От мястото на събитието

Стрешер фест 2017

ivail predna korica

Ето ви малко суха статистика. Горно Озирово е едно типично северозападно село, закътано в диплите на Предбалкана.  Ако не си откачалник като мен, който е addicted to родния си край, ще влезете в Гугълчето и ще прочетете, че има тристатина жители, че реката, която минава през него се казва Черна, а из околните сурови планини Вълчан войвода правил османлиите льохави.

Може да прочетете и че най-високият близък връх се казвал Стрешер. В северозападните диалекти обикновено ударението се слага на последната сричка, та май е необходимо уточнение да добавя – СтрешЕр. За етимологията версии колкото щеш.

Който иска да чете за Горно Озирово е напълно свободен да го прави на воля. Фактите обаче няма да се променят, та ако ще и милион човека да влизат на ден, за да получат информация за това, държа да повторя, типично северозападно село. То си живее в собствения си демографско-икономически срив, в какъвто, впрочем и селото, от което произхождат (поне) седем поредни поколения от предците ми, и стотици северозападни, а и хиляди български села.

  • str-01
  • str-02
  • str-07
  • str-09
  • str-23
  • str-24

Има един лаф, свързан с метеорологичната обстановка. „Еди-колко-си градуса е, ама се усеща като еди-колко си“. Та, Горно Озирово е типично северозападно село, типично българско село, ама не баш. Аз имена няма да споменавам, защото религията на публицист и писател не ми позволява да хваля когото и да било, но няма как да кажа на черното – бяло, та нека да напиша и нещо позитивно, което си е като Халеевата комета в журналистиката ми.

Нали казах, че Горно Озирово си е село като село. Ама не баш, ако ми позволите да профанизирам латинския си, както направили франките едно време. Не е село като село, защото има кой да се „бие като мътна вода у брег“ за него.

Втора поредна година в селото се прави „Стрешер фест“, кръстен на въпросния връх, който ви споменах преди няколко минути четене с нормален ритъм. Суров връх, скалист, но същевременно типичен за Врачанския Балкан. Едни пещери има в подножието му, сума ти хора са търсили златата на Вълчан войвода там. И аз съм се качвал на него преди двайсетина години, но не знаех, че това му е името. По-скоро съм слизал през него, защото една яка гръмотевична буря ме свари по баирите и трябваше да спасяваме кожиците по единични. Аз предпочитам да ходя по планините самичък, та наистина я спасих поединично, но голям зор си беше, няма да крия.

Поканиха ме да участвам във въпросния „Стрешер фест“, нали си падам малко писател, пък и северозападната тематика е силно застъпена в нелепото ми творчество. В началото си помислих, че е ужасно тъпо да кръстиш събитие в Северозапада с толкова англосаксонско име, но после се порових насам-натам из нета, питах няколко близки, направо сърдечни приятели от онова поречие и схванах, че Стрешер хич не е аанглосаксонско.

Вчера схванах и други неща, в които вярвам и повтарям като вербална магия дори и в заглавията на книгите си. Ще ме извините, но минавам на диалект.

Е, нема да го бъде геноцидо, дека централната власт упражнева нади Северозападо от ебем си време! На „Стрешер фест“ се беа сбрали секви ора, от сички краища на Българеа. У едно мининко село, забуано у на макье си дивио. От два месеца до осемдесе и кусур години. Имаше и такива, къде набиваа кебапчета и жулеа бири до примиранье, тва винаги е било така, винаги и ше бъде на every single масово мероприятее. Лошо нема. Имаше и други ора обаче. Беше плъно с тех. Неколко ияди, ако сакате ми вервайте.

„Стрешер фест“ е инициатива, къде нема кък да си връне инвестицията, ама тва не е важно. Даже и за организаторите. Тва се праи на мускули. Само си представете некой човек да създаде едно уютно пространство, къде да се сберат местни производители – мед, сирена, ракии, филигранно сребро, секви занаяти, включително и моите писания… Представете си и да слушате камара време духова музика, да гледате кък се тропат хОра и да се радвате на слънчевите физиономии на ора, къде не сте виждали никогиж през живото си. Представете си и да забуа дъж на едри капки, като три седмици ви е прибила жегата.

Вие си представяйте, я си бех там и го видех на живо. Видех ора на по дваесе и неколко години, къде се занимават с биологично земеделие, гледат животни, развиват селски туризъм… Та, ми не приказвайте глупости! Я нема да споменем кой е организаторо на „Стрешер фест“, оти он си е он, да ме извинява.

Тва, къде ше каем е, че ако има по дваесе такива като ньего у поречие, по двеста у област и дваесе ияди у целата дръжава току-виж зело, та да стане нещо, да му ебеш макята…

P.S. Не мислете, че нашите възрожденци са дарявали средства за читалища, училища и църкви, защото betandsuck.com им е давал супер нисък и сигурен залог за успех. Напротив, вероятността да победиш в битката за грамотност, свобода и себеизразяване е мрачно занимание, което почти винаги завършва с провал. Независимо дали обикаляш балкана и се стреляш с османлиите, скъсваш се от работа, за да изкараш някоя буца козе сирене, мяташ тонове време и сили, за да организираш събиране на хората от родния ти край или тропкаш хорце, както са правили предците ти.

Мислете, представяйте си, отречете го, както искате. Аз бях там. Завиждайте!

Warning: No images in specified directory. Please check the directoy!

Debug: specified directory - https://torlaka.com/images/stresher-2017-a2


Текстът е публикуван в сайта Биволъ.

Снимки: Зов Нюз

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

veska-ivanova-herakal.jpg

Фейсбук

Loading ...