Наше село на три морета!

У наше село е станало нещо страшно напоследък, да му се не види. Като при строежо на Вавилонската кула е. Ни моеш да разбереш кой откъде е дошел, кой къде е отишел, ни нищо. Построиа военна база и некъв Джеймс, Джон, Робърт или знам ли там кък се казваше се напи и се сби с един пишлигар, дека тамън са му покарали влакна по мустаките. Преди тва па у кръчмата се явна деда ви Рашид и вика, че ни е таковал у кукузелите и ни дава триесе и пет евро, та да свириме у Париж. Ние не разбрааме баш кво става, ама те, да караме подред, защото некакъв мармот („сурки“ по рускаму) завивает уранец у станиол у Горнята Орейовица. Ама, те, да почнеме поред.

Рашидката заминал за Лувъро ли, знам ли там кво каза, и сътворил свет дивотии. Оно не било да праи кукузелите на пет стотинки, оно не било да влачи чашата и пурата като невиждал. Не, че я не пием и не пушим, ама не го обвиневам за тва. Оно не било „Не отговарам на журналистически въпросе, даже изпращам некви си други ора на пресконференцииите, що да одим я, да не би да съм дръжавен служител? Да не би народо да ми е работодател, а медиите – медиатор между мене и ньего? И они, ората, дека изпращам на пресконференциите, не отговарат на журналистически въпросе, ама па за сметка на тва давам по сто лева на секи кукузел, къде си дръжи устата затворена и ме остаи да си пием пиеньето, да си гледам тракийското злато и да си страдам по загубените спестявания и катебето на спокойствие“.

Он човеко си знае. Я не мом да му каем нищо, само знам, че кукузелете ми кефат душицата и некък не ми е ясно що така надменно требва да го раздава с тех. Ли и они са ора? Ли одат по таа земя и требва нещо да едат? Кък така усъвършенстваш трудо си камара години, радваш другите, оти си „ангелогласен“, а накраю те праат на пет стотинки и ти викат, че требва да си благодарен, оти са те показали у Лувъро, редом до тракийското злато? Нема ли живо изкуство у тва наше село? Осен неколко дръвета, дека още не са ги забелезали, та да ги опнат санитарно?

Убаво са напраили Рашидката и Боката, има кукузели, има тракийски злата, има гордус за Българеа, ама они не са техни, да му се не види! Ни златата, ни кукузелите. Общи са ни, мислим я, нали съм наивник и вервам на Конституцеата… Они са ни наследство от едни по-възвисени времена по българските земи. Не по-лесни, просто по-възвисени, с по-достойни водачи на нашто селячество. Ама кой съм аз, та да преценявам кое е лесно и кой е достоен?

Глей го па оня калъф. Набил шамарете на мининкио кияк, оти му искал телефона, кияко го дал, ама он не можел да се опраи с ньего… Дали ше се самосезира Прокуратурата? Чувай, х.ю!

Я ви казах, че у кръчмата е бая сбръкано у последно време, да не каем у цело наше село е сбръкано напоследък. Не е от днеска, камара години станаа вече.

Рашидката не подава оставка, нема и да го напраи. Кой си сака бие шамари на дечоро. Или ги гази по пътищата, а ако го осъдат на максималното, ше е шес години, а он мое да драсне през граница и да не излежи и ден. Нема да е пръвио, ни па последнио. Ама детето за сметка на тва ше си лежи у гробищата. Другото дете па ше е със смачкано самочувствее, оти некъв ше го е бил на улицата, що се е напил, а оно му е дало телефоно си, с който он не мое да работи и се е усръдил, па нема на кой да си го изкара.

Що да си го не изкара на кияко!? Оно имаше подобни убавини от разни износители на демокрацеа и у Ирак, и у „Гуантанамо“, и къде ли не. За последните сто и петнаесетина години са повече от сто износите на демокрацеа. До един за петрол, злато или други блага. Ама тва да си остане между назе, нема да казвате нищо. У наше село има базечки, они не плащат нищо и износителете на демокрацеа, дека работат у тех,  моат да бият кой си сакат, без да имаме право да ги съдиме. Така си е, договор даже сме скючили, нема мръданье!

У наше село мое да те снимат с камера кък прибиваш четиридневно дете, без никой да реагира. Моеш да го блъскаш у главата с къв си предмет ти попадне под ръка. Немаш грижи. КОЙ гледа на таа камера кво се случава, не е ясно. Не требва ли да има неква охрана на болницата, дека не се занимава с бръканье по ушите и здрав сън на работно место? Кой да ти кае… Бой на мининкото, беззащитно човече, дека е една нова Вселена! Бой колко моеш и те тва е!

Тамън си бех тръгнал от кръчмата и те ти го Агоп. И он реве. Питам го:

– Кво стана, бе, брате?

Он само наведе глава и отвръна:

– Цицернакаберд!

Ние Цицернакаберд си немаме у наше село. За сметка на тва си имаме паметник на Съветската армия и подобен монумент, в чест на американските летци, дека са бомбадирали наше село и са изтрепали камара народ. И едните, и другите. Имаме си и акушерки, дека трепат дечор, имаме си и правни спогодби, дека забраневат да съдиме некой, коги бие шамари на едно от така рехавото ни у демографски план подрастващо поколенее. Имаме си сичко…

Само бъдеще май ни липсва, оти у наше село сме посредствени и скланяме главица пред секи, после ставаме шеснаеста република или викаме на геноцидо „масово изтребленее“. Кво „требва“ праиме.Милион и половина арменци. И тогава сме помогнали с кво моеме. Сега некви сирийци бегат от война, ама ние им викаме „терористи“ у наше село…

На прибиранье от кръчмата видех и Никос, дека си купи къща срещу назе, с пенцията, дека никой у наше село нема да доживее до ньеа,  та се сетих и за тристате ияди гръце, пак тогава изклани, обесени, остаени да умрат от глад и поругани. Също като арменцете. Кимнах му с глава, кво да му каем на човеко?

Кък ше наречат другите народи политическио геноцид нади назе, питам се я? Като зачезнеме, кък ше наречат системното унищожаване на нашио народ?

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

ХАЗАРТ

Hazzard cover front smallРисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

posleden moment

ПРИМОЦЕА

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на 8 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", плюс "101 текста на Торлака за Биволъ"), те ще ви струват 108 вместо 118 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...
 

Снимки

petar-petrov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...