Стокиране по изгрев, стокиране по залез

Искам да си призная честно, че първото нещо, което ми се наби на очи в обяснението на Мария Габриел и ме подразни в чисто личен план беше именно шибаното стокиране. „…просто имах нужда наистина от помещение, в което да си стокирам част от нещата”. Добре бе, мама му стара, затова ли те пратихме евродепутат? Кажи си го на чист български. Чисто и просто твърдиш, че използваш огромен общински апартамент със супер гъзарско разположение за склад. Какво толкова го увърташ? Да, гадничко звучи, че Общината е ощетена заради разликата в реалната цена и това, което си плащала, още по-гадничко е, ако се поставиш на мястото на някой редови софиянец с четиричленно семейство и гарсониера, но, както е казал поетът „да го духат бедните“.

После, като се замислих, някак ми се обади и още едно лично дразнение. Мария Габриел ми е кака само с няколко месеца (вчера имаше рожден ден), а колко безапелационно ме е отвяла в живота. Два мандата евродепутат, сега и еврокомисар ще става, пък и 125 квадрата апартамент в центъра на София да може да си позволи за склад. Е, вярно, на цена неколкократно по-ниска от пазарната, ама все пак. А аз какво? Едното нищо. Но всичко е обусловено от конкретни действия и е следствие от тях. С какво съм заслужил аз подобна на нейната съдба?

През същата тази 2010 година, когато тя се е нанесла, всъщност нанесла е багажките си в луксозното жилище в квартал „Лозенец“, аз все още не бях спечелил съпружеската война и също живеех в София. Не искам, ама наистина не искам да си припомням на какво приличаше квартирата ми, която обитавахме с бременната ми жена и двегодишния ми син. И за която впрочем плащахме наем повече от 400 лева, колкото е бил този на Мария, тогава още Неделчева.

Месеци по-късно за огромна моя радост жена ми най-после кандиса и отпрашихме към провинцията, за да поведем един доста по-смислен и спокоен живот, но не ми е затова думата. Почувствах се някак малоценен. След като сме на едни и същи години и тя е можела да получи от Общината подобно страхотно жилище, а аз за същите пари трябваше да държа семейството  си в коптор, значи нещо не е наред с мен. Не съм успял да си осигуря достатъчно инструменти, за да създам поне толкова свестен живот на жената и децата, колкото Мария Габриел на дрешките си. Кофти, но нека да загърбим субективизма веднъж завинаги!

И тогава вече кристално ясно се набиват в погледа две твърде смущаващи обстоятелства. Първото се обсъди надълго и нашироко по няколкото медии, които изобщо смеят все още да пишат и говорят за подобни случаи, така че едва ли има какво ново да се каже. Да, нагло, лицемерно и нелогично е да плащаш 400 лева наем за нещо, което в съседния блок струва 1500 примерно. По този начин ти ощетяваш Общината, а общините са съобщество, което се състои от жителите им, така че ощетяваш мен, теб, Иван и Драган.

Реални хора, с част от чиито данъци е построена шибаната лъскава сграда и които са поставени в много по-неизгодна житейска ситуация от теб. И ти, вместо да се стараеш дори демонстративно да се отказваш и да отбягваш привилегии, както правят политиците в страната на бъдещия ти съпруг примерно, пълниш евтини апартаменти с финтифлюшки на гърба на редовия гражданин. Нагло, но в България се нагледахме на стотици такива случаи и твърдо вярвам, че практиката с общинските имоти в минимум 90% от общините е сходна. Доказва го и пресният случай с общинските апартаменти във Варна, където например заместник-кмет  обитава жилище от 110 квадрата за 90 лева. Миналата година бях в Морската ни столица и за една стая плащах половината от тази сума на вечер, но да не се връщаме пак към личното.

Подобни „практики“ в България са толкова масови, че в най-лошия случай биват приети като проява на лош вкус от страна на облажилия се. Повсеместната апатия води до изказвания от рода на „Абе не съм само аз, вие точно до мен ли опряхте!?“.

Най-притеснителното в случая на Мария Габриел обаче е друго. Всеки евродепутат попълва  имотна декларация, това не е тайна за никого. Лошото и наистина недопустимото в случая с бъдещия ни еврокомисар е, че в неговата имотна декларация за 2012 година Мария Габриел е оставила графата за материални помощи и такива в натура празна. А апартаментът за „стокиране“ на багажи в „Лозенец“ е точно такъв вид помощ, нали така?

Едно е да правиш дребни шмекерии и да се възползваш от порочни, макар и полузаконни практики. Съвсем друго обаче е да си представител на държавата и да заблуждаваш институциите. И то европейските. Някой може и да попита какво толкова е станало. Станало е и още как. В основата на всички видове корупция и други незаконни практики стои примирението с тях. Защото нещата са принципни. Който е склонен да открадне или да излъже за петдесет стотинки, той ще го направи и за петдесет милиона лева.

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") може да вземете за 68 лв. вместо 74 лв.

- При покупка на всичките 9 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 123 вместо 134 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

viktor-savakov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...