Този див, див Ориент…

Началото на XXI век, столицата на страна от Европейския съюз, усеща се като средата на XIX-и, произволно избрано златотърсаческо градче някъде в Дивия Запад. Само дето вместо с прах улиците са покрити с асфалт (макар и в период на бърз полуразпад), набързо скованите дървени бараки са подменени с лъскави молове, бизнес сгради, хайтек паркове без достъп до интернет, а насам-натам вместо дорести мустанги и дилижанси препускат черни джипове с тъмни стъкла.

Декорът може да е различен, но съдържанието е съвършено същото. Ето, да вземем например произволно избран saloon. Обед е. Златната есен е обагрила листата на малкото неизрязани от общинските власти дървета в центъра на този столичен град. Слънчевите лъчи навяват носталгия за лятото, но все пак не напичат и безмилостно припомнят, че това са последните хубави дни, преди якият студ да скове всичко и светът да застине в зимното си леговище. Хората похапват, бърборят си и се наслаждават на хубавото време. Но, безвремието винаги е с предизвестен край. И той рядко е хубав.

Изведнъж с мръсна газ пред saloon-а спират буйните си коне петима каубои. Почти като конниците на Апокалипсиса, ама с един бонус. Сега, в интерес на истината сценарият няма да уточнява всеки със свой кон ли е дошъл, или са яздели по двойки и тройки. Това не е важно за развитието на основната сюжетна линия, така че ще го пропуснем.

Посетителите замръзват по местата си. В очите на някои от тях се чете скрита омраза, но повече едва не се напикават в гащите от страх. Защото петимата каубои са познати на всички с поведението си, което, меко казано, няма нищо общо със спазване буквата на закона, пък камо ли със съобразяване с обществените порядки. На всички освен на шерифа, който, каквото и да се случи, или го пише на „неизвестен извършител“, или го причислява на местните негри, избягали от робството в Столипиново, Факултета и другите гета.

Те са в разцвета на силите си. Облечени са по последна мода, което е странно за гангстери, но това не е Дивия Запад или времето на Ал Капоне, това е тяхна проекция, така че някои детайли са различни. Доста от клиентите бързат да си платят сметката и да прекъснат сладката си раздумка, а тези, които остават, са на тръни също толкова, колкото бармана и сервитьора.

Въпреки че е обедно време, двамата каубои започват да запиват мъжката, но в това няма нищо лошо. Все пак е законно, ако изключим това, че някак несъзнателно човек се замисля кой ще язди лъскавите автомобили, когато най-накрая запоят свърши, но това да е проблемът да пиеш и да караш в този каубойски град, пренесен като с магическа пръчка десетки хиляди километри на изток и век и половина – два напред във времето, да пиеш и да караш е позволено за привилегированите. И не скандализира особено много никого. Всички знаят, че не трябва така, но е така, та не правят големи драми освен, когато някой пиян препускащ с всички сили каубой не размаже обикновен гражданин насред улицата. И тогава обаче нещата утихват докато да видиш.

Все по-оредяващата клиентела на saloon-а и персоналът постепенно се обнадеждават. Компанията май е в добро настроение и леещото се уиски сякаш предизвиква бурна и шумна веселба, но без изблици на безпричинна агресия, каквито не са рядкост от страна на тази младежка компания, все отбрана от децата на „елита“ . Второ поколение парвенюта, дето му се вика.

Добре, но злото, както винаги, идва внезапно. Един (или двама; шерифът още си мълчи по въпроса) от каубоите вади(ят) револвери и започват да стрелят безразборно. Куршуми се забиват в съседни сгради, потрошени стъкла на домове се пръскат със зловещ звук…

Когато барутния дим най-после се разсейва, от каубоите няма и следа. Шерифът пристига и с досада изслушва обърканите показания на свидетелите (някои от които вече може и да се напикали от страх; и то с пълно право). Той много добре знае кои са всичките, ама всичките до един каубои, които правят поразии не само в saloon-а и градчето, а в целия див Ориент, но не му стиска да ги захване изместо и да разчисти тази сган. Прекалено топла връзка има с тях, държат го за носа и го водят където им скимне.

Този път обаче е друго. Момчетията са прекалили с белите и гражданите надигат глас. Явно поредната им изцепка няма да може да бъде покрита толкова лесно, та ще се наложи да се хвърли прах в очите на обществото. И той ги арестува…

Този сценарий не е първа хубост, но е сравнително читав, особено имайки предвид, че е по действителен случай. Да, ама нямам намерение да го предлагам на нито една холивудска компания, защото за там си трябва задължителен happy end, който тук, може да ме наречете черноглед, ще отсъства.

Ще се вдигне малко пушилка под препускащите копита на мустангите и обществото ще се поуспокои. А каубоите, стрелящи напосоки в центъра на градчето, скоро ще са отново на линия за нови подвизи. Така е в този див, див Ориент, разкъсан между златотърсаческата треска и формалното си присъствие в Европейския съюз…

Тази статия е публикувана в Биволъ