Стокиране по изгрев, стокиране по залез

Искам да си призная честно, че първото нещо, което ми се наби на очи в обяснението на Мария Габриел и ме подразни в чисто личен план беше именно шибаното стокиране. „…просто имах нужда наистина от помещение, в което да си стокирам част от нещата”. Добре бе, мама му стара, затова ли те пратихме евродепутат? Кажи си го на чист български. Чисто и просто твърдиш, че използваш огромен общински апартамент със супер гъзарско разположение за склад. Какво толкова го увърташ? Да, гадничко звучи, че Общината е ощетена заради разликата в реалната цена и това, което си плащала, още по-гадничко е, ако се поставиш на мястото на някой редови софиянец с четиричленно семейство и гарсониера, но, както е казал поетът „да го духат бедните“.

После, като се замислих, някак ми се обади и още едно лично дразнение. Мария Габриел ми е кака само с няколко месеца (вчера имаше рожден ден), а колко безапелационно ме е отвяла в живота. Два мандата евродепутат, сега и еврокомисар ще става, пък и 125 квадрата апартамент в центъра на София да може да си позволи за склад. Е, вярно, на цена неколкократно по-ниска от пазарната, ама все пак. А аз какво? Едното нищо. Но всичко е обусловено от конкретни действия и е следствие от тях. С какво съм заслужил аз подобна на нейната съдба?

През същата тази 2010 година, когато тя се е нанесла, всъщност нанесла е багажките си в луксозното жилище в квартал „Лозенец“, аз все още не бях спечелил съпружеската война и също живеех в София. Не искам, ама наистина не искам да си припомням на какво приличаше квартирата ми, която обитавахме с бременната ми жена и двегодишния ми син. И за която впрочем плащахме наем повече от 400 лева, колкото е бил този на Мария, тогава още Неделчева.

Месеци по-късно за огромна моя радост жена ми най-после кандиса и отпрашихме към провинцията, за да поведем един доста по-смислен и спокоен живот, но не ми е затова думата. Почувствах се някак малоценен. След като сме на едни и същи години и тя е можела да получи от Общината подобно страхотно жилище, а аз за същите пари трябваше да държа семейството  си в коптор, значи нещо не е наред с мен. Не съм успял да си осигуря достатъчно инструменти, за да създам поне толкова свестен живот на жената и децата, колкото Мария Габриел на дрешките си. Кофти, но нека да загърбим субективизма веднъж завинаги!

И тогава вече кристално ясно се набиват в погледа две твърде смущаващи обстоятелства. Първото се обсъди надълго и нашироко по няколкото медии, които изобщо смеят все още да пишат и говорят за подобни случаи, така че едва ли има какво ново да се каже. Да, нагло, лицемерно и нелогично е да плащаш 400 лева наем за нещо, което в съседния блок струва 1500 примерно. По този начин ти ощетяваш Общината, а общините са съобщество, което се състои от жителите им, така че ощетяваш мен, теб, Иван и Драган.

Реални хора, с част от чиито данъци е построена шибаната лъскава сграда и които са поставени в много по-неизгодна житейска ситуация от теб. И ти, вместо да се стараеш дори демонстративно да се отказваш и да отбягваш привилегии, както правят политиците в страната на бъдещия ти съпруг примерно, пълниш евтини апартаменти с финтифлюшки на гърба на редовия гражданин. Нагло, но в България се нагледахме на стотици такива случаи и твърдо вярвам, че практиката с общинските имоти в минимум 90% от общините е сходна. Доказва го и пресният случай с общинските апартаменти във Варна, където например заместник-кмет  обитава жилище от 110 квадрата за 90 лева. Миналата година бях в Морската ни столица и за една стая плащах половината от тази сума на вечер, но да не се връщаме пак към личното.

Подобни „практики“ в България са толкова масови, че в най-лошия случай биват приети като проява на лош вкус от страна на облажилия се. Повсеместната апатия води до изказвания от рода на „Абе не съм само аз, вие точно до мен ли опряхте!?“.

Най-притеснителното в случая на Мария Габриел обаче е друго. Всеки евродепутат попълва  имотна декларация, това не е тайна за никого. Лошото и наистина недопустимото в случая с бъдещия ни еврокомисар е, че в неговата имотна декларация за 2012 година Мария Габриел е оставила графата за материални помощи и такива в натура празна. А апартаментът за „стокиране“ на багажи в „Лозенец“ е точно такъв вид помощ, нали така?

Едно е да правиш дребни шмекерии и да се възползваш от порочни, макар и полузаконни практики. Съвсем друго обаче е да си представител на държавата и да заблуждаваш институциите. И то европейските. Някой може и да попита какво толкова е станало. Станало е и още как. В основата на всички видове корупция и други незаконни практики стои примирението с тях. Защото нещата са принципни. Който е склонен да открадне или да излъже за петдесет стотинки, той ще го направи и за петдесет милиона лева.

Статията е публикувана в сайта Биволъ.