Посягате на биволите? Помислете пак!

Ако ме обвините в пристрастие при написването на този текст, ще имате пълно право. Пристрастен съм много и то не от една гледна точка. Пристрастен съм и към родния си Северозапад, и към дребния и среден бизнес, и към младите фермери, и към това инатливо, но благородно животно бивола… Пристрастен съм и към истината, така че не можете да очаквате нито задълбочен анализ, нито равно представяне на различните гледни точки. Би било лицемерно да ви го обещавам.

Наскоро ми попадна статия за млада българска фермерка, която има биволовъдна ферма в село в Северозападна България. Историята е до болка позната на всеки, който е имал досег с подобни начинания, а аз ги следя с жив интерес от десетилетия и не само защото подобни упорити хора ме вдъхновяват и ме карат да им стискам палци. Просто съм убеден, че селското стопанство може да даде доста добри доходи както на стотици хиляди българи, така и на страната като цяло, стига да има ясни и целенасочени държавни политики. Но, да се върнем към споменатата по-горе стопанка. Тя политики не прави и не иска да прави. Нейната работа е да става всяка сутрин още по тъмно, да рине обори, да води биволите на паша, да ги прибира дои, да им дава фураж, да се грижи за новородените… Дори и малко да познавате животновъдството, знаете, че работното време е седем дни в седмицата, ако имаш късмет от тъмно до тъмно, че и нощни смени се карат често.

 В началото биволарката тръгнала да развива бизнеса си съвсем сама, със собствени средства, но, когато нещата се поразраснали, се изкушила да кандидатства за европроект. Та, нали в крайна сметка това е смисълът на съществуването на тия пари, мамка му!? Макар и у нас и европроектите за нула време успяха да се покрият с дебел слой лоша слава. Както и да е. Нещата потръгнали, стадото се уголемявало и наедрявало, стопанката изпълнявала стриктно условията, уж всичко било наред. И така, докато дошло време да се вземат годишните плащания, които Държавен фонд „Земеделие“ дължи на всеки изряден реципиент. Именно тогава, в последния момент, се оказало, че документите не са баш изрядни и то защото фермерката е получила грешна и непълна информация.

Така или иначе обаче пари нямало да има. Това е положението. Става въпрос за няколко хиляди лева на годишна база, но най-вероятно се досещате, че тази жена не е от „земеделските производители“ с бентлитата, така че парите със сигурност са й нужни, особено на сравнително ранен етап от развитие на стопанството й. Как се стигна до ония с десетките и стотици хиляди декари, със стадата по хиляди глави ли? Много просто.

Сравнително дребните животновъди от години надигат глас, че мандрите не искат да изкупуват млякото им или им дават кощунствено занижени цени. Разбира се, това не отговаря на никакви пазарни механизми, камо ли на законовите регламентации за защита на конкуренцията, но си действа безотказно, защото големите финансови интереси надделяват в подобието ни на държава. Протестите на дребните и средни фермери обаче ясно бъркат в очите на ония от Държавен фонд „Земеделие“ и те използват всеки начин, за да вгорчат живота на дръзващите да се опълчат, подобно на биволарката от северозападното село.

Примерът, който ви давам е само един от стотици, сигурно и хиляди и е показателен как „работи“ система, сграбчена в хищната и некомпетентна ръка на чиновника. Навсякъде по света бюрокрацията се стреми да създава по-прости и ясни правила, за да може той да работи по-добре, да създава работни места и да вкарва данъци в хазната. У нас напротив – дори и в най-затънтените, бедни и обезлюдяващи региони предприемачът трябва да се съобразява с хиляди условности, да няма равен шанс да пласира продукцията си и, в крайна сметка, да избира дали да оцелява на ръба или да вдигне ръце, да изостави родното си място и да се влее в пазара на труда. В големия град или оня отвъд терминалите.

А от управниците може да се чака само едно – с гръмки приказки, измислени статистики и обещания да казват на черното бяло и най-безочливо да лъжат, че ще борят демографския срив, бедността и корупцията. Това се прави с дела, а не с празни думи. Младата жена, майка на три деца, не мисли да се предава. Като истински българин и северозападен човек тя е свикнала да е изоставена от всички институции, които се сещат за нас единствено, ако имат да свалят някоя кожа от гърбовете ни. Докога обаче ще оцелее сред хиените на пазара и зад бюрата? Един Господ знае, както би отвърнал всеки отчаян дотолкова, че да търси упование само в свръхестествени сили. Такива ще сме всички, докато не хванем съдбата в собствените си ръце. Тоест да нарамим сопите с биволски инат…


Тази статия е публикувана на сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-009.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...