Те така те, за шумкарите

Айде, малко на диалектец, че съм си у село и така ми иде извътре. У Северозападо на така наречените „партизани“ викаме шумкари. Що така сме ги кръстили ше ви кажем некой друг път, живот и здраве.

Компартията е казала, че власт с кръв се зима и без кръв се не дава. Компартията некогиж да ви е лъгала? Що й не вервате, като без ньеа нема „кой да ви даде пари“, кък каза една „другарка“?

Чекайте само малко да ви припомним нещо. Не, че ви не вервам на интелектуалнио капацитетец, ама не щем да рискувам да сте забраили. Вие знаете ли, че ние още сме у „преход“? По байтошово време градихме светлио комунизъм, дръжавата фалира три пъти, интелигенцията беше изтребена или смазана битийно и (по-важното) житийно до крак, създаде се един манталитет на… Нека да съм по-обстоятелствен, ако ми позволите. Пък, и да не ми позволите, все тая. Имам си и други ядове.

Та, да се върнем на манталитето, който създадоха комунетата.

Ако се трудиш, нема да прокопсаш. Ше прокопсаш единствено, ако оближеш нечий дирник и се наместиш на благо, меко столенце. Мое да се праиш на ударник на трудо, даже е препоръчително, ама крайнио резултат от тва, къде праиш, КПД-то, кък се вика, требва да е нулево, а, още по-добре, отрицателно. Тва е задължително. Балъците да работат, они не са ни другари, не са от колективо и като се цепат от колективо, колективо дружно ше им го нацепи. На те тия те, къде мислат логично, достойни личности са и сакат да си изкарват лебо с честен труд, да остаат неква диря след тех си и да осмислат тва си пребиваванье на планетата.

За истинското комуне нема причинно-следствени връзки. Оно е прост, пръвичен организъм, къде сака само да затръка сички други, та да си наплъни търбухо колко мое повече. Ако дадете властта на истинско комуне, ше имате два избора. Или да му принасате и отнасате от банкетната маса, докъде не умрете от умора, или другото – да ви прати у лагер, да ви разстреля, обяви за враг на народо и затръка на све… Вариантите да го постигне са много и до един не са добри за вазе. И за мене де, ама тва е друга тема.

Додек е бил партизанин (или се е правил на борец срещу фашизъмо, капитализъмо, реакционизъмо, анархизъмо и ебем ли го още кво), комунисто е научил едно. Ората с мандри имат сиренье и кашкавал. Ората с ниви и градини имат компире, кукуруз, леб, чушки, домати… Имам предвид, че комунисто е осъзнал с нервнио си ганглий, къде му вика префръцунено мозък, че тия, работещите скотовъдци и земеделци, имат некви неща, къде и он сака да притежава. Добре, ама у нервнио ганглий нема кък да влезне и идейка за тва, че на същите скотовъдци и земеделци им се е изпотил и дирнико от работа, додек ЧЛЕНО (тва е много важно, затва и го шибнах с главни букви) на Компартията си е седел у шумата, поди дебелата сенкя на буката, облегнал си е пушката на нея и си е барал макарите.

ЧЛЕНОВЕТЕ на компартията не са комунисти у идеалистичнио смисъл на таа приказка, а са гадни, долни, мръсни, мизерни експлоататори. Скинали са въжето още у моменто, у който са усетили къде е мекото на лебо. При тех нема борба за равенство, справедливост, добруване на народете. Има само болна амбиция да си на връхо на хранителната пирамида и долно щение да не връшиш нищо, а другите да те принасат да едеш и пиеш, докъде ти седиш на вече споменатата банкетна маса (или поди буковата сенкя) и умуваш кък да изградиш зрелио социализъм, а после и комунизъмо.

Додек на ЧЛЕНО на Компартията главата му е на раменьете, он ше си знае само едно. Нека да използвам алегория неква или, по-право, „казвам ти дъще, сещай се снахо“, май се викаше. ЧЛЕНО  на Компартията ше седи поди сенкята у шумако и ше си бара макарите, докъде трудовио човек, тоа, къде създава принаденио продукт, го тръпи.

Имам само два въпроса и ви оставям да праите кво знаете. Да се трудите, да дирите буковата сенкя или да фащате Терминало, ваша си работа.

1. Знаете ли един човек, къде е бил на ръководен пост по времето на „преходо“, политически, икономически, административен, съдебен… къв и да било, къде не е с агентурно минало или нема шуробаджанаци с агентурно минало? Я се сещам само за един, ама они го ошумкаа набръже и го отказаа от сички добри намерения за цел живот. Филип е, ама не е Македонски и не е баща на никъв Александър, пък камо ли Велики.
2. Прочетохте ли началото? Таа гад долна нема да се маане току-така. Додек не стане катаклизъм, организмо ни нема да се оздрави. Само гангрената поди буковата сенкя или на мекио столец, ше расте и ше ни се хили самодоволно у очите…

Статията е публикувана в сайта Биволъ.