„Сарафово“ на нашето недоволство

Ето какво става, когато основният ресурс на Министерството на вътрешните работи на една страна е съсредоточен в подслушването на политически и икономически противници и следене на това кой пише против управляващите в социалните мрежи.

Ето какво става, когато министърът на вътрешните работи, вместо да се отдаде на задълженията си, се меси в делата на съдебната система и лобира за назначаването на едни и уволнението на други съдии.

Ето какво става, когато не се вземат мерки по сигнали на най-добрата разузнавателна служба в света. Още на 5 януари тази година израелските власти и Мосад предупредиха България да засили контрола при посещенията на израелски туристи в страната, защото има данни за предстоящ атентат. На кого ли обаче му пука какво говори Мосад?

Ето какво става като огромен финансов ресурс се хвърля за една система, чиято основна цел е да упражнява контрол върху обществото, а не да обезпечава сигурността му. Когато вместо малко висококвалифицирани специалисти се назначават тълпи послушковци, гласуващи под строй на всички избори.

Ето какво става, когато на никого не му пука за това да се осигури комфорт и сигурност на туристите. Единственото нещо, което е важно, е денонощно да се строят хотели, за да се изперат едни пари. А това, че туристите остават разочаровани и не се връщат втори път, за да влеят отново парите си в икономиката, няма да интересува никого, докато има корупция, далавери и комисиони.

Ето какво става, когато за всичко се повтаря, че са виновни предишните правителства. Когато инстинктът тласка управляващите да си измиват ръцете, а не да търсят решения на проблемите.

Ето какво става, когато вместо да се върши реална работа, се обръща по-голямо внимание на обикаляне на медии, формиране на рейтинги и неуморно повтаряне на полуистини с цел да бъдат заблудени едни стопяващи се няколко милиона българи, че всъщност живеят добре, сигурно и щастливо, но не го разбират.

Ето какво става, когато единственият начин едрите престъпници в една страна да попаднат в затвора е те самите да го поискат, за да се скрият от враговете си. Когато съдебните дела се точат години и се прекратяват за изтекла давност, а осъдени престъпници успяват да се скрият точно преди да ги вкарат зад решетките. Когато 70-годишни старци избиват роднините си и като Рамбо стават неуловими в планината.

Ето какво става, когато управляващите в една държава от десетилетия поставят личните интереси, алчността и арогантността над сигурността, справедливостта и добруването на хората.

Ето какво става, когато един премиер напълно съзнателно дава подкрепата си на един вътрешен министър да използва репресии, подслушване и арести за разчистване на сметки и контрол над неудобните. Когато един вътрешен министър се чувства недосегаем и запазва поста си, въпреки всички скандали от най-различен характер, които избухват един след друг около него.

Ето какво става, когато през последните 15 години една страна е управлявана последователно от дясно ориентиран бивш преподавател по политикономика, затънал в хазарта посредствен аристократ, човек, който никога не е работил нищо, освен политик и такъв, за чието минало никой не смее и да продума.

Ето какво става, когато си траем. Или протестираме по 1000 – 2000 човека. Бомбата на летище „Сарафово” трябва да взриви българската апатия и най-после да поискаме отговори, промени и способни управляващи, които знаят за какво са във властта.

Стоян Николов-Торлака