." Оттогава си
имаме седмичен колумнист, който всяка неделя надвиква ченгеджийски
медиен хор, нашепващ мантрата за лошия късмет като източник на всички
беди. И прославящ добрия политик и спасител.

Разследващата журналистика е призвана да пуска прожекторите си в
тъмницата като точкови ритници по срамотиите на всички лъжеспасители и
техните кукловоди. След това идва публицистиката и хвърля светлинна
граната. Активното вещество за нейния взрив е особен коктейл от хумор,
компетентност, визия, кауза и речева обраност, за да може цялата сцена
да се запечата добре в съзнанието.

Тук подбрахме сто и една такива светкавици от Торлака като свидетелства
за нашите битки през годините.

Навремето като деца ни облъчваха с кварцови лампи за усилване на
имунитета срещу зимните вируси. Облъчването от тази книга е за
пораснали. Тя поражда електрохимически процеси в невроните, които
усилват имунитета срещу приспивния вирус на пропагандата.

Отваряйте смело на произволна страница и Съ Рогата Напредъ!”

Атанас Чобанов

главен редактор на сайта Биволъ

---

Книгата "101 текста на Торлака за Биволъ" може да поръчате ТУК.

Иваил цар

Книга първа

Автор - Стоян Николов-Торлака
Художник на корицата – Гергана Грънчарова
Цена – 15 лв.
Издател – „Попов мост“
Година на издаване - 2017 г.
Вид корица – мека
Страници – 320
Тегло – 0,425 кг
Свързана с - "Иваил цар", книга втора

Вълнуващата история на цар Ивайло, един от най-противоречивите и загадъчни български владетели, разказва Стоян Николов-Торлака в новата си книга.

Добрите исторически романи са рядкост, но несъмнено можем да причислим „Иваил цар - книга първа“ към тях. Едновременно достоверен и увлекателен, без да се цели нито в суховатата фактология, нито да се заиграва с читателя. Книгата вплита в сюжета си информацията от всички известни исторически източници за живота на тази интригуваща личност. Но пък фактът, че това, което можем да прочетем от съвременниците на Ивайло, е твърде оскъдно, дава на писателя възможността да си позволи собствен прочит. И той го прави, при това с размах.

„Иваил цар“ е харизматичен, дързък, непокорен, силен, раздиран от вътрешни борби и съмнения в начина, по който е устроен светът. Обича, но е воден от гняв. Предвожда другите с желязна десница, но сам е разкъсван от противоречия. Тръгва от дъното, но има дързостта да запише името си в историята. Минава през живота на един дъх, но е вълнуващ  и вдъхновяващ.

А защо Иваил, а не Ивайло? Свърлижкото евангелие – единственият исторически източник, от който знаем името му, е повредено тъкмо на мястото, на което трябва да прочетем последната буква. Сякаш нарочно. За да допълни мистичността и загадъчността на този забележителен мъж, воин и цар. И Торлака избира да го ползва по този начин, без добавено окончание.

Знаете ли, че десетилетия след смъртта на цар Ивайло, в различни части на България и на Византийската империя се появяват хора, твърде сполучливо наречени от историците „Лъжеивайловци“? Те се опитват да увлекат народната енергия, представяйки се за Лахана или за негови наследници. Какво по-голямо доказателство за ярката следа, която той оставя и за огромното значение на стореното от него във време, в което самата мисъл обикновен човек да се изкачи на трона, изглежда като смъртен грях?

Книгата „Иваил цар“ е увлекателно пътуване назад във времето, което ни разкрива възможността да усетим живота по нашите земи през средновековието. Провокира ни да гадаем какъв човек е бил загадъчният Ивайло, гледайки света през неговите очи.

---

Литературният критик Силвия Недкова за „Иваил цар“:

„Историята на човечеството е в отговора на въпроса „защо“, а не на „какво“.

Ивайло свинарят, Бърдоквата, селският цар е една от най-интересните фигури в родното минало, но го познаваме бегло и сухо – от учебници и идеологически оцветени поръчкави повести. Романът на Стоян Николов – Торлака запълва дълбока празнина в представите ни за българското Средновековие.

