Къде е централната власт, че Северозападът я търси да я бие?

Нали се беше разприказвало покрай празниците за оная инициатива с референдума за автономия на Северозапада, пък и за евентуалното му присъединяване към Румъния. Много хора обявиха инициативата за безумие или пък подходиха към нея със снизходително пренебрежение и/или отвращение към „северозападналите“. Че автономията и Румъния-та са развей прах, то това ясно. Но поне за малко замислихте ли се защо е този отчаян вик за помощ, тъй като бабините деветини за отделяне са точно това? Ами, за да не сме голословни, нека дадем само един пример. Макар и най-фрапиращият, той наистина е само един и би накарал всеки нормален човек да иска да заживее на Луната. Тъй като в Северозапада сме свикнали на всякакви превратности, се задоволяваме само с плахи апели за автономия. Но, по същество.

Е79 беше дъвка в устите на управниците от различни режими, партии и направо епохи десетилетия наред. И с право. Какво по-естествено от това да свържеш Гърция със столицата си и с най-близкия излаз към Западна Европа? Стоки, хора, товари, туристопоток, инвестиции… Логично, нали? Особено, ако си държавник с визия.

Такива в България от повече от половин век почти липсват, та Е79 така и не можа да стане международен след канските „усилия“ около построяването му. Случайно или не проблемен отново се оказа северозападният участък. Моите съкрайненци твърдят, че ония от жълтите павета са си направили магистрала „Струма“ приоритетно не по икономически съображения, а за да могат столичани да се припичат на гръцките плажове. Аз твърдя същото, но може и да не сме прави. Може би от Враца до Видин ще се прелита с хеликоптери, де да знам…

Ясно обаче е друго. В навечерието на влизането ни в ЕС се започнаха огромни лъжи от правителството на Тройната коалиция за изграждането на един от най-проблемните участъци от Е79 в северозападното му трасе – този на обходния път между село Ружинци и град Димово. Според постулатите на Станишев & Со през 2007 година строителството щеше да започне и да бъде приключено до края на изграждането на моста Видин – Калафат, толкова сякаш цинично носещ официалното име „Нова Европа“.

Година след влизането ни в Европейския съюз се изрекоха други смехории. Оказа се, че в ход е проектирането на „четирилентов път, тип магистрален“. Видите ли, имало „препроектиране“ на тези малко повече от двайсет километра, но това нямало да попречи Е79, свързващ трите областни града на Северозапада с основните икономически центрове на страната и на Европа, да бъде довършен „в рамките на изграждането на „Дунав мост 2“ и прилежащата му инфраструктура“.

През 2011 година, на 9 май, вече първото правителство на Бойко Борисов обяви участъците от Ботевград до Мездра и от Монтана до Видин за обекти с национално значение. Така и не се разбра какво точно значи това, но пък в началото на следващата, 2012-а, отново беше метнат поредният кьорфишек. Видите ли три милиарда били подготвени за инфраструктурата на Северозапада за периода 2014 – 2020 година, като е гарантирано и европейско финансиране. Този път сред приоритетите на транспортното министерство беше категорично споменат и четирилентов път от Ботевград до Видин. Близо двеста километра, по милион на километър изчислиха специалистите. Малко скъпичко излиза, ама може да се преглътне, все пак с три милиарда Северозападът би бил много по-привлекателно място за развиване на бизнес и живот. Едва ли е нужно да обяснявам колко от тези гръмки обещания се превърнаха в реалност. Както и ония на Орешарски за ударното вкарване на милиард евро в инфраструктурата на Северозапада. Само гледайте какво следва, защото преди избори политиците лъжат повече и от шейсетгодишен извратеняк в сайт за запознанства.

През април 2013 година по време на „пърформанса“ си във Видин, Бойко Борисов, пое ангажимент в типичния си менторско-суперменски стил, че, ако ГЕРБ спечели изборите, за четири години всичко ще цъфне – от магистрала „Хемус“ до Дунав мост 2 ще бъде изграден четирилентов път, а железопътната линия от Видин до София ще придобие нормална функционалност. Борисов допълни, че във Видин ще се строи и германски завод за автомобили, а Ивайло Московски, бивш министър на транспорта, гарантира, че в пристанището на дунавския град ще бъдат инвестирани минимум 50 милиона евро.

През есента на следващата година отново Московски, като водач на листата на ГЕРБ във Видин. Освен за Е79 и железопътната линия, той раздава и други щедри обещания. За Северозапада и другите „периферни“ региони щели да бъдат отделяни поне милиард целеви инвестиции на година. Ти да видиш!

И само десетина дена след като Бойко Борисов встъпва във втория си мандат нещата отново започват да изглеждат обнадеждаващо. На 17 ноември Министерски съвет одобрява проект на Оперативна програма „Транспорт‘, според който участъците от Видин до Враца и съответно от Мездра до Ботевград ще бъдат включени в новата програма „Европейски транспортни коридори“и ще бъдат финансирани с държавни заеми от Европейската инвестиционна банка и Международната банка за възстановяване и развитие.

Въпреки гръмките думи обаче надеждите на местните хора и на малцината инвеститори отново остават излъгани. За да дойдат още по-високопарни постулати. През 2015-а Лиляна Павлова, в качеството си на министър на регионалното развитие и благоустройство, гръмна с джепането, че от София до Видин ще се строи магистрала (!?), която ще струва близо 900 милиона лева. Проектът бил напълно готов, а финансирането щяло да стане по плана „Юнкер“.

Хората в Северозапада не искат нито автономия, нито преференции спрямо останалите региони. Искат просто да имат възможност да се трудят, да образоват децата си, да получават качествено здравеопазване и да пътуват по що-годе прилични пътища. В България. Е ЕС. През XXI век. И празните приказки на политиците отдавна не им правят впечатлени. А когато на северозападен сътвер му прекипи и обърне опакото на лопатата не ви и трябва да сте наоколо…

Текстът е публикуван в сайта Биволъ.

Снимката е от протеста във Видин с искане за магистрала до София.