Мисловен и поведенчески преди румънския модел са нужни…

Румънски модел, та румънски модел… Моделът на законодателството и разделението на властите в модерния свят е Roma-нски. Не румънците, а римляните са го измислили.

Той не е от вчера и по него работят всички държавни образувания, към които се стремим да се причислим. Поне на думи, де. А и, трябва да признаем, че и те работят по този модел с променлив успех, защото абсолютна справедливост и върховенство на закона няма никъде по света. Не е имало, няма и няма да има, заложено е не в несъвършенството на законите, а в човешката природа. Но, за сметка на това, поне съществува ясна воля, точни правила и строги наказания за неспазването им. Това води до конкретни резултати. По-малко показна престъпност, по-ниски нива на корупционни практики, повече спокойствие за нормалните хора.

Ние обаче сме избрали да се придържаме не към Roma-нския, а към сталинския култ към Юстиция. На каквото си си постелил… Каквото си захапал… С когото си си плюл в устата… Така са нещата у наше село.

Проста математика. Препълнени затвори с кокошкари, екзотични дестинации, откъдето едни освободени под домашен арест продължават да дърпат конците на престъпния си бизнес; неофеодали, държащи цялата икономическа, политическа и психологическа власт по градове, села и паланки в ръцете си; вилнеещи тълпи маргинали, оставащи безнаказани, когато убият някой дядо за три лева или изнасилят групово момиче, излязло да се забавлява в центъра на града; и, за капак, държавни институции, в които играят собствените си извратени и безнаказани игри най-големите закононарушители в страната. Пей сърце!

Това с румънския модел е много хубаво и би довело до сериозно разриване на престъпната сган, но нещо ми се струва, че хич не схващаме причинно-следствените връзки. Прословутият румънски модел за нас е поредното „България Швейцария на Балканите“; „българите са прусаците на Балканите“; „Как ще ги стигнем американците“…

Айде, малко по-сериозно! Швейцарските финанси, пруската армия, американската мощ не са следствие от изпълнено по чудо коледно желание. И румънският модел не е. Ако в момента с вълшебна пръчица ни подарят парите на швейцарците, армията на прусаците, световната хегемония на янките барабар с Моника и Лаура, ние ще си останем същите. Ще пръснем всичко с лека ръка за нула време и пак ще се размрънкаме.

Единственият шанс всичко да се промени е да нарасне критичната маса на хората, които осъзнават, че преди да наложим нещо подобно на румънската прокуратура, трябва да променим мисленето си и да не смятаме, че законът е за другите. Това е една от основните идеи на римското право, колкото и трудно изпълнима да е тя на практика. Колко от нас се бият в гърдите и протестират (основно на маса) срещу несъвършенствата на държавата, а са готови да дадат и вземат подкуп, да минат на червено, да използват връзки за това или онова? Почти всички, нали?

Така няма да стане с какъвто и да било модел на прокуратурата. Обществото ни твърде дълго е учено, че всичко може да се получи и по втория начин и лошо е само, когато не ти, а другите заобикалят вратата в средата на нищото, както е представен законът в популярната народна мъдрост.

Относително правова държава може да се създаде, ако не си премълчаваме, защото „всички правят така“, не се възползваме недобросъвестно, когато ни изнася и не позволяваме на други да го правят с мълчаливото ни съгласие. Във всяко общество има аналогии на Андрешко и Бай Ганьо. И Тартюф не е единичен случай. По-лесно е да тръгнеш по техния път, безспорно. Но, когато го правиш, трябва да имаш поне толкова акъл, че да проумееш, че не си единственият, сетил се да се прави на селяндурски тарикат.

Така че, резултат няма да има, докато си мислим, че някакви готови модели могат да се спускат отнякъде и да променят живота  ни магически. Единствено ние можем да направим това, започвайки от себе си, от семейството и непосредствената си среда. Щом сме толерантни към катаджията, дето иска 20 лева подкуп, за да се направи на ударен, че сме предприели неправилна маневра, значи трябва да сме толерантни и към гнили прокурори, едри престъпници, продажни политици и подкупни полицаи. Това е, другото са само празни приказки, гръмки закани и вдигане на пушилка…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.