Под брезичките и боровете нищо ново...

brezichka burgas

Шамарено-истеричната фабрика в бургаската детска градина „Брезичка“ и трагедията в семейството на министър Ивайло Московски нямат нищо общо, но само на пръв поглед. Едва ли ще се намери нормален човек, който да не се стряска от агресивното или безотговорно поведение на възрастни, от което страдат беззащитни малки деца. С това едва ли някой не би се съгласил, поне не би го направил на глас. Ще ми се обаче да погледнем на нещата малко по-отстрани, защото ми се струва важно.

Изчетох стотици коментари под новините за двете… просто не знам как да ги нарека. Всъщност, знам, но и аз не бих го направил на глас. Та, знаете ли какви бяха водещите посоки на размисъл? Линч и Божие наказание. Ето това бяха. В XXI век, в Европейския съюз, голяма група от нашите сънародници призовават за линч и злонраво размахват пръст, наслаждавайки се на мъстта на неведомата сила. И го правят напълно открито, без дори да изпитват някакви съмнения в правотата си. В собствената си правота и в тази на Провидението (както там го схващат по собствени критерии). Без капка колебание.

Възпитателките в детските градини масово раздавали плесници, недосегаемите от властта можели да си позволяват да нарушават правилата както и когато си поискат. Затова така им се пада. Изглежда една доста солидна група от българското общество тотално изключва от уравнението институциите, отговорни за това подобни неща да не се случват или поне да бъдат ограничени до критичния минимум.

Какво общо имат средновековните практики за саморазправа и упованието във Висшия промисъл с нормалното функциониране на една съвременна и, както управляващите неуморно се опитват да ни убеждават, просперираща и стабилна държава? Защо населението й вярва в имагинерното, обобщава и злобно изгаря на клада салемските вещици, а не се вторачи в Прокуратурата и съдебната система, за да проследи действията им по двата случая? И друго, не по-малко важно – защо целокупното „българско човечество“ не покаже съпричастност, а хвърля камък, без да е праведно?

Подобни „случаи“ ме разтърсват, както предполагам и всеки здравомислещ човек. Това обаче е емоционална позиция, тя е за собствена употреба. Неслучайно елинската Темис и латинската Юстиция са изобразявани с превръзки на очите. Те нямат право на емоции, още по-малко на пристрастия. Така или иначе ние пък няма как да си затворим очите пред една нерадостна констатация.

През последните няколко десетилетия българинът (извинете ме за народопсихологическата недомислица) има всички основания да игнорира тотално всякакви надежди върховенството на закона да възтържествува и да се отсъди по право. Той обобщава. Ако една възпитателка в детско заведение е маскара, значи всички възпитателки в детски заведения са маскари. Ако на един политик му се случи нещо ужасно, значи всички политици са получили възмездие. Ако някой крупен престъпник бъде гръмнат посред бял ден на улицата, значи това е повод за празнуване.

Нарастващата липса на каквото и да било доверие в държавността като цяло ни връща в онова, което Цезар Бароний нарича „Тъмните векове“. Ще изгорим покрай сухото и мокрото, пък каквото се отбере накрая. Каквото кресливата тълпа отреди.

Колко гласа призоваха да се абстрахираме от масовата истерия, да призовем институциите да стоварят закона с цялата му строгост върху откачалката от „Брезичка“ и да положат всички възможни усилия за превенция, за да няма повече подобни случаи? Колко изразиха съпричастността си към мъката на семейството на министър Московски и същевременно апелираха за безкомпромисно разследване как така с моторна шейна и четиригодишно дете извън пистите? Изобщо имаше ли някой, който да алармира, че подобни „случаи“ наистина са лакмус за деградацията на институциите и респективно на доверието към тях, и, ако продължаваме по същия начин, нищо чудно да започнем да раздаваме правосъдие както в Саудитска Арабия правят с прелюбодейките, гръмогласно славейки висшето създание, както и да го назоваваме?

Въпросите са риторични, отговорите всеки може да даде за себе си…


Текстът е публикуван в сайта Биволъ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

radoslav-tsviatkov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...