Хапки от (не)реалността

Преди няколко дни премиерът Бойко Борисов направи почти толкова епохално изказване в Страсбург, колкото безсмъртният Алеко е сложил в устата на още по-нетленния си герой Бай Ганьо. Само че Бай ти Ганя не ги плямпа тия умнотии от висока трибуна, а в банята, пред камерна публика.

Странно как автори като Оруел и Щастливеца се превръщат в провиденчески репери, но пък не може да се отрече, че им се е получило отлично и на двамата. Тъй като не е възможно да се обхване цялостното творчество на Пожарникаря-слънце, съм извадил само част от епохалната му реч и съм се опитал да не прекалявам с коментара…

- „Аз самият съм зелен човек…“

В контекста на речта би трябвало да бъдем убедени, че премиерът е човек, който милее за природата. Може и да повярваме. Особено, ако забравим колко пъти самият той смени позицията си по строежа на АЕЦ „Белене“, за газовите хъбове, колко цимент беше излят по черноморските ни дюни с мълчаливото му съгласие, какви депа за отпадъци бяха открити, въпреки явните нарушения на законодателството и как лентички на силно съмнителни обекти в защитени територии бяха прерязани по време на трите му управления. Две от които незавършени, третото – дано. Нищо зелено няма в хищническото унищожаване и присвояване да природата на България. Това са мокри поръчки с часовников механизъм, а опорните точки са до време, колкото и добре да живее човек.

 - „Спирал съм инфраструктурни проекти с години, за да може да се излюпят новите щъркелчета…“

Ами, да! Първо лице, единствено число. В коя демократична държава избран от народа премиер спира еднолично инфраструктурни проекти!? Когато говориш подобни глупости пред удобните родни журналисти, всичко може да мине тихичко. В Страсбург обаче такива суперменски изказвания биха могли да предизвикат само присмех, тревога и едно на ум. А люпещите се с години нови щъркелчета няма как някой да ги пробута и на третокласник, ако е внимавал в час.

- „Карал съм министрите лично да пренасят блатни кокичета, за да не остане нито един стрък, смачкан от валяк…“

Ленински съботник, сталински съботник, бойковски съботник. Във всяка нормална страна се прави много стриктна екологична оценка, преди да се започне който и да е инфраструктурен проект. По този начин се избягва пълненето на новинарските емисии с гръмки репортажи, включващи министри с лопатки, ботуши и гумени ръкавици, които симулират дейност у ползу природу. За сметка на това пък всеки министър си знае ясно задълженията и работи здраво това, което може и спецификите на поста му изискват. А пренасянето на кокичета оставя на компетентните за това специалисти.

- „Един-единствен лифт на курорта в десетката на Европа Банско…“

Тук може да се поеме в две посоки. И двете биха били правилни. Ако ставаше въпрос за един-единствен лифт, с ясно регламентиран договор, спазване на законодателството, прозрачен концесионер и широк обществен дебат относно бъдещето на „курорта в десетката“, едва ли някой природозащитник би се възпротивил. Но не, по стара традиция всичко се върши в дванайсет без пет и после се изливат цимент и опорни точки на корем. Втората посока е далеч по-прилична на виц от осемдесетте. Банско курорт в десетката на Европа. По какво? Преди двайсетина години можеше да се превърне в такъв, сега едва ли…

- „В последните години България е първа в Европа по нови гори и единствената може би, която е разширила горите си от всички европейски държави. За каква незаконна сеч говориме тук? Ние водиме такава битка с това…“

Да, тази статистика може и да е вярна. Нищо чудно България да е първа в Европа по нови гори. Правителствата през последните десетилетия са допринесли само индиректно за това. Подпомагайки, прикривайки и позволявайки поголовната сеч на старите, вековните гори. На тяхно място избива „саморасляк“ – без никой да се грижи за него, без да се сади или поддържа. Това се случва и в землищата на стотиците обезлюдени населени места на територията. Те буренясват, природата си отвоюва своето, възползвайки се от безхаберието на управниците. Но нито саморасляците, нито бурените могат да се броят за горски фонд. Огромните букове от Северозападния Балкан и вековните дъбове от Странджа се режат и до днес без съд и присъда. И не е само там. Сега кое е наред? Май половинхилядолетните мури в Национален парк „Пирин“?

- „Говориме за… да отговора на теа колеги, които поставиха въпроса за корупцията. Корупция има навсякъде, ние водиме огромна битка. И пак ше я свържа със Зелените. Аз съм избиран десет или единайсет пъти… В София имаше безпрецедентна криза с боклука, когато станах кмет… Изхвърляше се в деретата в Суходол. Заехме се, сега София е най-добре организираната след Цюрих, благодарение и на вашта европейска солидарност…“

Едва ли има нужда от коментар, но все пак да отбележа, че тук има около пет опорни точки, големи колкото чинията на Бузлуджа и нито дума, която да е по същество. Щото корупция в България има и това би било видно, дори и от Космоса, ако чинията да отлети към Червената планета.

