Не губете кураж – идва нов тираж!

Изумително е как в нашата държава нищо не се нарича с истинските му имена, а политиците ни все по-упорито се мъчат да лекуват симптомите, вместо да застанат лице в лице с реалната болест и да се опитат да се преборят с нея. Напоследък на най-високо ниво се умува как да се потули една от най-грозните гангрени на системата. А именно, че хората все по-масово се примиряват с обхваналото целия ни държавен организъм потенциално смъртоносно заболяване, но категорично отказват да го подхранват. Тоест, да ходят през определен период от време до урните и да дават одобрението си агонията да продължава до безкрай.

Да, българите не са чак толкова тъпи, колкото им се иска на политиците и, след като опитаха почти всички рекламирани им в предизборните кампании лекарства, разбраха, че зад фасадата на омайни билета стоят едни и същи отрови, скрити в различни опаковки. И отказаха да избират помежду им. Просто защото няма смисъл. Защото не съществува алтернатива. Защото лекувайки един симптом многократно обострят десетки други. И все повече от нас решиха да упражнят правото си да не гласуват по избори, впрочем също толкова свещено, колкото и това да го направят.

Но на политиците подобни прозрения не им изнасят. Те не са склонни да видят грешката в себе си и да разберат, че единственият естествен начин да върнат хората пред избирателните урни е като им дадат реална възможност да упражнят вот, който да предлага нещо различно. Смислено, отговорно, с перспектива. Те, политиците искат нещата да си останат както са си. Не им се ще пъзелът на зависимости на партиите една от друга и на всички тях от сенчестия бизнес да бъде разбит, защото не им се лежи по затворите. За нищо на света не биха допуснали на политическата сцена да се появи някой нов субект, с визия, хъс, неоплетен в техните паяжини, защото ще бъдат свалени от влака на благоденственото бездействие. Затова и десетилетия наред се опитват да ни убедят, че „реформи“ означава единствено да се пребоядиса фасадата, а не да се направи основен ремонт на сградата.

Тези номера обаче не могат да минават вечно. Как тогава да продължат да получават гласовете на българите, без да лекуват системата? Как да ги убедят да идат до урните? Някои работещи до скоро варианти, като оня с цъфването на чисто новичък месия за всеки следващ вот, вече се поизчерпаха. Други, ония с купуването на гласове и упражняването на изборно право под строй пък са полузапълнени ниши и не предлагат кой знае какъв потенциал за по-нататъшно развитие.

В затруднението си нашата политическа класа съвсем естествено се обърна към своята люпилня. Тоталитаризмът. Там отговорите са лесни. Как действа диктаторът, когато няма аргументи?  Много просто! Налага волята си насила. Ще въвеждаме задължително гласуване! Алегорично това внушава следното „Да, вие не гласувате, понеже няма за кого. Номерът ви обаче няма да мине, защото ние ще ви принудим да го правите, въпреки че не намирате смисъл“.

Е, все пак не може да се отрече, че политиците ни изненадващо се оказаха не чак толкова нагли и импотентни. Вместо да ни глобяват, ако откажем да избираме най-малкото зло сред претендентите за властта, те решиха да се заиграят със старата страст на българина. Тотото. Забелязали ли сте че колкото по-бедни и зависими ставаме, толкова повече лотарии се роят? Май голяма част от нас не виждат друг начин да се измъкнат от битийната мизерия и се уповават единствено на провидението да им донесе късмет. Тъжна истина, но кой ли в България вярва, че е възможно с работа да се изкарва достатъчно за нормален живот?

И ето, поредната трагикомична схема е готова! Ще ни омайват с томбола. Джипове, плазми, парични печалби… По грубите сметки на един „патриотичен“ лидер към милион и нещо. Нищо работа за бюджета, ама пък чудесен аргумент за гласуване.

Наистина живеем в едно извратено фрийк шоу. Ако не беше тъжно, щеше да е смешно. В една нормална демокрация хората отиват да гласуват с надеждата, че ще имат възможност да се трудят, живеят, отглеждат и възпитават децата си в една по-силна, по-богата, по-уредена държава. В България нашите политици ни мислят за маймуни и искат да ни ловят с трици. Вместо силна, богата и уредена държава ни предлагат билетче за тобмола с джипове и плазми. Чиста работа. Всъщност, изобщо не е чиста. Мръсна, гнусна, безнадеждна работа.

На печелившите честито, аз пу не играя…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

posleden moment

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на 8 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 108 вместо 118 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

koleda-06-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...