Мошна пемперугя
- Детайли
- Категория: Откъси
- Публикувана на 19 Юли 2020
Из Глава педесе и трета "Безславнио край на едно обещаващо начало"
- Маиням се! – повтори Мошна пемперугя. – Напущам! Подавам си оставката! Палим чеелите! Сменям професеоналньото поприще! Остаям ви да се опраате кък моете! На некъв друг език ли сакаш да ти го каем?
- Ама… - Фичи изеднъж потъна у ступор. – Не е разумно да се маанеш. Ние ти предлагаме най-добрите условеа на труд, къде мое да посака една сътвер безподобна. Тука ше седиш и те тва е!
- Много добри, нема що! – изхрипте гласо на крилатио вепър. – Неколко века вече ви слугувам и само ме лъжете, че ше ме назначите на трудов договор. Преди поне имах мотивацеа, та успевах да плашим децата, а напоследък съм станала толко абна на брус, че вече даже ми се присмиват…
Бай Ламбо Слекшото и тайните служби
- Детайли
- Категория: Откъси
- Публикувана на 03 Юли 2019
Из "Северозападен романь", глава педесе и трета
Целта на операцеата беше сичко да мине колко се мое по-незабележимо и непринудено, ама кък да стане ми кажете? Но такъв кордонь нема кък да остане незабелезан и у центъро на Ню Йорк, па камо ли у тва сбръкано село, къде най-новата кола беше Опел „Рекорд” от деведесе и пръва годин. Се пак събитеето не привлече чък толко голем интерес, колко очекваха пръвоначално познавачете на тукашнио манталитет. Тва стана порди една млого проста причина.
Боби добрио войник Швейк
- Детайли
- Категория: Разкази
- Публикувана на 27 Август 2020
Тва май ше ми е първата история, къде манку от манку се доближева до обективната действителнус. Иначе, нема кво да ви лъжем, я литература праим като наблюдевам стотици ора. У некой ми праи впечатленее гласо, у друг жестовете, у трети походката, гримасите, очите, устата, некоя подфрълена и чута на парче реплика, секви те такива простотии. Ама за документалис, мемоарис или хроникьор не ставам. Мене мозъко ми или тва подобие на мозък, къде притежавам, ми работат млогу сбръкано.
Мъдруста на шефиоро
- Детайли
- Категория: Разкази
- Публикувана на 17 Август 2020
Нека да почнеме манку по-пасторално, що после си е ебало геополитическата обстановка. Они беа четирима. Неразделни йоще из децката градина, макар и да не я посещаваа често, оти бобите нгьи немаха доверее на некви си градски приоданки да нгьи гледат скъпите унучета. Беха недоволни от количеството гозба, тва, че ги карат да си миат ръцете преди секо яденье (щел да нгьи се протръка кожяко), от педагогически игри, дека нгьи измисляя, абе, от сичко.
Серьожка Циганчето
- Детайли
- Категория: Разкази
- Публикувана на 19 Декември 2019
По принцип не съм такъв човек, че да взема да пиша мемоари, но това е първият наистина биографичен разказ, който си позволявам да скалъпя.
Ще излъжа, ако вляза в конкретика, но съм бил на петнайсет, най-много на шестнайсет години. По онова време нямаше лято, което да не прекарвам на село. Е, без няколко седмици, през които бях на лагери с футболния отбор, в който тренирах, с планинарското дружество или с клуба по карате. Но това, за което съм ви заговорил, е точно за село.
В планината. Тихо, спокойно, тъмнозелени тучни поляни дори и през август, прохладни вечери даже и през горещниците, грижовната усмивка на баба, ако и да си се събудил със задника нагоре и светът да ти е крив, без да ти е направил нищо.
