Едно си баба знае, едно си баце бае, а Белене не трае…

Няма подобна по трогателна примитивност предизборна кампания поне от времето, когато Жорж размяташе императивни послания към брата българин. Лидерите на двете политически партии, които очевидно ще се кантарят на върха след изборите на 26 март, надминават и най-смелите допущения за това как трябва да се води деструктивен и безсмислен ди-монолог около бъдещето на KLETAMAJKABALGARIQ. И вместо да застанат един срещу друг, да се изправят очи у очи със смислени аргументи, ясни стратегии и вдъхновяващи послания, те ни пълнят главите с алабализми, без ни най-малко да се свенят. „Хляб и зрелища“, но докога ще минава номерът, зависи само от нас. Няма да се уморя да повтарям по най-тривиалния начин, че докато политиците ни ни цакат с топла бира и соеви кебапчета все така ще ни горчи под лъжичката.

Госпожа Нинова безспорно шибна на господин Борисов (ако подозирате, че уважителните обръщения са целенасочено саркастични, можете да сте убедени в правотата си) един як къч още през миналия уикенд, възсядайки пълен със сили вран ат в село Мрамор. Все пак, колкото и теории за произхода ни да се смениха особено през последните години, българинът е свързан с коня и житийно, и битийно от хилядолетия. И Корнелия яхна вълната, както се казва. Или поне така се случи в очите на верните поддръжници на Столетницата-която-няма-нищо-общо-със-„Света Нелеля“,-Народния-съд,-лагерите,-трите-държавни-фалита-и-мутро-олигархичния-преход.

В някоя приказка (не на братя Грим) гордо изпъчена дама на кон, вперила взор в светлото бъдеще почти като паметник на съветски завоевател, би предизвикала положителни отзиви и съпричастност у народонаселението. Поне, докато същото то не осъзнае, че язденето на каквото и да било животно е лично дело на всеки гражданин и по никакъв начин не би трябвало да се превръща в централно медийно събитие или да занимава общественото внимание дни наред. Най-малкото, защото Корнелия Нинова е лидер на една от двете основни политически сили в България и в предизборно време би трябвало да представи ясна визия за бъдещето на страната, ако народът й гласува доверие, вместо да язди коне, (лъже)заместник-председателства Социнтерна и размахва евентуално путинофилско вето на ЕС. Но не би.

Разбира се, циркът няма как да е пълен без най-добрия на арената. Отказвайки да губи инерция в медийните си изяви, бившият премиер показа, че не е загърбил мачистката си същност, въпреки не особено крехката си възраст и почеса българското общество там, където ама хич не го сърби. Явно подразнен от карикатурата на титулната страница на първия „Прас прес“, той използва едно от любимите си студия в телевизионния ефир, за да заяви (толкова иносказателно, че да чуят и глухите), че може и да е дядо, ама баби няма желание да ощастливява. Е, никой не го е питал, ама той да си каже…

Добре, ама първо Корнелия може да е всичко друго, от северозападнячка като мен до сторонничка на Кремъл като Волгин, но не е баба. Жени на нейните години никой не нарича баби от поне век насам. Освен внуците им, ама госпожа Нинова май няма такива, доколкото знам. А и те биха я наричали grandmother, if you know what I mean. И второ, всеки нормален, мислещ и загрижен за бъдещето си гласоподавател се интересува от това дали баце си пада по MILF-ки точно толкова, колкото и от волната езда на дамата от Крушовица.

Подобни предизборни медийни изяви на лидерите на водещите политически сили в страната ни говорят само за едно. Нещата са много, ама много зле. Пълна безидейност, липса на всякаква визия за развитие и стерилни опорни точки, нахвърляни на две, на три. И, ако се сетим за обидения Бойко, който метна оставка, защото не сме избрали госпожа Цачева (уважителното обръщение отново е целенасочено саркастично) за президент, както и за вдъхновената да ни прави девет милиона Корнелия, ще разберем в името на какви тюрлюгювечи и ефимерии ще дадат вота си повечето от нас.

А, като добавим Белене в ролята му на поредната крепост на патрЕотизма, след Широка Лъка и Елин Пелин, би трябвало да ни е кристално ясно, че заслужаваме съдбата си. Поне по-голямата част от нас…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.