Защо и как Иваил става цар на българите, какво го води до тази съдбовна крачка, как миналото на един мъж формира бъдещето на цял един народ – това ще прочетете в тази книга. Тя не е скучно коректна, не е изпълнена с патриотична патетичност, това е история за Историята – жива и интересна.

Иваил е копеле, но с кръв на воин. Израства като мъж в тежки времена, но с обич. Губи любовта си, но открива съдбата си. И остава в паметта като царя-свинар, който не е роден с корона, но тя му приляга.

В „Иваил цар“ тече жив и интересен разказ за човешката страна на Историята, за скритото зад голите факти, за живото лице на хората, които творят събитията. Разказана е с майсторството на сладкодумник, в ритъма на живота, с огромна любов към героите и към читателя.“

"Иваил цар", книга първа и книга втора може да поръчате в нашия МАГАЗИН. 

ХАЗАРТ

Автор: Стоян Николов-Торлака
Художник: Гергана Грънчарова
Цена: 15 лв.
Издател: Попов мост
Година на издаване: 2020
Вид корица: мека
Страници: 320
Размери: 14х24
ISBN: 978-619-90730-63
Тегло: 410 гр.

Рисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Отстрани хората, увлечени по хазарта, изглеждат нереално неразумни. Готови са да заложат всичко, само и само да са в играта. Не си ли дават сметка как е правилно да се постъпи? Не могат ли просто да спрат с глупавите постъпки? Да спестят на близките си главоболия, пари, нерви?

Така е обаче отстрани. Когато си вътре, винаги следващият залог ще бъде твоят удар, а адреналинът да оцелееш на ръба е твоят наркотик. Всеки познава такива хора. А много от нас са или са били тези хора. И главният герой на „Хазарт“ е един от тях. Самонадеян, чаровен, търсещ границите си. Ще успее ли да победи играта? Да се обзаложим?

Стоян Николов-Торлака за книгата:

Особености на моя „Хазарт“

Много хора ме питаха през последните няколко месеца пиша ли изобщо и какво точно. Хич не ги обичам тия въпроси. Не заради друго, а защото трябва да им отговарям. Пък после и да обяснявам, защо след четирите романа от северозападната поредица и двете исторически книги за цар Ивайло, пак съм луднал и рèзко сменям не само тематиката, а и стила.

Айде, да го караме на прости и усложнени отговори. Простият е, че са ми интересни доста неща освен Северозапада и историята, а някои от тях толкова яростно чоплят из мислите и въображението ми, че ми се дописва за тях. По-сложният е, че когато се занимавам повечко време с някоя тема, имам нужда да се захвана с нещо ново, защото се чувствам изстискан и сгърчен като ошав. Та, затова преди години се метнах от Северозапада на исторически роман, после пак се върнах към убостите на роднио си край, а сега драскам в съвсем друга посока.

За да се получи нещо читаво от книгата ти, не е достатъчно да имаш хубава реална или измислена история. Трябва да устискаш и да оставиш впечатленията, емоциите и наблюденията да се натрупат дотолкова, че да заплашат да бутнат бента сами и да отнесат всичко по пътя си. И тогава, щеш не щеш, сядаш и пишеш. Изпускаш през преливника, за да предотвратиш по-големи поражения. Само дето нямаш никаква мерна скала.

Трябва да разчиташ на инстинкта си, за да улучиш точния момент, в който да се захванеш. Хем да имаш какво да кажеш не само през собствения си поглед, но и като страничен, относително обективен, наблюдател, хем да не се моткаш прекалено дълго и главата ти да се отплесне в друга посока. Ако имаш непосредствени наблюдения, още по-добре. А лични впечатления за хазарта само да искаш…

Спрях да залагам преди няколко месеца, разрушавайки една вече четвъртвековна традиция. Нямаше драми, нито абстиненции, камо ли пък борби със себе си. Не си казах „Един последен път! Чак сега ще ги разбия!“ или нещо подобно. Всичко това вече беше останало в миналото. Май за пръв път през живота си се примирих, че съм се изправил срещу нещо, което никога не мога да победя, защото неусетно обсебва мозъка, емоциите и делата ми и ме превръща в послушна марионетка, която в крайна сметка неминуемо губи.

