Мария Кендичева, Пловдив:

„Пестих я. Мноооого я пестих, но... уви, свърши! И да, тази* наистина беше най-смешната, най-духовитата и най-подходяща за скорошен прочит с децата. До преди да излезе третата част бях сигурна, че голямата ми любов ще си остане "Северозападен романь". Там се влюбих в героите, в историята, в Северозапада (без дори да съм била там). Някак "Автономията????" ми дойде по-натоварена откъм политика. Пък ТЕ и без туй много не си го слагат на сЪрце за нас обикновените, та избягвам в малкото си спокойни и приятни моменти да ГИ споменавам и да им отделям време. Ама, не съм сигурна. То баш тогава след раждането е известно на всички, че жените имат някои хормонални изтрещявания и бягства от реалността, та може проблемът да си е в моя телевизор ;) Но... Сега дочетох "Май ше ни бъде..." и... Още си я "примлясквам". Като след добра вечеря. Не знам. Не може ли човек да има две любими? Благодаря, Стояне! И пак ще чакам."

* "Май ше ни бъде..."

maria kendicheva mshb

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

ot-chitateli-0001-a.jpg

Фейсбук

Loading ...