За насекомите като „минидобитък“ или как буболечките упорито пъплят към менюто ни

Най-вероятно стремежът ни да имаме колкото се може повече, колкото е възможно по-качествена и лесна за произвеждане храна е стар колкото човечеството. Милиони хора в различни исторически епохи са умирали от глад заради войни, слаби реколти или неблагоприятни климатични фактори. Дори и в момента гладуващите по света са стотици милиони – в централните райони на Африка, в гетата, в пренаселените региони…

Макар и сега човечеството да произвежда повече храна от когато и да било, а търговията, по-лесният транспорт и новите технологии да помагат за изхранването на световното население, перспективите съвсем не са розови. Мнозина учени и голям процент от обикновените хора са убедени, че продоволственото бъдеще на цели континенти и раси е доста мрачно. Причините за това са много – главозамайващите темпове, с които нараства населението в глобален мащаб, климатичните промени, които вече не са тайна за никого, освен за тези, които имат краткотраен интерес да си затварят очите за тях, намаляването на процента на хората, които се занимават пряко с осигуряването на прехраната на човечеството.

Ето само няколко примера. Докато през 1800-ата година световното население е било малко под 1 милиард човека, се очаква към 2050 година да е почти 9 милиарда. Като допълнение към това, населението на Северна Америка забавя темпа си на растеж с всяка изминала година, а Европа направо намалява. Това означава, че продоволствената криза в близкото бъдеще ще засегне най-остро бурно развиващите се региони на Африка, Азия и Южна Америка, които много по-трудно биха се справили заради относително по-ниската си технологична напредналост и неблагоприятните условия за земеделие в цели региони (Амазонката джунгла, африканските пустини, Арабския полуостров, Сибир, пустинята Гоби).

Само за последното столетие средните годишни температури на Земята са нараснали с около 1 градус по Целзий. Въпреки яростните спорове, които водят учени и политици помежду си, никой не е в състояние да отрече, че увеличаването на емисиите на т. нар. „парникови газове” като резултат от човешката дейност през индустриалния период е катализатор за повишаването на температурите. Така или иначе обаче, абсолютно безспорно е, че планетата е в период затопляне, което неминуемо ще доведе до топене на ледниците и повишаване на океанското ниво, което пък допълнително ще усложни ситуацията, защото ще бъдат заляти милиони декари плодородни почви.

Затоплянето ще доведе и до разрастването на други неблагоприятни тенденции – засушаване и намаляване на обработваемите площи, увеличаване на природните бедствия, обезлюдяване на все повече райони. Други милиони декари по света пък няма да могат да бъдат използвани за земеделие векове или дори хилядолетия заради промишленото замърсяване.

Подобни мрачни тенденции мобилизират учени, правителства и неправителствени организации да търсят адекватни начини бъдещите кризи да се избегнат или поне последствията от тях да се доведат до възможния минимум. Както обикновено, оказва се, че всичко е в наши ръце и е достатъчно хората да променят някои от навиците си, за да си осигурят по-добро бъдеще.

Според изследвания на Организацията за храни и земеделски култури към ООН (FAO), макар и 900 милиона човека в света да нямат достатъчно храна и да гладуват хронично, 1/3 от всичката произвеждана храна за хора се… изхвърля. Основни причини за това са презадоволяването на модерните общества, липсата на политики за премахване на глада от лицето на Земята и неравномерното разпределение на ресурсите по региони. Разбира се, има и по-прозаични – като претрупването на хладилника с повече продукти, отколкото можем да изядем, преди да изтече срокът им на годност.

Освен мерките срещу изхвърлянето на храна, специалистите предлагат и други „лесни” решения, които могат да опростят ситуацията, преди да се налагат драстични мерки. Сред тях са промяната на хранителните навици и прекратяване на поемането на прекалено много храна, характерно за богатите общества, „приучаването” на хората към консумация на продукти, изискащи по-малко ресурси и т.н.

Обсъждат се и се въвеждат и редица мерки за повишаване на добивите. Някои от тях се радват на широка обществена подкрепа – като устойчивото земеделие например. Други пък разчитат на „рамото” на крупни финансови лобита и контролираните от тях конкретни правителства – такива са генно модифицираните продукти, за чието влияние върху човешкия организъм и околната среда все още се знае твърде малко, но въпреки това се налагат в редица страни.

Разбира се, фантазията и полета на научната мисъл стигат много по-далеч, отколкото може да предположи обикновения човек. Все по-упорито например се дискутира темата за внедряването на нови хранителни практики, меко казано нетипични за западните общества.

Всъщност, подобно на безкрайно много други случаи, и по отношение на храненето традицията се преекспонира. Това, което ядем в момента, далеч не е толкова „традиционно” колкото си мислим. Едни от основните ни храни като картофи, фасул, домати, се появяват в Европа едва след Великите географски открития.

