Торлака

Монтана, декември 2018

Родният ми град, библиотеката, в която съм прекарал години от детството си, пълната зала, приятният разговор. Нямаше как да не се почувствам у дома си на срещата в Монтана, на която представих "Иваил цар", книга втора.

Вършечко-берковска идилия

По некой път, ако требва да съм конкретен, повечето пъти, коги съм буден, съм голем смотаняк. Не го праим нарочно, отвътре си ми иде, тва си ми е суперсилата, кък се вика у комиксете. Ма, те да ви каем, та да разберете, че не съм чък толко виновен.

Одих у Връшец да представям „Северозападен романь“ преди… сигурно вече ше станат три години и половина, ако не са и станали вече. Организаторете се беха погрижили перфектно за събитеето, а и връшечанье ме посрешнаа кък си му е редо, спор нема. Имаше голем интерес къде сбръканите ми писания, което обикновено се получава насекъде, къде идем, колко и да ме изумева еври сингъл тайм, казано на чис блъгарски език.

През София, Благоевград и Стара Загора до Силистра

Минах през Монтана. Ей така, за да видя майка си. Всичко останало не е за пред хората. Него си го има, но същевременно го няма. Знаете, усещаш го, но не можеш да го докоснеш. За друго ми е мисълта, обаче.

След обичайно тегавото пътуване от Търново за Монтана и още по-величавото пресламбачване през билото на Балкана четири дена по-късно, се озовах в София. Както Камерун си има Яунде, така и ние си имаме София. Столица е, няма как да не го признаем. А и няма защо да го правим, няма да чупим хатъра на Константин Велики, както би казал някой велик мислител.

По пътя

Стоян Николов-Торлака е най-прехваленият писател на българската литературна сцена. Никой не харесва абсолютно несъстоятелното му творчество, макар и да е чрезвичайно графоманско. Ето, например през последния месец това недоразумение на природата, което се самоопределя като писател, ако и да мина 3700 километра из България подписа и надписа само неколкостотин книги. Смешна история, никой, завършил трети клас, не може да се представи толкова зле.

"Иваил цар", книга втора в Козлодуй

За пореден път читалище "Христо Ботев 1879", Козлодуй и Клуб "История" към АЕЦ "Козодуй" приеха топло мен и новия ми роман. Представянето "Иваил цар", книга втора премина в приятелска обстановка сред хора, които се интересуват от миналото на България, и е удоволствие да разговаряш с тях.

Иваил и във Варна

Ако щете вярвайте, ама нито предния ден в Бургас, нито на 20 юни във Варна стигнах до морето. Видях го, че е там само през прозореца на автобуса на идване и тръгване. Но не се оплаквам, не ме разбирайте погрешно. Просто, когато съм тръгнал по работа, отивам, разтоварвам си книгите, чакам да дойде време за представянето, пея си песента и после може (даже е задължително) да отморя с питие в някое кръчме. Сбъркан съм нещо, знам, ама какво да се правя.
А срещата във Варна беше една от най-приятните и непринудените, на които съм бил. Домакини бяха от The Social Teahouse. Срещнах се с много стари и нови приятели, на които искрено благодаря, че ме накараха да се почувствам у дома.

Ето още малко снимки:

Селановските фурии

Преди има-няма четири години попаднах в Селановци за пръв път. Казах на предишния си издател, че е луд да ме води в някакво село, разположено в средата на нищото, между Дунав и Предбалкана. Голяма глупост от моя страна. Искрен съм.

Пребиха ме с камъни. Пак съм искрен, но не държа да ми вярвате нито за едното, нито за другото. Просто съм откровен и толкова. Всъщност, лъжа.

С Иваил в Бургас

След като на 15 юни разтоварих току що отпечатаната "Иваил цар", книга втора, а на 16-и я представих в Пловдив, след два дни почивка дойде ред на Бургас. Домакин беше "Дом на писателя".

Разговорът започна още от Северозападната трилогия, защото последната книга, която представих тук преди две години беше "Автономията????". Така че при тази среща нямаше как първо да не разкажа за "Май ше ни бъде..." - завършека на северозападната история. А после, разбира се, и за "Иваил цар", книга първа и книга втора. Интересен разговор се получи. Благодаря на всички замесени.
Ето и още снимки (за тях пък благодаря на Маргарита Динкова):