Не ме разбирайте погрешно. Не става въпрос само за левове, макар и в едни по-далечни времена да съм залагал сумите за наема, последните си пари до края на месеца, да съм вземал назаем, не за да се забавлявам, да си покрия разходите, камо ли пък да започна някакъв бизнес. Тц!

Имаше период, слава Богу, наистина отдавна, когато значителна част от парите, до които се докопвах, заминаваха в този ненаситен отходен канал. Правил съм какво ли не, за да имам някой лев (понякога и стотинки) за залагане. Май само не съм просил, проституирал, не съм бил сутеньор, наемен убиец или наркопласьор. Общо взето, успявах да се удържам в рамките на закона, но дотам. Лъгал съм близки, държал съм се безотговорно, изпадал съм в ярост, в депресии, не съм бил адекватен по дни, защото в главата ми са само залозите и нищо друго. Нищичко. Не евентуалните печалби. Залозите. Тръпката, адреналинът, от които по-силен наркотик няма.

За щастие минах през тия крайности, когато бях сравнително свободен електрон, та не нанесох драматични щети на човечеството и постепенно други занимания започнаха да разтварят желязната хватка на хазарта. Жената. Децата. Това, което правя в момента и което винаги съм мечтал да работя. Още и още.

Отне години. На приливи и отливи. Не ме разбирайте погрешно. Не съм си давал зор да спирам да залагам. Дори понякога ставах същото зомбирано лайно като преди, но тия периоди бяха все по-кратки и се разреждаха във времето. От само себе си. Не знам, може би имам необичайно висок праг на поносимост към зависимости или пък да се дължи на нещо друго, наистина не мога да го обясня.

Това, което знам обаче, е, че след една безсънна нощ в ранната пролет на тая тотално психясала 2020-а разтърках уморени очи пред монитора, преместих курсура върху „Последни залози“ (май така се казваше) и настроих да разгледам за възможно най-дълго време назад. По изгрев, след безсънни нощи мозъкът ми включва някакъв акумулатор и щрака с такава скорост и точност, за каквито само мога да си мечтая в нормалното ежедневие. Тук всичко си пишеше. Черно на бяло. В няколко седмици беше събрана цялата ми „кариера“ на комарджия през последните повече от двайсет години. Представителна извадка, един вид. Луди печалби, гръмки провали, гол в последната секунда, несъществуваща дузпа, три мачбола в тайбрека, снукър за Ракетата Рони О‘Съливан, дартс, бейзол, изобщо всичко, което завършва на „бол“, кърлинг…

И като драснеш чертата, пак си назад. Обикновено не много, но назад. Въпреки някои забележителни попадения с големи коефициенти, за които си се радвал и хвалил дни наред. Колкото и странно да е, беше ми през оная работа за парите. Мислех само за времето, което съм изгубил. Хиляди и хиляди часове, които съм можел да прекарам със себе си, със семейството си, с приятелите си, с книги, щанги или туристически обувки бяха безвъзвратно загубени и никога нямаше да се върнат. За разлика от парите. Дори и да не ти пука за парите, няма как да не ти направи впечатление, че като спреш да залагаш, те неминуемо стават повече. Аз да си се върна на времето обаче, че то си ме чопли.

Може би заради това се измъкнах от пашкула кажи-речи без никакви усилия. Не беше детоксикация, а осъзнат избор, в правотата на който нямаше нужда да му убеждава който и да било, защото си беше лично мое достижение. Воля ти трябва, когато правиш нещо против себе си и преко сили на организма си. Случаят не беше такъв. Единственото, за което ме беше яд, а ме е яд и до днес, е времето. Загубеното време. Но, пък се успокоявам, че може и да не е наистина загубено, щом съм го използвал, за да извървя този път към ада, без да стигна до крайната дестинация.

И друг въпрос са ми задавали много пъти. Автобиографична книга ли е „Хазарт“? Отговорът тук е един. Категорично не. Моите смехотворни драми са буря в чаша вода в сравнение с това, което преживява главният герой. Чак до там не успях да стигна. И хич не съжалявам.

