Рубли да искаш…

Кандидатът за депутат (вече бивш кандидат и настоящ депутат) на „Единна Русия“ Пьотр Толстой, който между другото е един от най-популярните журналисти на мощно финансирания от Кремъл Първи телевизионен канал, направи твърде интересно изказване по време на изборите за Дума. Дори и да оставим настрана твърде смущаващите му и назидателно-императивни приказки за това какво трябва да се случи в ЕС и какво не бива да прави Брюксел („Нужна е дълбока реформа на Европейския съюз, смяна на ръководството му и отказ от политиката на присъединение на страни, които влизат в зоната на национален интерес на Русия.“), мнението му за бъдещето на България е меко казано смущаващо.

Когато журналистката от Българската национална телевизия му пожелава, ако влезе в руската Дума, да води доброжелателна политика спрямо България, той отговаря

„Разбира се! Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме.“.

 

Сега, Лев Николаевич не ми е много по вкуса, но Алексей Толстой го харесвам като автор. Така или иначе обаче руската култура ми се нрави и ми е близка до светоусещането. Далечният роднина на двамата писатели обаче ме отвращава с наглостта си, както всяко друго империалистическо копеле, независимо дали е свързано с Кремъл или Белия дом. Забележете, в изказването му няма нищо човешко, нищо „братушковско“ или дори цивилизовано.

Думите на Пьотр Толстой значат едно. „Ние ще си правим каквото искаме, ЕС трябва да се съобразява докъде се простират пипалата ни, а България си е наша, не я мислете“. Типично за руската външна политика, поне на Балканите, от Екатеринините войни насам. Дали обаче ние, като държава, трябва да седим и да гледаме като пресисали всички тези попълзновения върху националния ни суверенитет отново и отново?

Пьотр Толстой си е Пьотр Толстой, няма какво да го мислим. Той е един от 450-те депутати в руската държавна Дума и изказването му може да се приеме като едно от десетките, дори стотици подобни. На Жириновски, на Путин, на…, на…, на… Изглежда нещо кара държавните мъже на североизток да си мислят, че България е губерния и могат да разполагат с нея както си искат. Правят го от Освобождението до днес и очевидно нямат намерение да спират.

Това не бива да ни притеснява като народ, макар и рубладжиите у нас, които за благозвучие се наричат русофили, да се опитват да всяват паника. Руският цар няма да слезе насам, поне не и в обозримо бъдеще. На отоманския султан също не му стиска да поведе ордите си през Дарданелите.

Не защото притежаваме много силна армия или имаме корави държавници. Ни най-малко. Просто в момента притежаваме историческия шанс да сме част от НАТО и ЕС и всички ежения на този или онзи не бива да ни отклоняват от верния курс. Резултатите ще дойдат по-скоро рано, отколкото късно. Няма да чакаме развития комунизъм безкрайно.

Да, Пьотр Толстой е прав. Кажи-речи половината крайбрежие е в ръцете на руски олигарси или на свързани с тях мафиотски структури. Но не завинаги. Това е временно състояние, дължащо се на липсата на държавност. На същата тази липса на държавност се дължи и отсъствието на рязък и адекватен отговор от Външно министерство. Защото Пьотр Толстой не е единственият представител на властта в Русия, който мисли, че България е придатък на империята му.

Ние или имаме национален суверенитет като държава, или нямаме. И никой не може да обяснява самодоволно, че сме полуизкупени и ще бъдем изкупени изцяло. Ние не сме стока в гастроном, а суверенна държава. Или поне така ми се иска, защото вярвам в смисъла на саможертвата на предците ни…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.