Старите хора разказват, че по време на войни оскъдното брашно се смесвало със стрита кора от дъб, за да се увеличи количеството. Древните гърци пък закусвали „попара” с вино. Ескимосите приемат като особен деликатес гниещото месо от тюлен, а подобно на тях древните римляни подготвяли специален „сос” от престояли дълго на слънце рибешки вътрешности.

Предполагам представяте си как би реагирал някой чужденец, ако разбере какво има в прословутата ни шкембе чорба. По същия начин, по който го правим ние, когато прочетем за печените кучета и пържени огромни хебарки, характерни за кухнята на Югоизточна Азия. Всъщност, хлебарките и другите насекоми са в основата на бъдещите планове на учените.

Те дават доста мрачна картина, ако темповете на нарастване на човечеството и хранителните ни навици се запазят. Според тях до двадесетина години основните храни като месото, ще са драстично по-скъпи и дефицитни отсега. Дотолкова, че ще трябва да ги заместим с нещо друго. Питателно и пълно с протеини, но по-евтино, по-достъпно и по-широко разпространено. Като насекомите например.

ООН, НАСА и правителствата на развитите страни вече отделят доста средства за разработване на начини, чрез които в менюто на хората (особено на гнусливите западняци) постепенно да се „внедрят” различни видове насекоми под различна форма. В материал, подготвен за ВВС от Денис Уинтърман, Моргейн Гайе, представен като специалист в умопомрачителната за нас научна дисциплина Футурология на храненето казва, че е наложително да се търсят заместители на превръщащото се в лукс месо именно сред буболечките.

Мистър Гайе обаче не спира дотук. Той държи да опише подробно пред самодоволните човеци какво бъдеще ги чака. Прави го обаче с бодър тон, напук на спонтанните напъни, с които са принудени да се борят читателите със слаби стомаси. Гайе ни информира, че от храненето с насекоми ние само можем да спечелим. И започва да изрежда предимство след предимство. На първо място инсектите имат много по-голяма хранителна стойност от нормалното месо. Те също така са богат източник на протеин, а „отглеждането” им излиза много по-евтино от това на говедата например. И са полезни за околната среда, тъй като консумират по-малко вода и не отделят метан като тревопасните бозайници.

Разбира се първоначалната реакция на всеки от нас варира между „Абе, я си гле’й работата!” и „Що не си ги ядеш ти, като са толкова вкусни?”, но Моргейн Гайе не се отказва толкова лесно. Той има да допълни, че насекомите ни предлагат не само изобилие от храна, а и богато разнообразие – до момента науката познава 1 400 вида буболечки, които стават за ядене. Освен това в един грам „насекомско” се съдържат в пъти повече витамини, калций, желязо и други полезни вещества, отколкото в същото количество говеждо например.

Повечето от нас изобщо не биха и изслушали подобни доводи. Затова мистър Гайе се обръща към хранителните концерни. Според него всичко е в техни ръце. Именно те трябва да променят отношението на хората към „храните на бъдещето”. Той самият предлага и прости начини за това. Първо, на насекомите трябва да се придаде привлекателен търговски вид. Почти никой не би си купил печени скакалци, но какво ще кажете за хамбургер с хлебарки или сос от ларви например? Същото?

Моргейн Гайе има отговор и за това. Според него неразделна част от промяната на мисленето на хората трябва да е замяната на понятието „насекомо” с „минидобитък”. „Салата от минидобитък” звучи далеч по-продаваемо, нали? Неговата теза почива да друго предположение – че при храненето наименованието има не по-малко значение от вкуса или мириса.

Думите му се потвърждават от изследвания на професора по експериментална психология в Оксфорд Чарлс Спенс, който твърди, че звуците влияят на мозъка за възприемането на храните. В зависимост от музиката, която слушаме, докато се храним, ястието ни може да ни се стори по-прясно, сладко или вкусно.

Холандското правителство например вече е вложило повече от милион евро в разработването на проекти за ферми за „минидобитък”. Щурците и скакалците може би скоро ще са част от менюто ни под различни форми. Впрочем, това от векове е факт в някои африкански страни, Япония, Тайланд…

Паралелно с опитите насекомите да бъдат внедрени в менюто ни, множество лаборатории по света се опитват да „произвеждат” ин витро и други видове месо, което да замести конвенционалния продукт. В този случай също трябва да се положат много усилия, за да бъде убеден обикновеният потребител да приеме новата храна…

Учените имат големи планове и за водораслите като заместител на много от храните. Според тях това би решило един от най-големите проблеми, които се очертават за бъдещето – липсата на достатъчно плодородна земя и прясна вода, от каквито водораслите нямат нужда, за разлика от съхоземните растения. Други техни предимства са, че имат огромно видово разнообразие, растат изключително бързо и могат да бъдат използвани и за направата на биогориво.

Е, виждаме, че много изследователи допускат, че след двадесетина години ще е напълно в реда на нещата да поканим половинката си на романтична вечеря и да поръчаме панирани щурци със салата от водорасли например. На старомодните им остава само да се надяват, че и в тези разработки фантастиката е далеч повече от науката или просто да използват оставащото време, за да се наситят на пържолите с картофено пюре…