Каварна! Хайде, всички ръце горе!

Този текст наистина не знам как да го започна, признавам си честно. Може би трябва да стартирам с 20 юли 1891 година, когато на Бузлуджа, иначе много красив и панорамен връх, се събират основателите на Българската комунистическа партия. Или пък да дам някои сведения за 16 април, в оная пролет на 1925-а, когато се състои най-кървавата терористична акция на територията на Европа.

Това обаче би разводнило текста прекалено и би го направило още по-банален, отколкото предполага същината му. Затова смятам да пропусна и 1944 година, от чиято фундаментална стойност в българската история няма да можем да се отърсим още десетилетия. В най-добрия случай. Тогава, след като Партията майка взема властта, идеологическата подкованост на другаря и другарката по градове, села и паланки започва да придобива кощунствени размери и на нея са подчинени основните ресурси на държавната машина на Народната република.

И седемдесет години все така. Изпразнени от съдържание лозунги, постулати и опити на черното да се каже бяло. Всъщност, червено…

Но ние, бидейки човешки същества, все си имаме надежди, че нещо ще се промени, ще ни накара да останем в България, да се трудим и да имаме право да се забавляваме през почивките и в свободното си време. Затова и харесвахме рокфеста в Каварна. Защото с годините се надгради едно събитие, което е (беше) специално със своите мащаби не само за страната, а и за цяла Югоизточна Европа.

Сега, нега оставим музикалните пристрастия настрана. Те не са важни в случая. Същественото е, че „Каварна рок фест“ водеше музикални легенди в един красив, но по сурово красив край, непривлекателен за масовия турист, които в най-общия случай не иска камънаци, а ситен пясък, ол инклузив и цаца на плажа. Тези музикални легенди събираха тълпи от почитатели, верни фенове, които пъхаха в джобовете на местните жители и в касичката на Общината сериозни суми, за това дори и Нина Ставрева няма как да спори.

Беше обаче по времето на кметъла. Да, няколко дена дългокоси хора разнасят едни бири и шишета из улиците на малкото градче, музика дъни и кокошките не могат да снасят, ама се търпи, щото математиката излиза. И от чисто финансова, а и от имиджова, както се казва, гледна точка.

Motorhead, Manowar, In Flames, Alice Cooper, Motley Crew, Blind Guardian, Scorpions, Dream Theater, Creator, Sodom, Destruction, Slayer, Paradise lost, Sonata Arctica, бандата на Майкъл Шенкър, Europe, Sabaton, Helloween, Within Temptation са имена, които не познавате? Ако е така, толкова по-зле за вас. Всички те са по-известни на човечеството от Глория, Азис и Фики, взети заедно. И ще си останат такива.

Цонко Цонев създаде от нищото едно събитие, което имаше може би най-голяма културна стойност в цяла България, ако се водим от логиката: кой световноизвестен е бил гост там. И го закрепи десетина години, като надграждаше къде с бързи, къде с по-скромни темпове. Не познавам кметъла, той си знае защо го е направил и какво му е коствало. Просто искам да отбележа, че уважавам усилията, които положи и резултатите, които постигна в това мъничко и не особено атрактивно за масовия турист градче. Каварна се тресеше от рок, но се тресеше и от посетители.

Преди година и половина изведнъж обаче се яви господарят на опорните точки, във вид на прилично изглеждаща кметица на изненадващо ниска за Столетницата възраст, подкрепена и от другите разклонения на бузлуджанския октопод. И надеждите ни, че и в БСП могат да се раждат млади кадри с напредничаво мислене, бяха попарени. Again.

Само за две лета тя затърка „Каварна рок фест“. Миналата година все още вървеше, но се бяха събрали хора за четворка белот и кибик. Тази пък изобщо няма да го има, ама пък ще се Ставрева ще запази July morning, ти да видиш. В камерен състав, само с български и една румънска група, поне доколкото разбрах.

–

Опорна точка – кокошките не снасят, бабичките не могат да спят; това не е казано дословно, но се чете във всяка дума; ясно и типично по комунистически;

Опорна точка – колата с подписите на десетки световни звезди е унищожена общинска собственост; и това ясно, типично по комунистически; май с автомобила е създадена принадена стойност и унищожаването на фестивала ще донесе стотици пъти повече щети, но с комунист на глава не се излиза;

Опорна точка – не искам аз да я продавам, Общинският съвет така реши; колективна отговорност, типично по комунистически;

Опорна точка – в Каварна живеят щастливи хора, имаме планирани културни събития, ще избием рибата с български поп и частушки; ОК, продължаваме напред, България на три морета, раздаваме се на 110%. (Опорна точка с цел да измести фокуса от конкретната тема);

Опорна точка – не били намерили кой да организира тазгодишното издание на „Каварна рок фест“, иначе щели да го направят. Ти да видиш! Това е още по-ясно и още по-типично по комунистически.

Извод:

Червеният номенклатурчик да гради не може, та ако ще да е в разцвета на силата си. Той умее единствено да смуче и разпродава съграденото. Освен това се страхува от това големи групи свободомислещи хора да се събират на едно място. На думи е за свободата, равенството, справедливостта и други устои на човечността, изкривени през съзнанието му до путки майни, само и само с цел да ебе безплатно и да граби.

Хиперизвод:

От функционер, който е свързан по какъвто и да е начин със Столетницата, може да се очаква само едно: да създава неработещи ТКЗС-та, комбинати, чиновничество, да размахва лозунги колко всичко е цъфнало и вързало и, щом свършат натрупаните от трудолюбивите „мандраджии“, на които той е взел питите с кашкавал в оръжие в ръка, блага, да фалира с гръм и трясък и да започне перестройка.

Не знаех как да започна, не знам и как да завърша този текст. Пълна тъпотия. Колкото са некадърни, дваж повече са нагли и безочливи функционерите, та даже и десетилетия след официалната смърт на Партията майка. Така са подковани в структурите на безумните й наследнички. След тях остава само едно. Унищожение.

Статията е публикувана в сайта Биволъ.