- „В същото време, как, ако има такава корупция, където казват, ше има такъв ръст на икономиката, повече инвестиции… Как ше ни избират хората все на първо място?“

Ами как? Лесно ви избират. Както избират и другите партии, метастази на БКП. Държите държавните служители за гушата и ги карате да гласуват за вас под строй, за да запазят работата си. Купувате гетата, като си затваряте очите кой краде ток, кой продава дрога, кой на булката брат. Използвате неофеодали по места, които се явяват кмет, собственик на половината бизнес в региона (другата половина е на шурея, учинайко и байко) и сплашват служителите си, за да пуснат вот за вас. Не сте само вие, пак казвам. Твърдите шумно, че чувалите с бюлетини, които се разливат пред ЦИК, са по-надеждни от електронната избирателна система… Така работи изборната манипулацията от десетилетия и резултатът е и налице, а и наопаки.

Да не пропускаме и опашата лъжа с повечето инвестиции. По данни от Българската стопанска камера:

Физическият обем на чуждите инвестиции отбелязва спад от 14 пъти през 2016 спрямо 2007

А за 2017 г. ще цитираме данните от БНБ:

за периода януари-октомври 2017 г. България е привлякла едва 855.5 млн. евро преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Този резултат не само е слаб, но дори е по-лош от „реколтата“ за същия период на 2016 г., когато ПЧИ са били с 56 млн. лв. повече.

Е, повече ли са инвестициите, наистина? През 2017 г. дори сърбите успяха да ни изпреварят по обем на чуждестранните инвестиции.

- „А мен като полицай ме избраха за кмет на София. От това, което съм правил в тази сфера… Аз ви гарантирам сега, че така, както се бяхме заели с боклука на София, ние ше се спраиме. И ше се спраиме добре. И с новото законодателство, и с волята, и с вашта помощ и усилия…“

Сега! Индиректната връзка между корупционните практики и кризата с боклука в София е находчиво и правдиво начинание, спор няма. Но, като опрем до новото подобие на антикорупционен закон, „волята“ (само случаят с Ваньо и Мишо Бирата би изхвърлил премиера от политиката във всяка нормална държава) и европейската „помощ“, която сякаш се съсредоточава в това да пази „стабилността“ на Борисов, ясно можем да си представим какъв ще е напредъкът в борбата с корупцията.

- „Моля ви, тези наши приятели, които протестират, те ми бяха коалиционни партньори… Те се разделиха на три партии, те има ТРИ ВОЖДА и не можаха да влезат в Парламента…“

Три папи, три вожда… Силна филологическа подготовка, спор няма. Ама чак за Страсбург… Да, че при дясното политическо пространство работата е „много вожд, малко индианец“, това ясно. Но разпадът започна веднага, след като склониха да станат коалиционни партньори на Големия вожд. И може да е за добро, има наченки да се вразумят. Макар и да не е ясно всичко споменато от Борисов какво общо има с това, че сега част от привържениците им протестират срещу Бойко Три. Може и да е по чисти убеждения, не на принципа „или си от нас, или си против нас“, характерен за взаимоотношенията в комуналките.

- „Не съм виновен, че спечелих изборите… Те проведоха изборите и ние победихме. Извинявайте, не съм виновен…“

Защо пък да сте виновен? Цв. Цв. да не е лукова глава!? Едни избори ли не може да спечели? Со кротце, со благо, со малко кютек…

- „…искам да отговоря за Истанбулската конвенция, която само преди миналата сряда българското правителство в МОЕ ЛИЦЕ прие, но именно българските социалисти на пленум в неделя взеха решение да не я подкрепят.“

Нарцисизмът е могъща болест, присъща на всеки диктатор, това е извън всякакво съмнение. Независимо дали са сменили вълчата си кожа със социалистическа, дясна, дясно-центристка, патриотична или либерална. Всички покосени от нея изначално вярват, че нещата се случват само и единствено с личното им благоволение. Да сте чували някоя дума по-често от „АЗ“ от устата на премиера?

- „На всички бих искал да отговоря… нарочно… там, където е основната критика, исках да се концентрирам там…“

Къде точно? На нито един въпрос нямаше конкретен, ясен и аргументиран отговор. Типично за школовката на опорните точки, но едва ли бихме могли да очакваме друго.

–

Бойко Борисов не е европейски лидер, колкото и гръмки приказки да се изговорят покрай Председателството, колкото и „европейските ни партньори“ да покриват гафовете му и широко да затварят очите си, за да се кротува в центъра на Балканите във времена на брюкселска импотентност. Лошото е, че и алтернативата не е по-добра, където и да я търсим в Народното събрание. Тя не е там.

Можем да я намерим само по площадите. В противен случай ще продължим да слушаме подобни празни приказки докато свят светува…

---

Статията е публикувана в Биволъ.