Евала на холдинга!

Българската политическа класа показа още веднъж кое е единственото нещо, около което може да се обедини. В никакъв случай не става въпрос за национални интереси, иновативни идеи, впрягане на всички сили в името на просперитета на Родината, упорита работа в името на народа, загърбване на дребнавите вражди, за да се борим за общото благо. Ни най-малко. За родните политици тези думи са само фрази, изпразнени от каквото и да било съдържание. Кухи думи, които с охота използват по предизборни митинги и телевизионни студия, но бягат от реализацията им черно на бяло като дявол от тамян.

Държавните мъже и жени на България се превръщат в хомогенна общност само, когато усетят, че народът по един или друг начин показва зъби и се опитва малко от малко да ги усмири и да ги накара да се съобразяват с волята му. Сега, покрай националното допитване, добило гражданственост като „референдума на Слави“, се разгоряха ожесточени дебати. Какви били подбудите на шоумена, точно с президентските избори ли трябвало да се проведе, какви щели да бъдат реалните резултати от превръщането на точките му в закони… Темата е дълга и съвсем не е обект на настоящата статия. Става въпрос за друго.

Повече от два милиона и половина българи казаха на и без това достигналите ни до минимални прагове на обществено доверие парламентарно представени политически партии, че не са съгласни да им плащат по 11 лева годишно за всеки спечелен (или купен; или добавен чрез корпоративен вот или други изборни шашми) от тях глас. Да, но 240 човека отсекоха „Това не ни интересува ни най-малко“, искаме си субсидиите.

Някой може да каже, че не всички депутати са гласували субсидията да остане със същия размер и да няма таван за получаваните от една партия средства годишно, но това просто би прозвучало смешно. И малките деца знаят, че непопулярните закони в Народното събрание винаги се приемат уж на кантар с доволно голям брой въздържали се. Един вид „Ето ние сме срещу лошите, ама някакви неведоми аргументи ни карат да се предприемем нещо реално, за да им се противопоставим“.

Време е обаче всички да проумеем, че народът наистина е суверен в тази държава и щом казва, че не намира абсолютно никакъв смисъл да плаща тлъсти милиони на компрометирани, корумпирани и импотентни партии, това означава, че самите партии нямат никакво право да не се съобразяват с волята му. Още по-важно е да осъзнаем какво всъщност означава явното незачитане на мнението на българите от страна на политиците им. Означава само, че те са една клика, една каста, която мисли, че нашите правила не важат за тях, че са привилегировани и по никакъв случай нямат намерение да се съобразяват с нас, а просто ни приемат като източник на сигурни доходи и комфортни служби.

Чудя се дали някога ще можем да проумеем като общество, че деленето на българи и небългари, на християни и мюсюлмани, на патрЕоти и еврогейове, на мъже и жени, шопи и селяни, е удобно точно на тази паразитираща политическа класа, която отказва да промени каквото и да било в положителна посока за избирателя? В това Народно събрание станахме свидетели на поредните грандиозни измами спрямо волята на народа. Дали например избирателите на ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт са доволни, че техните представители в управлението излъгаха като дърти цигани и не изпълниха едно от основните обещания в предизборните си платформи – дълбоката реформа на Съдебната система? Дали искат да им дадат по 11 лева на човек, за да си имат? Силно се съмнявам. Какво ли остава за другите редови българи, които дори и не са гласували за тях.

Основната идея на партийните субсидии е да предпазят политиците от изкушенията на корупцията. Очевидно в българския случай това не се случва. Всички уважавани световни институции отчитат по достойнство огромните нива на корупция по всички етажи на властта. Тоест, хвърляме си парите на вятъра, а политиците имат наглостта да ни принуждават да продължаваме да го правим, въпреки че им заявяваме категорично, че не сме съгласни.

Те са задружни в този си отпор срещу нас, а ние продължаваме наивно да гласуваме за този или за онзи, защото бил по-малко лошият. Докато не осъзнаем, че и ние трябва задружно да им покажем на всички тях без изключения, че искаме да се омитат от жълтите павета, ще си плащаме като попове за глупостта. И единадесетте лева за субсидията са една капка в морето от грабежа, на който ни подлагат. Задружно, без оглед на цвят или европейско политическо семейство…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.