„Хазарт“ не е и книга за десетките, а може би и стотици приятели и познати, които още не са се откопчили. За жалост знам, че някои, дори повечето от тях няма и да се откопчат, защото пустата тръпка е могъща. Завладява егото ти, когато печелиш, налива разтопеното олово на реваншизма във вените ти, когато губиш. И някъде около хоризонта печалбите и провалите губят значението си.

Остава само наркотикът, чувството за всемогъщество, илюзията, че всичко е в твои ръце, омагьосващите разкази за оня, дето хванал с един паунд права колонка с десет точни резултата на футбол и спечелил 930 000 лири… Ако не беше тъжно, щеше да е смешно, защото в хазарта ситуацията е точно „Бий мa, обичам тa!“. Колкото по-зле стават нещата, толкова повече се настървяваш и нищо не може да ти помогне, защото си вътре, неразделна част от механизма на голямата месомелачка и не можеш да погледнеш касапницата и да се „насладиш“ на цялата ѝ „прелест“. Това е нормалният ти живот. Другото са подробности.

Признавам, стряскащо е да гледаш отстрани свободното пропадане на близки до сърцето ти хора и да знаеш, че си бил част от всичко това. Като тях. Че години наред си крачел смело по ръба на бездната, докато камъчетата са хрущели под напуканите ти пети и са се сривали в тъмната паст.

„Хазарт“ не е автобиографична книга, но за сметка на това е много лична. Не е книга с действителни лица и събития, но е хомогенна сплав от безброй срутени животи, съдби и мечти. Не е книга за безнадеждността, но хич не е и оптимистична. Не казвам, че няма смях, но не отричам и да се промъкват известни елементи на отчаяние.

„Хазарт“ не е книга, която възнамерявам да ви разказвам. Ако ще я четете, давайте. Ако ли не, ваша воля.

P.S. Каква сигурна победа за гостите има довечера в квалификациите за Лига Европа... И на точен резултат я знам, на бас се хващам! Само да залагах все още, щях да ги попилея и да докарам всички букмейкъри до просешка тояга!

---

Поръчайте романа "Хазарт" ТУК.

Май ше ни бъде...

Автор: Стоян Николов-Торлака
Художник на корицата: Дамян Бумбалов
Цена: 15 лв.
Издател „Попов мост“
Година 2016
Страници: 400
Тегло: 500 г
Размери: 143 x 210 мм
Корици: меки

Трета част от поредицата „Северозападен романь“, „Автономията????“, „Май ше ни бъде…“, "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса"

 Невероятно интересна, неустоимо смешна и пускаща корени в душата… Какво повече можем да искаме от една книга?

Такива бяха „Северозападен романь“ и „Автономията????“, такава е и „Май ше ни бъде…“ - третата книга от поредицата на Стоян Николов-Торлака. И ако първият роман беше взривяващо забавен, а във втория, наред с хумора имаше и горчивина, то с новата книга всичко идва на мястото си. „Май ше ни бъде…“ е перфектното продължение на трилогия с ударно начало като „Северозападен романь“ и разтърсващ катарзис като „Автономията????“.

В третата книга на Торлака има много смях, непредвидени ситуации, неочаквани конфликти, стари герои в нова светлина, нови персонажи и вълнуващи обрати. И както останалите части от поредицата, тази също се чете на един дъх.

Диалектът е все така колоритен, а за незапознатите с него, отново е предвиден речник на северозападните думи и изрази – най-пълният и подробен от трите книги. Що се отнася до вулгарността, цинизмите и бруталността на изказа, авторът е смекчил тона си.

„Май ше ни бъде…“ е книга с малко черни облаци и много слънце. Книга за надеждата и упоритостта да постигнеш мечтите си.

Авторът за книгата:
„Май ше ни бъде“ е книга за надеждите, опитите, грешките, взетите и невзетите поуки, за дръзновението и биенето „като мътна вода у брег“, за разочарованията и резултатите от положените усилия. Книга за надборване на характери, за смях през сълзи, за мятане в дълбокото, за малки проблеми и грандиозни решения, за грандиозни решения и малки проблеми. За пепел и плява, болна амбиция и истинска съпричастност, за силата на човешкия дух, за странни обрати и наглед неуместни действия, които водят до изумителни резултати.

