Христо Димитров:

"Тоя текст може да бъде разпъван на кръст, разчекван, стискан, разчепкван, преобръщан с хастаря навън и всеки път ще дава по нещо ново. Той, както съвсем вярно казва Фенера, не е за "едното ильене". За мен той е история за всеки един запуснат и обезлюдяващ се край в България. История за човеците в местата без хора, но и за хората без място. Ако щете, история за корените. В едно интервю Торлака споменава "магически реализъм". Да, има и такива практики. Неслучайно е посочено, че в селото няма църква, още една отпратка, че мястото е забравено сякаш и от Бога. И хората си намират нови стожери на упованието. Защото им е як коренът и винаги ще се пръкне някой упорит филиз, който да разпъпи. И накрая, за да ви уверя у мощта на критическио ми талант, ще ви занитя и с позоваване на Библията, където пише очен млого интересни работи за корените: "Не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе." (Римляни 11:18). Или пък "А когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха." (Марк 4:6). Та, за кво ильене иде реч, това е роман, избликнал от сълзите в сърцето на Торлака. Ама той го раздава мъжкар и не плаче, затова се прави, че се или. Пък вие вече сами решавайте дали ще се креотите или ще се цифкавите. Има матриал и за двете."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-016.jpg

Фейсбук

Loading ...