Торлака

Пепа Петкова, Монтана:

„Прочетох си я! Браво ,страхотно много ми хареса, но ме и натъжи! Истинска ,близка , позната някак -всичко това ми се иска да го прочета отново. Просто браво!!!"

Албена Атанасова, Монтана

Александра Маргаритова, София:

"Я само сакам да кажем, че съм на полвината на книгата* и се редим на опашка за (по)читател заедно с другите двама - трима, дека като мене са си я купили.
Само описанеето на Балканьо ми беше достатъчно, за да се сепнем и да ми спре дъхо. Я го знам тава чувство, оно се появева секи път, коги излеземе на пъто къде Враца след Мездра. Я съм си дом! Макар да съм родена и израснала у Софията, родата на деда ми (лека му пръст) е от Враца и я чувствам, че пъпо ми е хвърлен там.
А па тиа ора, дека са описани у книгата - оно я ги знам, они са същите като у наше село. И къщите, и навиците им, и всичко!
Господин Торлак, да знаате, имате неколко читателе, къде ше чакат с нетръпенее и третята ви книга! "

*"Автономията????"

Нина Маврикова, Велинград:

"По-истинска, по-българска, по-наша си, по-естествена и докосваща и човъркаща в душичката книжка oт "Северозападен романь", не бях чела скоро!

Е, езикът беше малко по-пиперлив и цветист отколкото очаквах, но как иначе щях да се смея като "изоглавена" :)) ?

Вчера я оставих по нощите с нежелание, но природа - очите ми се затваряха, и днес цял ден в главата ми е пустата му Юбица... и Свилко и всичките... едва дочаках да се прибера от работа и не съм станала, докато не я приключих. ИСКАМ СИ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО!

Да е жив и здрав и все така талантлив авторът! И да продължава да прави хората Щастливи, защото го умее това!"

Асен Симеонов, Кипър:

„За кво ми беше да четем книжлето*? Само до дваеста глава ревах три пати...

Приби ма, казвам ти! Съга че пущим Гуги, да погледам мойто село... Нищо че а от 2013-а... Ба му макята, а бех си рекал, че нищо ма не моа фане за срцето... Крастовици!!!

Сичко изчетох! За 4-те питанки не знам, не мужах да си утговорим, ма я сам си утдавна афтуномен и у дух, и у сазнание, и у сичко! За тава сам и на тоа хал…

Ареса ми, Афтуре, ареса ми! Добар си, дееба, много си добар! Натискай, пиши, има кой да чете!“

* "Автономията????"

Гергана Георгиева, Монтана:

Станислав Владимиров - Туджмана

У "Северозападнио романь" мое да намерите мъдри мисли подходящи за сека ситуацея.

Христо Димитров:

"Тоя текст може да бъде разпъван на кръст, разчекван, стискан, разчепкван, преобръщан с хастаря навън и всеки път ще дава по нещо ново. Той, както съвсем вярно казва Фенера, не е за "едното ильене". За мен той е история за всеки един запуснат и обезлюдяващ се край в България. История за човеците в местата без хора, но и за хората без място. Ако щете, история за корените. В едно интервю Торлака споменава "магически реализъм". Да, има и такива практики. Неслучайно е посочено, че в селото няма църква, още една отпратка, че мястото е забравено сякаш и от Бога. И хората си намират нови стожери на упованието. Защото им е як коренът и винаги ще се пръкне някой упорит филиз, който да разпъпи. И накрая, за да ви уверя у мощта на критическио ми талант, ще ви занитя и с позоваване на Библията, където пише очен млого интересни работи за корените: "Не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе." (Римляни 11:18). Или пък "А когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха." (Марк 4:6). Та, за кво ильене иде реч, това е роман, избликнал от сълзите в сърцето на Торлака. Ама той го раздава мъжкар и не плаче, затова се прави, че се или. Пък вие вече сами решавайте дали ще се креотите или ще се цифкавите. Има матриал и за двете."