Торлака

Иво Михайлов

"Когато преди няколко месеца се сблъсках с "Иваил Цар" на Стоян Торлака не очаквах, че толкова силно ще ме хване за гърлото и че ще ме потопи толкова дълбоко в историята за Иваил (бел. ред. Цар Ивайло - Свинаря ). Днес получих и втората книга, която излезе наскоро, и още от първите редове смея да кажа, че не се различава като усещане от първата. Дори смятам, че е и по-въздействаща. Горещо препоръчвам на всеки, да се докосне до тази личност нареченa - Иваил Цар!!!"

Росен Манчев

Калоян Чобанов

"Има един израз, който гласи:
”Историята е просто пирон, върху който той закача произведението си”
В случая, ”Той” е Стоян Николов - Торлака, а произведението е книгата му ”Иваил цар”.
Две неща са впечатляващи за мен:
1. Нарушеният образ на героя, спрямо наложения от художествената литература, стереотип - без излишна идеализация; без впечатление за алтруизъм. Нещо, което прави Иваил в ”Иваил цар” различен, грабващ и безспорно интересен.
2. Шеметният скок, който прави реалната историческа личност от водач на въстание до цар на България. 

Александър Петров, Пловдив:

Новата книга на Торлака е исторически роман – нещо, което от дълго време чакам да напише. Причината е, че силната страна на Стоян е историята. Не само има образованието, но и притежава умението да вниква в историческите извори. Като добавим таланта да пише, получаваме гарантирана епичност. Точно такъв роман е „Иваил цар“ – епичен. Тук не става дума за литературния род „епос“, а за грандиозното усещане за величие, което създава „Иваил цар“. 
Въпреки че е роман за българската история, написан от българин, в него няма и капка шовинизъм. Нашият цар не е най-мъдрият, най-умният и най-смиреният човек на света. Той е груб, див и понякога – жесток. Невинаги ще го харесвате, но винаги ще го уважавате, защото не се влияе от тълпата, не се примирява с мястото, което първоначално му отрежда обърканата територия, наречена средновековна България. Всяко решение се взима с твърдост и непоклатимата увереност на човек, който знае, че е на този свят, за да остане в историята и никога да не бъде покрит с праха на бъдещите векове. Всяка стъпка се прави без страх от смъртта, а отсъствието му може да ви стресне на моменти.
Иваил е сложен човек, който "говори с Бог", но се държи като езичник; до себе си има хора, които го обичат, но пак се чувства самотен. Понякога ще ви радва, понякога ще ви дразни, както тези, които са ви най-близки. За него се носят противоречиви слухове, но всички са верни и толкова окончателни, че след тях може да се постави точка:
Копеле.
Селянин.
Воин.
Цар." - Aлександър Петров

Владимир Дорда, Таганрог, Русия

"Иваил цар", книга първа вече е част от каталога на Централната градска библиотека "Антон Чехов" в град Таганрог, Русия.

Илия Николаев

„Пиши, Торлак, пиши Стояне, леко да ти е перо! Виндилия стар съм и разбирам туй торлашкото писмо! Чета, братко, и се кефя, никогиш я не видвал, толкова убави книги, чета си и теб ХВАЛА!
Ма, с тоя Иваил ми го укара одве...сеги требе да чекам втората част... Ти наблегай на перото, я че юскам таа чаша. И че рием с копитото дотогива. Те е'а у пустиняко... накострежи ма и се изсуня, като мокра връв. Ама че тръпим, оти нема язе да си я напиша.“ 

Виктор Саваков

"Най-хубавият подарък"

Багряна Попвасилева Беланже

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи. Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.” - Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки от Сорбоната