Има ли пътечка към спасението на „Бедечка“?

Още едно зелено кътче от Родината ни е на път да падне жертва на зловещата клика на политическата продажност и нечистите бизнес интереси. Става дума за добилия напоследък печална популярност парк „Бедечка“. Всъщност, казусът с „Бедечка“ явно е много популярен само сред любителите на природата, защото в противен случай общественият натиск щеше да е доста по-сериозен и едно от любимите места за отдих и почивка на поколения старозагорци, 400 декара белодробна тъкан в организма на един двестахиляднен град, вече щеше да бъде спасено.

Каква е схемата? Старата, разбира се. Защо заинтересованите от застрояването на „Бедечка“ да се морят па измислят нови алабалъщини, при положение, че безброй зелени площи из цялата страна бяха тихомълком прилапани по един и същи начин и той явно работи безотказно? Най-грубо казано решението за промяна на статута на определена територия се размахва пред очите на потърпевшите вече при свършен факт, когато документите са нагласени както трябва, а следите са заличени. Общественото обсъждане също е пропуснато, как иначе ще мине номерът?

В този хубав момент в схемата се появява на бял кон настоящ представител на местната власт и започва да си къса дрехите пред медиите как е готов на всичко, за да оправи нещата. За съжаление обаче няма никакъв начин това да стане, защото предишните местни управи са изпипали работата както трябва и на сегашната власт ръцете й са вързани. В конкретния случай с „Бедечка“ ролята на добронамерения, но за съжаление безсилен рицар играе кметът на Стара Загора Живко Тодоров. В интерес на истината, макар и удобно да си измива ръцете, градоначалникът е прав за едно. Октоподът пуска пипала към „Бедечка“ преди много време и постепенно обгръща красивото кътче в плътна, задушаваща прегръдка.

Паркът е вторият по площ в Стара Загора – един от големите градове в България, имащ самочувствието, че си възвръща старата слава на икономически, стратегически и демографски център. Всички знаем, че освен да създават подходящи условия за развитие на бизнеса, умните управници осигуряват достатъчно зелени площи, особено в подобни градове, с потенциал и перспектива за бързо развитие. Да, но в конкретния случай, вместо да мислят за осигуряването на повече зелени площи, местните власти правят тъкмо обратното – съдействат за унищожаването на вече съществуващи такива.

В ход влиза любимата мантра „заварено положение“. Преди 1944-а на територията на „Бедечка“ се садят зеленчукови градини, които са национализирани от „народната“ власт и през 1979 година пространството е превърнато в градски парк. След 1989-а обаче държавата започва да връща земите, а междувременно се оказва, че голяма част от тях са изкупени от крупни бизнесмени. И се започва…

През 2003 година Общинският съвет взема решение около 250 декара от територията на парка да бъдат върнати на собствениците им. После общият устройствен план е променян няколко пъти, като с него се променя и съдбата на парк „Бедечка“. Не към добро, разбира се. Използвани са и други добре познати от заграбването на различни зелени територии из страната номерца – решението на Общинския съвет за застрояване на парка е публикувано със закъснение в Държавен вестник, за да се избегне евентуална реакция от страна на гражданите. Общият устройствен план не е минал през разширен експертен съвет, преди да бъде приет, въпреки съпротивата на архитекти и граждани, а части от него не са обнародвани. Реакцията срещу нарушенията е целенасочено омаловажена и пренебрегната от съответните органи.

Извън всякакво съмнение е какво стои зад всичко това. На територията на „Бедечка“ си дават среща крупни политически и бизнес интереси. Не един и двама представители на местната власт са закупили земи в парка и сега чакат да започне строителството, за да реализират сериозни печалби. Същото важи и за другите инвеститори – големи компании, свързани със строителния бизнес, както и международни търговски вериги.

На всички старозагорчани им е ясно, че Общинският съвет е удобно леговище на лобистки интереси и не могат да разчитат на него. Предложенията на гражданите за намиране на компромисно решение между обществения и частния интерес неизменно са отхвърляни под благовидни поводи, кръжащи около „ама то така си беше“ и „, желание имаме, ама няма пари“.

На пръв поглед нещата изглеждат загубени. В името на затвърждаването на тази теза кмет, Общински съвет и инвеститори правят всичко възможно, за да изглежда, че шанс за спасение на парк „Бедечка“ няма. Едва ли е трудно да се досетим, че това е и причината да се опитват да пробутат кокошка за кон, като към друг старозагорски парк, този в квартал „Казански“, бъдат добавени 90 декара бивши военни имоти. За замазване на очите на недоволните един вид…

Начин за спасение на „Бедечка“ обаче има. Успехът минава през постоянен, мощен и целенасочен обществен натиск. Никой кмет, никой Общински съвет, никой инвеститор смее да се опълчи срещу силни аргументи, неоспорими факти и общоизвестни истини. А дори и да го направи, бързо се отказва, защото последното нещо, което искат „заинтересованите“ е да се разшуми хубаво около деятелностите им. Тогава биха излезли доста по-конфузни казуси от този с парка „Бедечка“.

От неформалната група „Запазете Бедечка“ нямат намерение да се отказват толкова лесно. Те продължават да търсят варианти паркът да оцелее и възнамеряват да организират серия от национални протести в защита както на него, така и на други зелени територии с подобна участ в България. Първият от тях ще се състои на 27 април от 18:30 часа на езерото Ариана в София – още едно място, придобило печална слава заради хищническата лакомия на некоректни инвеститори. Инициаторите очакват подкрепа от цяла България.

Моралът и простата логика показват, че без зеленина всеки град се превръща в мрачен декор на филм за годините на развития социализъм и ни правят съпричастни с борбата за съхраняването на парк „Бедечка“. Желанието за живот в държава с върховенство на закона пък ни убеждава, че след толкова нарушения, хлъзгане по ръба на законността и прехвърляне на горещия картоф от едни ръце в други единственият начин за реакция на всеки съвестен гражданин е решителен отпор срещу действията на властово-финансовата клика.

Не само за да оцелее „Бедечка“. Казуси като този решават съдбата на десетки, може би стотици зелени площи в България. Ако видят, че безобразията им се посрещат твърдо и решително, интересчиите ще се замислят, преди да протегнат ръка. В противен случай обаче нищо не може и не иска да ги спре. По стара родна традиция институциите биха се задействали само ако върху тях е упражнен огромен натиск. Иначе удобно ще си затварят очите и ще вземат под масата. Така че всичко зависи от нас и нямаме никакви оправдания…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-0001-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...