В „Северозападен романь” оженихме Юбица и Свилко след ред шеметни препятствия. В „Автономията????” погледнахме към участта на живеещите в забравения от бога и властващите Северозапад. В третата част тия безподобни пустиняци най-сетне се захващат да облагородят своя край с… къща за гости. Юбица отново е в главната роля, но същинските проблеми я чакат в тази малка и луда дивидолска общност…“

Книгата "Май ше ни бъде...", както и предходните части от трилогията може да поръчате в нашия МАГАЗИН.

Херакъл от Диви дол

Автор: Стоян Николов-Торлака
Художник: Гергана Грънчарова
Цена: 15 лв.
Издател: Попов мост
Година на издаване: 2019
Вид корица: мека
Страници: 451
Четвърта част напоредицата "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Разкази за маса"

Торлака отново е в стихията си! И пак разказва история, за която се чудиш, наистина ли е описана в книга… Комично абсурдна и северозападно брутална.

Какво се случва, когато един наперен самозванец се влюби? Как се възмъжава, докато следваш щурите идеи на потенциалния си тъст, за да повториш подвизите на Херакъл? През XXI век! По какъв начин ти се отразява да обиколиш половината свят, при положение, че не си напускал родното си село? Успяваш ли да се изправиш срещу авторитетите в живота си? И най-вече – можеш ли да се справиш с дяволите и ангелите, които водят яростна, кръвопролитна битка в главата ти?

Торлака твърди, че вече окончателно е загубил надежда за себе си, но дали това важи и за шантавия му герой…

---
Книгата може да поръчате в нашия Магазин.

Автономията????

Автор: Стоян Николов-Торлака 
Художник на корицата: Дамян Бумбалов
Издателство: „Попов мост“
ISBN: 9786199073018
Цена: 14 лв.
Страници: 320
Тегло: 0,400 кг
Година на издаване: 2015

Втора част от поредицата „Северозападен романь“, „Автономията????“, „Май ше ни бъде…“, "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса"

След изключителния успех на „Северозападен романь“, дебютната книга на Стоян Николов-Торлака, логично се появи и нейното продължение „Автономията????“.
Макар за „Северозападен романь“ да имаше противоречиви очаквания, той не претърпя почти никакви от предполагаемите критики. Северозападният му диалект не се оказа толкова труден за разбиране от несеверозападните читатели. Хората, незапознати с него, просто ползваха речника и споделяха, че са им трябвали няколко страници, за да „влязат“ в текста. На пръв поглед грубоватият му стил пък, не предизвика възмутени цъкания с език. Моралистите може би така и не са разлистилиромана, но хората, които оценяват, когато нещата се казват с истинските им имена, разбраха искреността и това, че под вулгарния език се разказва истинска история. Книгата просто постигна целта си – да накара четящия я да се замисли, забавлявайки се.

И ето, година по-късно от печат излезе и продължението. Със същата бруталност, с още по-голяма откровеност, с много теми за размисъл, с неустоим хумор и малко повече сарказъм. „Автономията????“ не е „Северозападен романь“-2. Макар да е продължение на първия роман, тя е доста различна книга, разказваща завладяващи истории. В нея развитие търпят добре познатите герои, но на преден план излизат и второстепенни досега персонажи. Има преплитане на повече сюжетни линии. Има и повече аналогии с тази България, в която живеем. Понякога метафорите на Торлака оставят горчив вкус в устата и карат читателя да спре, за да осмисли цялостната картина, нарисувана от автора и действителността. Но ги има и забавните моменти, разбира се – неподражаемото абсурдно черно чувство за хумор на писателя не може да бъде сбъркано!

За непознаващите северозападния диалект отново има речник – обновен и допълнен.

А защо са въпросителните в заглавието? Аналогията е с тефтерчето на Васил Левски, а връзката с текста и с настоящето всеки читател трябва да открие сам…

Как продължава историята на жителите на село Диви дол след „Автономията????“ можете да откриете в „Май ше ни бъде…“

"Автономията????", както и другите книги от трилогията може да получите с лично посвещение от автора, като поръчате в нашия Магазин.