Не панаир, а панаирджийница

Ако трябваше да напиша всичко, което ми мина през главата за последните няколко дни, този текст щеше да се получи приблизително сто хиляди думи. Най-малко. Абсолютно невъзможно е да бъдат предадени чрез инструментите на словото всички емоции, мисли и съждения, които човъркат съзнанието на човек, като следствие от случващото се на най-голямото пролетно книжно събитие в България, наречено без всякакво основание Пролетен базар на книгата.

Нека оставим настрана това, че няма никакъв начин да имаш нормален щанд, ако не си член на една асоциация. Надали е толкова важно и да уточняваме, че същата тази асоциация иска доста сериозни суми на хората, които са решили да участват на „базара“, без да са нейни членове и без всякакви обяснения ги забива в девета глуха. Не е нужно и да влизаме в подробности относно тотално малоумните начини за кандидатстване и класическо-комунистическата бумащина, свързана с тях. В крайна сметка никой не ни кара на сила да се бутаме на въпросното „събитие“, нали така?

С тези и още десетки хубости се сблъскват всички участници на Пролетния базар всяка година. Част от тях остават скрити от погледа на посетителите, други пък се набиват на очи и предизвикват раздразнение, присмех или небрежно кимване с глава ала „тука е така“. Откакто се помня почти не съм пропускал нито коледен панаир, нито пролетен базар на книгата. Четенето е доста силен наркотик, а метадон за него все още не е измислен. До миналата година бях само посетител, но сега се превърнах и в участник в цялата история. Защото, видиш ли, както каза един книжен търговец „няма как да си писател с амбиции и да не участваш в НДК-то“. Повярвах и минах по цялата кретенска процедура за кандидатстване.

Други неща обаче няма как да отминеш с лека ръка, особено като се сблъскаш с тях от първо лице единствено число. Няма да прочетете нищо подобно, написано от повечето участници в събитията на въпросната асоциация. Те няма да го напишат, защото държат да са част от „културната“ й програма. Това е ужасно важно за тях, така че са склонни да си премълчат всичко, за да са там. За мен не е така, защото, за добро или лошо, съм разпознаваемо име и панаирджийниците не могат да ми помогнат или навредят особено. Затова и ще ви кажа какво всъщност представляваше претенциозно нареченото Пролетен базар на книгата посмешище през тази година.

Дори и да оставим настрани всичко останало, е напълно достатъчно да влезеш в НДК тия дни, около светлия празник на писмеността ни, за да припаднеш. Дано някои от детайлите да са останали извън обсега на сетивата на посетителите на пролетния базар на книгата, но, съдейки по чутовния им брой и коментарите им не е така. И няма как да е.

Цялата сграда на НДК в момента е строителна площадка. Къртачи, дрелки, бормашини, чукове и ламарини озвучават светлото културно събитие от ранна утрин до късна вечер. Разбира се, това спомага за чистотата на въздуха и пълни дробчетата на ентусиазирани посетители и наивни книжари с тонове прах, главите им с приятна музика, а съзнанието – с душевен мир. Че кой човек не би искал непрестанно да му се думка на главата, докато се опитва да си избере на кой майстор на думите да се довери за поредното вълнуващо книжно приключение?

Ако това ви изглежда като лигаво мрънкане, идете до тоалетна на четвъртия етаж на НДК. Може да ви падне окачен таван на главата. Сериозно. Случи се пред очите ми, така че, ако за това си мечтаете по време на второто по големина книжно събитие в страната, в която живеете, побързайте, че базарът свършва днес! Ако пък имате фетиш да пляскате до глезени в пикоч и да газите из строителни отпадъци, пак трябва да стигнете до Пролетния базар по най-бързия възможен начин.

Не бива да пропускат и почитателите на зелени мокети, сложени направо върху току-що изкъртени плочки. Или пък феновете на струпани във всеки ъгъл строителни отпадъци. Важно е и за пристрастените към упоритите до психоделичност тайнствени звуци, идващи от незнайно къде скрити музикални колони, опитващи се да заглушат канския рев на строителните машини. Можете да видите и постоянно обикалящи във всички посоки чистачи, които съвсем безуспешно се опитват да почистят с парцали, прахосмукачки и мопове стореното от строителите. Ако ли пък това не ви е достатъчно, имате шанса да чуете как не-знам-какъв-си чиновник в оная асоциация, която организира грандиозното културно събитие, разнася една рулетка, мери с нея не знам си к‘во си и се кара като чобанин с участниците в Пролетния базар.

Единственото, което няма как да откриете тук, в НДК-то на халтурата, е атмосферата, нужна за книжно събитие. Дори и минимално, пък камо ли такова с претенциите за второто по важност в България. Асоциацията обвинява за ситуацията НДК. НДК се оправдава с кратките срокове за довършване на ремонта заради българското председателство на ЕС. Впрочем, ЕС, кемтрейлс, жидомасоните и Сорос са виновни за всичко, това трябва вече да ви е станало ясно. А преебаните (без извинение) са почитателите на книгата, авторите и издателите. Вкупом.

Може да прозвучи наивно и високопарно, но 24 май ми е важен празник. Мисля, че за последните 1300 години не сме направили нищо по-смислено, от това да се превърнем в страната, която е леговище, огнище и гнездо на оригинална писменост и специфична култура. Така че къртачите и пикнята по плочките ми дойдоха повечко. И ми е през пикалото за асоциацийката. Аз не съм от ония, дето зависят от нея. Ако не ми позволят да си платя наема и да участвам на следващото събитие в НДК-то на халтурата, няма да се учудя или да се трогна особено. Друг е въпросът, че нямам никаква идея какво правя тук и в момента…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.