Една басня с положителен герой Росен Плевнелиев

Като чета хилядите публикации, дето вилнеят като бесни кучета кучета по всички видове медии и социални мрежи в последните няколко дена, и се чудя какво толкова съм направил в миналия си живот, че да натрупам тази незавидна карма и да заслужа да се родя в Шизофреналия. Идва ми да изляза на терасата, да застана втренчен в светлото комунистическо бъдеще като статуя на Владимир Илич и да изкрещя колкото ми държат пролетарските дробове, пълни с всякакви елементи с доста дълъг период на полуразпад, донесени тук след оная аварийка в Чернобил. Както и да е, друга ми беше мисълта…

Четиринадесет точки, ама не на Удроу Уилсън*…

След близо сто дена протести дори и витаещите в някаква паралелна реалност политически върхушки май започнаха да проумяват, че ще трябва поне малко да посмекчат дебелокожието и безочието си. Отчети за работата на правителството, извинения, катарзиси, разни други лъжи…  Разбираемо, искат да запазят конфортните си местенца в партийните централи и Народното събрание.

Наше село на три морета!

У наше село е станало нещо страшно напоследък, да му се не види. Като при строежо на Вавилонската кула е. Ни моеш да разбереш кой откъде е дошел, кой къде е отишел, ни нищо. Построиа военна база и некъв Джеймс, Джон, Робърт или знам ли там кък се казваше се напи и се сби с един пишлигар, дека тамън са му покарали влакна по мустаките. Преди тва па у кръчмата се явна деда ви Рашид и вика, че ни е таковал у кукузелите и ни дава триесе и пет евро, та да свириме у Париж. Ние не разбрааме баш кво става, ама те, да караме подред, защото некакъв мармот („сурки“ по рускаму) завивает уранец у станиол у Горнята Орейовица. Ама, те, да почнеме поред.

Май ще имаме сделка

Някои твърдят, че способността да докосваме върховете на палеца и малкия си пръст показвала, че сме homo sapiens, а не примати. Други са на мнение, че моралът е единственото, което отличава хората от животните. Трети пък казват, че терминът sapiens (умен, мъдър, паметлив - от латински; бел. авт.) ни прави човеци, защото помним и се поучаваме от грешките си. Дали?

Хляб, сол и омраза

През последните няколко седмици просто гледам и не мога да повярвам на ушите си, както казва един наш всеизвестен и всестранно надарен професор.

Толкова помия и омраза се изля по отношение на сирийските бежанци, че се чудя дали живея в европейска страна през XXI век от Новата ера или в Асирия, примерно около хилядолетие преди Христа. Тези изтормозени, стреляни, бити, гонени, загубили близки и преживели най-страшното нещо, измислено от човечеството, войната, хора, сякаш автоматично се превърнаха в извинението на управляващите за всички затруднения на страната, а за нас редовите българи, в удобен отдушник на натрупания в сърцата и душите ни десетилетен гняв.

Орешарски, ще разваляме ли седенката?

На 16 август народните представители се събират по спешност в София. Само два месеца и половина, след като започнаха „работа”, само половин месец, след като „заслужено” излязоха да ваканцуват... Горкичките орачи на законотворческата нива. Нещастните ратници за благоденствието на народа. Онеправданите труженици във фабриката на прогреса... Тъкмо оброниха морни чела по шезлонгите в Евксиноград, Капри, Ривиерата, гръцките острови и тайландската Патая, и след има-няма две седмици неумолимият звънец на председателя Миков ги притегли неудържимо като омайните песни на сирените от Омировата „Одисея”.

ГЕРБерите са от Марс, БСП – от Венера

„Поведението на ГЕРБ прилича на поведението на един джентълмен, който ухажва дама две седмици, кани я на вечеря, накрая тя склонява и той не се явява” – Сергей Станишев, лидер на Българската социалистическа партия

„Ние сме джентълменът, нали? Той се приема за дама.” – Бойко Борисов, лидер на Граждани за европейско развитие на България

Стокхолмски синдром ни друса под пилоните!

Контрапротест на пилоните пред Националния дворец на културата. Пилоните пред Националния дворец на културата. Националният дворец на културата...

Може и да звучи малко като налудничаво обратно броене, но не е точно такова. Това си е чиста машина на времето. Строежът на Националния дворец на културата е завършен през 1981-а – тогава, когато България празнува 1300-ната годишнина от създаването си. Не случайно, разбира се... В годината, в която започва десетилетието на окончателната победа на комунизма. Така поне твърдят бащите на народа в изказванията си на този и онзи Пленум на ЦК на БКП.