Има ли пътечка към спасението на „Бедечка“?

Още едно зелено кътче от Родината ни е на път да падне жертва на зловещата клика на политическата продажност и нечистите бизнес интереси. Става дума за добилия напоследък печална популярност парк „Бедечка“. Всъщност, казусът с „Бедечка“ явно е много популярен само сред любителите на природата, защото в противен случай общественият натиск щеше да е доста по-сериозен и едно от любимите места за отдих и почивка на поколения старозагорци, 400 декара белодробна тъкан в организма на един двестахиляднен град, вече щеше да бъде спасено.

Каква е схемата? Старата, разбира се. Защо заинтересованите от застрояването на „Бедечка“ да се морят па измислят нови алабалъщини, при положение, че безброй зелени площи из цялата страна бяха тихомълком прилапани по един и същи начин и той явно работи безотказно? Най-грубо казано решението за промяна на статута на определена територия се размахва пред очите на потърпевшите вече при свършен факт, когато документите са нагласени както трябва, а следите са заличени. Общественото обсъждане също е пропуснато, как иначе ще мине номерът?

В този хубав момент в схемата се появява на бял кон настоящ представител на местната власт и започва да си къса дрехите пред медиите как е готов на всичко, за да оправи нещата. За съжаление обаче няма никакъв начин това да стане, защото предишните местни управи са изпипали работата както трябва и на сегашната власт ръцете й са вързани. В конкретния случай с „Бедечка“ ролята на добронамерения, но за съжаление безсилен рицар играе кметът на Стара Загора Живко Тодоров. В интерес на истината, макар и удобно да си измива ръцете, градоначалникът е прав за едно. Октоподът пуска пипала към „Бедечка“ преди много време и постепенно обгръща красивото кътче в плътна, задушаваща прегръдка.

Паркът е вторият по площ в Стара Загора – един от големите градове в България, имащ самочувствието, че си възвръща старата слава на икономически, стратегически и демографски център. Всички знаем, че освен да създават подходящи условия за развитие на бизнеса, умните управници осигуряват достатъчно зелени площи, особено в подобни градове, с потенциал и перспектива за бързо развитие. Да, но в конкретния случай, вместо да мислят за осигуряването на повече зелени площи, местните власти правят тъкмо обратното – съдействат за унищожаването на вече съществуващи такива.

В ход влиза любимата мантра „заварено положение“. Преди 1944-а на територията на „Бедечка“ се садят зеленчукови градини, които са национализирани от „народната“ власт и през 1979 година пространството е превърнато в градски парк. След 1989-а обаче държавата започва да връща земите, а междувременно се оказва, че голяма част от тях са изкупени от крупни бизнесмени. И се започва…

През 2003 година Общинският съвет взема решение около 250 декара от територията на парка да бъдат върнати на собствениците им. После общият устройствен план е променян няколко пъти, като с него се променя и съдбата на парк „Бедечка“. Не към добро, разбира се. Използвани са и други добре познати от заграбването на различни зелени територии из страната номерца – решението на Общинския съвет за застрояване на парка е публикувано със закъснение в Държавен вестник, за да се избегне евентуална реакция от страна на гражданите. Общият устройствен план не е минал през разширен експертен съвет, преди да бъде приет, въпреки съпротивата на архитекти и граждани, а части от него не са обнародвани. Реакцията срещу нарушенията е целенасочено омаловажена и пренебрегната от съответните органи.

Извън всякакво съмнение е какво стои зад всичко това. На територията на „Бедечка“ си дават среща крупни политически и бизнес интереси. Не един и двама представители на местната власт са закупили земи в парка и сега чакат да започне строителството, за да реализират сериозни печалби. Същото важи и за другите инвеститори – големи компании, свързани със строителния бизнес, както и международни търговски вериги.

На всички старозагорчани им е ясно, че Общинският съвет е удобно леговище на лобистки интереси и не могат да разчитат на него. Предложенията на гражданите за намиране на компромисно решение между обществения и частния интерес неизменно са отхвърляни под благовидни поводи, кръжащи около „ама то така си беше“ и „, желание имаме, ама няма пари“.

На пръв поглед нещата изглеждат загубени. В името на затвърждаването на тази теза кмет, Общински съвет и инвеститори правят всичко възможно, за да изглежда, че шанс за спасение на парк „Бедечка“ няма. Едва ли е трудно да се досетим, че това е и причината да се опитват да пробутат кокошка за кон, като към друг старозагорски парк, този в квартал „Казански“, бъдат добавени 90 декара бивши военни имоти. За замазване на очите на недоволните един вид…

Начин за спасение на „Бедечка“ обаче има. Успехът минава през постоянен, мощен и целенасочен обществен натиск. Никой кмет, никой Общински съвет, никой инвеститор смее да се опълчи срещу силни аргументи, неоспорими факти и общоизвестни истини. А дори и да го направи, бързо се отказва, защото последното нещо, което искат „заинтересованите“ е да се разшуми хубаво около деятелностите им. Тогава биха излезли доста по-конфузни казуси от този с парка „Бедечка“.

От неформалната група „Запазете Бедечка“ нямат намерение да се отказват толкова лесно. Те продължават да търсят варианти паркът да оцелее и възнамеряват да организират серия от национални протести в защита както на него, така и на други зелени територии с подобна участ в България. Първият от тях ще се състои на 27 април от 18:30 часа на езерото Ариана в София – още едно място, придобило печална слава заради хищническата лакомия на некоректни инвеститори. Инициаторите очакват подкрепа от цяла България.

Моралът и простата логика показват, че без зеленина всеки град се превръща в мрачен декор на филм за годините на развития социализъм и ни правят съпричастни с борбата за съхраняването на парк „Бедечка“. Желанието за живот в държава с върховенство на закона пък ни убеждава, че след толкова нарушения, хлъзгане по ръба на законността и прехвърляне на горещия картоф от едни ръце в други единственият начин за реакция на всеки съвестен гражданин е решителен отпор срещу действията на властово-финансовата клика.

Не само за да оцелее „Бедечка“. Казуси като този решават съдбата на десетки, може би стотици зелени площи в България. Ако видят, че безобразията им се посрещат твърдо и решително, интересчиите ще се замислят, преди да протегнат ръка. В противен случай обаче нищо не може и не иска да ги спре. По стара родна традиция институциите биха се задействали само ако върху тях е упражнен огромен натиск. Иначе удобно ще си затварят очите и ще вземат под масата. Така че всичко зависи от нас и нямаме никакви оправдания…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

posleden moment

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на 8 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 108 вместо 118 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

petar-petrov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...