Ще се срути, няма да се срути...

Шотландците имат поверие, според което всеки човек трябва да казва молитва преди и след преминаването си по мост. Преди – за да изрази благодарността и уважението си към този, който е построил съоръжението, а след – с цел да осигури безпрепятствено пресичане на реката на тези, които идват след него. Разбира се, традицията е част от безвъзвратно отминали времена и едва ли в момента някой я спазва. Освен може би членовете на клубовете за съхраняване на келтските обичаи...

Ние, българите, обаче трябва сериозно да се замислим дали да не последваме примера на древните хайлендъри. От кажи-речи една седмица в страната ни вали (не особено слабо, но и не особено силно. С прекъсвания. Сиреч, дъжд, който не би направил впечатление на никого на Острова...). Вали си кротичко (въпреки че новинарските емисии твърдят, че било най-проливно именно тук, където живея), а във всички краища на България падат мост след мост, сякаш е минал ураганът Катрина примерно...

Първата „жертва” на дъждовете беше мостът над река Струма край село Рибник. Макар срутването му на 22 май да направи невъзможно използването на най-прекия път до Петрич, а в реката да падна автомобил, инцидентът с наглед солидното съоръжение не получи подобаващо внимание от медиите. Някой би казал, че явно българските журналисти вече се европеизират и спират да изпълняват присъщата си роля на неуморни презентатори на сеири, кървища, драми и празни политически плямпания. Все пак шофьорът на автомобила по чудо се отърва с леки наранявания, държавата обеща да вземе мерки за бързото възстановяване на съоръжението, а за Петрич има обходен път през Марикостиново...

Защо да се преекспонира случаят? Дано да е така, но май причината беше, че малко по на север се разиграваше доста по-сериозна драма (тази със земетресенията в Пернишко), та ограниченото време на новинарските емисии и страници на вестниците не позволяваха фокусът да се отклонява много...

Тутакси се появиха догадки, че може би двете събития са свързани, което все пак би дало по-сериозен шанс на горкия мост край Рибник да попадне в светлината на прожекторите. Специалистите обаче веднага отнеха и последната надежда това да се случи и заявиха твърдо, че причината за срутването е подкопаване на носеща колона от придошлите води на реката и няма нищо общо със земетресението.

На връх 24 май пък река Бебровска срути моста в златаришкото село Сливовица. За щастие инцидентът не причини нищо сериозно, освен да постави десетки гости на селото, дошли да прекарат празниците с роднините си, в твърде деликатно положение, защото не се знаеше как ще напуснат Сливовица с автомобилите си, за да отидат на работа. Иначе жителите и приходящите имаха пешеходна връзка с останалата част от света, но инцидентът предизвика далеч по-сериозен медиен интерес. Дали защото трусовете в Пернишко ставаха все по-плахи...?

Държавата отново реагира бързо. Все пак изборите наближават, безработицата се увеличава, доходите намаляват, братя Галеви си се разхождат необезпокоявано... Трябва да се прави нещо, за да се привлекат гласоподавателите. Цветан Цветанов гарантира нов мост на сливовчани, а сам премиерът ще дойде да пререже лентата. Макар и да не го е обещал, не вярвам да има нормален човек, който да се съмнява в това...

Днес падна и мостът в софийското село Владая. Този път вина, макар и частична, бе вменена и на земетресението, което свлякло брега, а дъждовете довършили останалото. За щастие, а и като по чудо, защото за една седмица да паднат три моста, без да се стигне до сериозен инцидент, си е наистина чудо, отново няма жертви или пострадали.

Кметът на столицата Йорданка Фандъкова бързо пристигна на мястото и съобщи, че събитията са изпреварили местната управа, тъй като по план до дни ще започне строителството на нови мостове в близост до срутилия се и след два месеца хората от Владая ще могат да се придвижват спокойно. Може и така да е, може и да не е. Само времето ще покаже.

Ясно обаче е едно. На никой българин една молитва преди да стъпи на моста и една въздишка на облекчение след като премине по него, няма да навредят. Така хем няма да копираме шотландците мотамо, хем донякъде ще се успокояваме, че свръхестествените сили са с нас. Защото няма как да знаем ще се срути или не избраният от нас мост. Все пак сме само XXI век и няма достатъчно развити технологии.

Поне у нас. Както отбелязахме по-горе, шотландците едва ли спазват традицията си. Защото им е ясно, че след като са платили данъците си (тоест изпълнили са своята част от обществения договор), държавата се е погрижила мостовете да издържат на нещо повече от „проливен” дъжд и придошли реки. Или рекички...