"Северозападен романь", Глава пета

На Юбица ѝ припарва поди гъзицата

Коги Братан се прибра у тех с три кутии цигари поди мишница, Юбица го пострешна още на вратничката. Беше се у’илила от уше до уше и пра’еше едни стойки и физиономии, притрепкваше с очи като плъй у брашно, трошеше китки. Мани мани...

Она знааше, че е у неизгодна позиция, ама толко’ беше ‘юбопитна, че не може да се сдръжи и тръгна урбулешката къде целта си.

- К’во пра’иш, батко? Къде беше? Кажи де! – гласо й беше толко’ лигав, че Братан с кеф би я пратил на куче у гъз, ама не и днеска. Днеска сакаше да а тормози и да а кара да се гръчи. Требваше да а претроши.

- ‘Одих къде си имам работа! – Чворо най-безцеремонно й фкара едно рамо и я подмести на един метър от вратницата. После заджапа по пътеката къде къщата, без ‘ич да му дреме – К’во има за яденье, че съм гладен, та не мо’е да гле’ам?

- Опръжила съм ти мекички, баце! – Юбица го настигна и пак завре уилената си мутра у носо му – Млого са благи, с медец, баш кък ги обичаш...

- Добре си напра’ила! – Братан я отмести за втори път с рамо и отвори външната врата на къщата – Ти поне мекици мо’еш да готвиш, да го еба...

- ‘Ли? – изчурулика Юбица – Да ти турим ли?

- Ама они не са ли на масата, ма, шашло!? – окна из’еднъж Чворо и се закова на место – А като се ожениш, кой ше те тръпи такава неументна, ма!?

- Я мислим да се не женим, баце! – Юбица пак го задмина и му се улендзи от средата на калидоро – Ако се оженим, кой ше те гледа, коги одрътеаш?

- Ше се намери кой, Юбице. Ти мене недей да ме мислиш... – Братан я изгледа некак вепърски, извръте се и зак’ючи външната врата, а после мушна к’ючо у джобо на доченото си палто.

- Абе, баце, к’во пра’иш бе!? – она се изстъпи назаде и се облегна на стената, ‘се едно сакаше да намери к’во да я варди.

- Беги сложи мекиците на масата, ше ти ка’ам к’во пра’им...

Юбица не чека втора покана. ‘Се едно беше ви’рушка се развръте из собата и Братан още не беше седнал на столо, коги пред ньего бе’а подредени една средноголема тенджура с 20-30 мекици у ньеа, пол’вин чиния мед и едно двулитрово ПВЦ шише с бира. Чворо усещаше, че Юбица я беше стегнала невидима ръка за врато, ама ‘ич не бръзаше да й ка’е к’во е намислил. Т’ва беше час’ от тактиката му да изле’е наглава с ньеа.

Преди да ка’е к’во и да било, Братан умете 5-6 мекици с половината ПВЦ-етка, ама не натискаше млого на медо. Като м’яскаше ‘се едно шопар на плъна копаня, Братан фръгаше по едно око на сестра си. Голем кеф му пра’еше, че она стоеше у средата на стаата с ръце, сплетени отпред на престилкята като некоа ученичка. „Чеки да видиш ти мене ли ше срамиш, уруспио ниедна”, рече си на акъл Чворо и побутна къде ръбецо на масата чиникята мед.

- Прибери тоа мед, скоро ше ни потребва... – каза он и изгледа сестра си изподи рошавите си вежди.

- Зак’во ни е бе, бакю? – пита машинално Юбица – ‘Ли имаме мед колко’ сакаш...

- Макя, ние немаме, ама... – Братан се плесна шумно по челото, ‘се едно е забра’ил да иде на ‘юбовна среща с Моника Белучи. После пак придръпа чиникята с мед къди ньего си – Абе, верно, бе! Он свекъро ти ‘ли има близо дваесе кошера. Ше има за благата рикия на сватбата...

- Кой!? Коя!? Кое!? – Юбица изрева на умрело. Ама верно, да а беа наденали на мотовилка, па немаше да избреца така.

- Свекъро ти... Благата рикия... Сватбата... – Братан сплати една мекица одве, натопи я у медо и я убута целата у мундзата си, като джвакаше насила бавно, без ‘ич да му пука, че сестра му се чу’ства като гергьовско ягне на чеверме. След къди две-три минути рече – Ше те женим, я съм забравил да ти ка’ем.

Юбица се извръте покрай ньеа си и се юрна къде вратата със све сила. Братан обаче беше една стъпка напреде и я сепна резко, без да мръда от местото си:

- Къде, ма!? – она замръзна на место – ‘Ли помниш, че зак’ючих?

Юбица веднъгически смени стратегиата и се фръли у краката му, като го сграби за глезеньете ‘се едно умрел дуня.

- ‘Що така бе, баце!? – почна она да мучи, ама Братан не беше баш сигурен, че реве, ‘що а знааше к’ъв е гявол – К’во съм ти направила, бе!? Ти ми съсипа младос’та, бе! Живото ми затри! Умори ме млада и зелена! Ше ме заробиш с некой урунгел, да ми троши кокаяците ‘секи ден, да се прибира мрътво пиян, да ебе къде к’во фане и да ми донесе една торба болести... Да народим един буюк дечурлига и да ме обика’ят по цел ден ‘се един вид дират макье си...

- Ти ше си нги макя ма, шушумиго! – брат й рапна по масата и удари голем глъток бира. После смачка празното шише и го метна у дръвнико – А, да даде господ поне три-четири диванета да народиш...

Братан се беше улабил от т’ва, че сестра му беше подивела от мъка и ‘ич и не можа и да мръдне, коги она се фръли къди масата и фана ножо за ‘леб. После бръже отскочи назаде и добре железото у гръцмуньо си. Т’ва веднъга преобръна разпределяньето на силите, що Чворо трепереше нади сестра си като орлица.

- Маани си тоа нож от гушата, ма сбръканячке! – у гласо му обаче се усещаше молба, а не яд.

- Нема! – Юбица веднъга усети, че е преебала брато си и тропна с нога по душумето – Докъде се не заклънеш у макье ни, че нема да ме жениш! Иначе ше се зако’ям те тука те, да ми фръчи кръвта и да омаже целата соба, къде съм се учувала у ньеа от една мръвка месо!

- Ше те оженим, що ми се смеа целото село, що си бахти курволетината! – пробва се да се запне Братан, ама у главата му вече се моташе друг план.

- Нема да ми викаш така! – Юбица отлепи ножо от врато си и замаана с ньего къде Братан – Я обичам да ми викат сек’ви работи, ама само коги се ебем. Тогива ме възбужда, ама иначе ме дразни, па дебре ли от тебе!

- Ше ти викам к’во сакам! – процеди през зъбе Братан и се приготви да действа.

- Нема! – Юбица стана още по-смела и замаана с ножо, като напра’и една крачка напред.

Т’ва и чекаше Чворо. Он се муана поди ръката й, нищо че беше метър и осемдесе’ и сто и десетина кила и й извръте такъв шамар, че на Юбица й светна преди очите. После още по-пръгаво я фана, та да се не свлече като чувал гнили круши у краката му. Ножо беше отфръкнал у ъгъло и трепереше със звук на жужаща пчела, що се беше забол у душемето.

Братан я прифана през кръсто и колената и я занесе у другата стаа, къде спеше она. После я тури на леглото и се загледа у ньеа. Сестра му дишаше спокойно, ама явно беше загубила съзнание. Сеги беше моменто...