Размисли по селски

Напоследък все по-натрапчиво ме вълнува въпросът за средната класа и пагубното влияние, което оказва несъществуването й върху съвременна България, та взех, че понаписах още някой ред за нея. Този път в селски контекст.

Нека да започнем с един цитат:

„Накрая ще бъде любопитно да отбележим имотното състояние на жителите на с. Буковец през 1911 г., за което имаме сигурни статистически сведения. През споменатата 1911 г. в с. Буковец са били на лице 154 частни стопанства. И от тях както следва:

– до 10 дка са имали 8 стопани,

– до 20 дка са имали 17 стопани,

– до 40 дка са имали 30 стопани,

– до 60 дка са имали 29 стопани,

– до 100 дка са имали 31 стопани,

– до 150 дка са имали 26 стопани,

– до 200 дка са имали 9 стопани,

– до 300 дка са имали 2 стопани /Въчо Петков – с 289 дка, Лало Даков – с 250 дка/,

– до 500 дка е имал 1 стопанин /Трифон Петков – с 328 дка/,

– над 500 дка също един стопанин /стопанството на Стойко и Недко Ценкови с 801 дка/.

Става очевидно, че повече от 61 на сто принадлежат към средното селско съсловие земеделски стопани. Те бяха гръбнакът на българската държава – производители и данъкоплатци. Това средно селско съсловие на съвестни производители и добри данъкоплатци беше безмилостно унищожено от 1944 г. до 1989 г. Беше унищожено физически и морално и от него няма вече и следа…“.

Този твърде показателен цитат е от книгата „От Искър до Огоста“ (издателство „Мост медиа“, Козлодуй) на Богдан Николов, един от най-забележителните археолози и музейни работници във Врачанско. Човек, който в продължение на десетилетия прави теренни изследвания в региона и събира информация от първоизточника както пчелите събират мед. Бавно, усърдно, целенасочено и самоотвержено. Човек, запознат с процесите, развиващи се в българското село през втората половина на ХХ в детайли, от първо лице единствено число. Така че, мисля, че имаме всички основания да му се доверим.

Защо обаче ви занимавам с някакво си село, което в момента няма и 300 души население? Много просто. Защото съм убеден, че думите на Богдан Николов за Буковец могат да бъдат възприети като меродавни за цяла България. За това как един народ, един оцелял десетки векове наред обществен и икономически организъм, способен да се нагоди едва ли не към всички климатични промени на държавническия небосклон, бива изтръгнат из корени само в рамките на някакви си две поколения.

Какъв е поводът самопровъзгласилите се за комунисти да сринат този жизнеспособен модел на българското село? Причините всички май вече научихме какви са. Може и много от нас да не ги осмислят логично, но даже и най-убедените сторонници (русизъм, означаващ „привърженик“ б.ред.) на бай Тошо и компания са подочували нещичко за московските директиви, коленопреклонната изпълнителност на ЦК-то и плачевните резултати от всичко това. Но да се върнем към повода. Той ми е по-любопитен в случая.

Как оправдава „народната“ власт колективизацията, предизвикала масова съпротива и наложена с цената на пролети реки от кръв? По московски почин сме щели да борим големия, лош едър земевладелец. За по-кратко, негово величество кулака, дето такова майката на съселяните си и чорбаджийският пояс все по-трудно му побира шкембето, докато съселяните му влачат скъсани цървули по прашните пътища, нямащи силици от глад и сиромашия. Тоест, диктатурата на пролетариата иска да наложи социална справедливост, затова изземва, колективизира и уж раздава на всеки му според потребностите… Да, ама какво си мислехме, какво стана? Като в оня виц „К*р, тате, кравата е мъжка“…

Статистиката, с която започнахме, може и да не е валидна в детайли за всички български села от първата половина на ХХ век, но поне в една или друга степен се отнася за всички тях. В книгата си Богдан Николов описва 151 населени места във Врачанско и сухата фактология се различава само по дреболии. Тенденциите са еднакви и безапелационно показват какви непоправими щети нанася светлият комунизъм на българското село.

Забелязахте ли най-долу в цитата колко са били „кулаците“ в село Буковец преди век, та дори и да използваме твърде широки критерии относно това що е то оял се чорбаджия? Максимум четирима. Четирима от 154 домакинства. Сравнително бедните, ако това може да се каже за собственици с по-малко от 40 декара (една доста сериозна площ, която би осигурила на всяка семейство приличен живот, между другото) са 25. Богдан Николов твърди, че 61 процента от тогавашните собственици на имоти в Буковец са от средната класа. Не искам да споря с него, но според мен „прекалено“ бедните и „прекалено“ богатите, взети заедно, са по-малко от 1/5 от домакинствата.

Борбата на БКП срещу гадните богаташи в името на класовото равенство е същата като на оная с вятърните мелници на оня откачалник Дон Кихот, в чийто образ чудно защо доста хора откриват нещо романтично. Дори по-зле. Знаменитият рицар де ла Манча поне е вредил само на себе си и на тесен кръг от дебел оръженосец, амортизирано ездитно животно и пишман възлюбена. Комунистите се раздават доста по-мащабно.

След колективизацията щетите върху българското село са чутовни и най-вероятно непоправими. Ако пак се върнем към статистиката, от 1944 година досега са изчезнали стотици села, а общият брой на обитателите на малки населени места в България е намалял с повече от 1/3. Знам, знам! Опорна точка съществува, пък даже и е съвсем аргументирана. Не е ми  виновна колективизацията и изтръгването на корените на тези дотогава работливи селяни, ценени като гурбетчии от Средна Европа чак до Уругвай. Най ми е виновна глобализацията и урбанизацията.

Че и тя има пръст, това няма как да се отрече. Напълно нормално е. Повечето хора предпочитат да живеят в градовете и загърбват селскостопанските несгоди, няма лошо. Темповете на обезлюдяване на селата у нас обаче далеч надскачат естествената скорост на глобализация. Те са стряскащи и в основата им стои точно това, което казва Богдан Николов. Безмилостното пречупване на гръбнака от съвестни производители и данъкоплатци. Къде физически, къде, по-лошо, морално.

В резултат на помпозната псевдореволюция в името на псевдоравенството средната класа на българското село, стояща в основата на жизнеността на народа ни през вековете, е прекършена и евентуалното й възстановяване би отнело още векове, ако изобщо е възможно. Знаете ли в ръцете на колко хора е огромното количество земя в България? И то като резултат от „равенството“, наложено от „народната“ власт.

На една шепа. Ония с латифундиите по десетки и стотици хиляди декари, които печелят тлъстите проекти с тлъсти подаръци под масата. Е, комунизмът искаше да унищожи въображаемото българско кулачество, но за сметка на това стана причина да се появи съвсем реално такова. А, ако изобщо е останала някаква средна класа, която може да си позволи да не мисли за оцеляването си всеки ден, тя е абсолютно малцинство, в пъти надвишавано от крепящите се на ръба на екзистенц минимума.

Може би казвам нещо, което е банално и всички са го забелязали. Може пък и да ви се струва, че през XXI век тъпите селяни са ни последната грижа. Каквото и да си мислим обаче епохата на комунизма (която съвсем не е приключила) успя със зловеща ефективност да пречупи и селянина, и занаятчията, и търговеца, и просветителя. Изобщо, всеки мислещ и трудолюбив българин. Резултатите са на лице и поне към това нямаме право да останем апатични…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

radoslav-tsviatkov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...