Мъдруста на шефиоро

Нека да почнеме манку по-пасторално, що после си е ебало геополитическата обстановка. Они беа четирима. Неразделни йоще из децката градина, макар и да не я посещаваа често, оти бобите нгьи немаха доверее на некви си градски приоданки да нгьи гледат скъпите унучета. Беха недоволни от количеството гозба, тва, че ги карат да си миат ръцете преди секо яденье (щел да нгьи се протръка кожяко), от педагогически игри, дека нгьи измисляя, абе, от сичко.

Диви дол "Актуално", Емисеа 52

Информационен бюлетин на Вела Тропоската

Драги дивидолчанье и жителе на поречеето, имам удоволствеето да ви представим педесе и фтора информацеонна емисеана на радиоточка „Диви дол“. Вече имаме нормализирано подаванье на сигнал къде сички наши сюшатейе, така че нема да ви занимаваме с простотии от медийно-регулаторен характер.

Из живото

Кък обещах, ше ви разкаем за Цанчо Въшлето и Сретен Живовляко. Молим ви се, и они рекли да стават кметове. Да де, един от тех да стане кмет, нема кък двамата. Сретен го знаате къв е буцуняк ниеден, рекъл да гледа от Цанчо кво ше праи и да го повтара, ама двойно повече, та да го прибие с ньеговите камънье по ньеговата глава.

И така у четврътък рано издзаранка Цанчо поръчал на Ваня Шугавата да опече триесе кебапчета за вечерта и се юрнал из целото село да лепи плакати, нарисувани собственоръчно със суросинкяв флумастер. Педесе плаката налепил. Пърформансо му бил прост и ясен.

Серьожка Циганчето

По принцип не съм такъв човек, че да взема да пиша мемоари, но това е първият наистина биографичен разказ, който си позволявам да скалъпя.

Ще излъжа, ако вляза в конкретика, но съм бил на петнайсет, най-много на шестнайсет години. По онова време нямаше лято, което да не прекарвам на село. Е, без няколко седмици, през които бях на лагери с футболния отбор, в който тренирах, с планинарското дружество или с клуба по карате. Но това, за което съм ви заговорил, е точно за село.

В планината. Тихо, спокойно, тъмнозелени тучни поляни дори и през август, прохладни вечери даже и през горещниците, грижовната усмивка на баба, ако и да си се събудил със задника нагоре и светът да ти е крив, без да ти е направил нищо.

Диви дол - актуално, Емисеа 38

Информационен бюлетин на Вела Тропоската

Драги дивидолчанье и други жителе на поречеето! Бих имàла удоволствеето да ви представим триесе и осма новинарска кореспонденцеа на „Диви дол - актуално“.

Времето

Бахти жегата, чудим се къде да се заврем вече. Скутала съм се меджу стелажете с кньигите и четем „Косачи“ на Елин Пелин, та да проумеем кво па толко ревнаха тиа зрелусници, че било трудно, като я го знам наизус, къде съм една проста селска библиотекарка, а посланеата на афтуру са толко бистри, че пъстърва мое да вирее у тех.

Музата

Да си художник в днешно време не е особено лесно призвание. Да, като призвание го приемам, защото то не пита. Можех да върша доста неща, но, когато червейчето започне да гризе в мозъка ти, не ти дава мира и, в крайна сметка, нямаш избор. Така стана и с мен.

Рисувах като малък. Всички деца са го правили и повечето от тях не мечтаят да са художници, а полицаи, лекари или пожарникари, да кажем. Или нещо друго героично, но професията на художника не е особено популярна сред невръстните момчета. Някак не им се струва много популярна, знам ли… Може би защото не е и професия като професия. Вятър те вее, но конят не винаги е бял, много често е дръглива кранта, а не жребец.

Диви дол - актуално, Емисеа 24

Информационен бюлетин на Вела Тропоската

- Драги дивидолчанье и други жителе на поречеето! Имам удоволствеето да ви представим дваесе и четвръта новинарска кореспонденцеа на „Диви дол - актуално“.

Времето
По едно друго радео, с по-нисък рейтинг от дивидолското казаха, че щело резко да се промени. Я не знам кво значи тва. Ше се затопли ли, ше се застуди ли… Ебеш ли го. Ама щело да се променя. Позоваха се на НИМХ, така че ютре си носете дрешка, оти не е тежка. Ама одоле одете по тениски и потници, че сега, покрай тиа земеделески заниманеа, земеш, та да се препотиш, после се съблечеш да се разладиш и те я те бронхупнемонеата!

В края на работния ден

Само си представете. Вечер. Точно на прага между отърсването от битовизмите на поредния забързан ден и събирането на сили за прекарване на един що-годе приятен остатък от вечерта.

Главната в Пловдив. Мъничко, но стилно, без да е префинено или натруфено заведение, което съчетава в неочаквано успешна еклектика функциите на непретенциозно капанче, уютно местенце, където да се скриеш от калабалъка, вилнеещ в ориенталски безпорядък само на метри от теб и бирария с понякога дори прекалено дискретни сервитьори, по които си принуден да подвикваш, макар и трима човека да обслужват десетина маси. Абе, с една-две думи пълен айляк.

Диви дол - актуално, Емисеа 23

Информационен бюлетин на Вела Тропоската

- Драги дивидолчанье и други жителе на поречеето! Имам удоволствеето да ви представим дваесе и трекя новинарска кореспонденцеа на „Диви дол - актуално“.

Времето
Все си е такова. Нема никва разлика с вчера. Температурата е един-два градусе надоле, ама се тръпи, не е нещо драматично. Я, като не разбирам от атмусферну налеганье, па и от друго налеганье, и си седим дом вече фтори день, си ми е добре. През прозорецо видим, че грее слънце, та се кине. Ама и апе, особено рано издзаранка. Та, не излазайте меджу изгрево и осам часо, без да сте си фрълили нещо на гръбината. Мислете за здравето си. По-нататък у новините ше ви каем кво се сючава, коги не го праиш.