Селановските фурии

Преди има-няма четири години попаднах в Селановци за пръв път. Казах на предишния си издател, че е луд да ме води в някакво село, разположено в средата на нищото, между Дунав и Предбалкана. Голяма глупост от моя страна. Искрен съм.

Пребиха ме с камъни. Пак съм искрен, но не държа да ми вярвате нито за едното, нито за другото. Просто съм откровен и толкова. Всъщност, лъжа.

С Иваил в Бургас

След като на 15 юни разтоварих току що отпечатаната "Иваил цар", книга втора, а на 16-и я представих в Пловдив, след два дни почивка дойде ред на Бургас. Домакин беше "Дом на писателя".

Разговорът започна още от Северозападната трилогия, защото последната книга, която представих тук преди две години беше "Автономията????". Така че при тази среща нямаше как първо да не разкажа за "Май ше ни бъде..." - завършека на северозападната история. А после, разбира се, и за "Иваил цар", книга първа и книга втора. Интересен разговор се получи. Благодаря на всички замесени.
Ето и още снимки (за тях пък благодаря на Маргарита Динкова):

Вършечко-берковска идилия

По некой път, ако требва да съм конкретен, повечето пъти, коги съм буден, съм голем смотаняк. Не го праим нарочно, отвътре си ми иде, тва си ми е суперсилата, кък се вика у комиксете. Ма, те да ви каем, та да разберете, че не съм чък толко виновен.

Одих у Връшец да представям „Северозападен романь“ преди… сигурно вече ше станат три години и половина, ако не са и станали вече. Организаторете се беха погрижили перфектно за събитеето, а и връшечанье ме посрешнаа кък си му е редо, спор нема. Имаше голем интерес къде сбръканите ми писания, което обикновено се получава насекъде, къде идем, колко и да ме изумева еври сингъл тайм, казано на чис блъгарски език.

Пловдив, премиера на "Иваил цар", книга втора.

Предния ден ги получихме топли от печатницата. До посления момент се чувахме всеки ден с Николай (човека, с когото контактувахме от "Алианс принт"): "Днес отпечатахте ли книжните тела?"; "Влязоха ли за печат кориците?"; "Дойде ли ред на лака на заглавието?"... И така хем бяхме в срок, хем нещо малко да се обърка, и отивахме на кино. Или поне отивахме на представяне без книги. Обаче не се обърка. В четвъртък са отпечатали и последната бройка "Иваил цар", книга втора, натоварили са ги на палета и са ни ги пуснали по куриер, в петък ги получихме, Стоян ги разтовари и подреди в склада, а в събота - пътуване до Пловдив за премиерата на книгата.

Срещата с пловдивчани по традиция беше в Петното. И беше в рамките на литературния фестивал "Пловдив чете". Непринудена и хубава, както винаги.
Вижте тук още малко снимки (за които благодарим на Христо Атанасов):

По пътя

Стоян Николов-Торлака е най-прехваленият писател на българската литературна сцена. Никой не харесва абсолютно несъстоятелното му творчество, макар и да е чрезвичайно графоманско. Ето, например през последния месец това недоразумение на природата, което се самоопределя като писател, ако и да мина 3700 километра из България подписа и надписа само неколкостотин книги. Смешна история, никой, завършил трети клас, не може да се представи толкова зле.

Иваил цар в Ботевград

Първото ми гостуване в Ботевград беше истинско удоволствие за мен. Не само защото бях на гости по покана на цели две културни институции в града (Исторически музей Ботевград и Библиотека "Иван Вазов"), а и защото се запознах с много позитивни и готини хора. Почувствах се сред приятели. Благодаря!

Тук може да видите снимки от срещата (снимки: Библиотека "Иван Вазов", Ботевград):

Иваил и във Варна

Ако щете вярвайте, ама нито предния ден в Бургас, нито на 20 юни във Варна стигнах до морето. Видях го, че е там само през прозореца на автобуса на идване и тръгване. Но не се оплаквам, не ме разбирайте погрешно. Просто, когато съм тръгнал по работа, отивам, разтоварвам си книгите, чакам да дойде време за представянето, пея си песента и после може (даже е задължително) да отморя с питие в някое кръчме. Сбъркан съм нещо, знам, ама какво да се правя.
А срещата във Варна беше една от най-приятните и непринудените, на които съм бил. Домакини бяха от The Social Teahouse. Срещнах се с много стари и нови приятели, на които искрено благодаря, че ме накараха да се почувствам у дома.

Ето още малко снимки:

Пловдив, ноември 2017, "Иваил цар"

В Пловдив с "Иваил цар" бяхме през ноември 2017. Някои неща се подразбират от само себе си: "Петното на Роршах", готини хора, интересен разговор.

Ето и още снимки.