Скрижалите на П‘ефский

Сексът с животни е извращение според общоприетото схващане. Ако хипотетично допуснем, че си шестнадесетгодишен пастир на лами в Андите, гениталиите ти се бунтуват като Манко Инка Юпанки и не виждаш ни един homo sapiens по шест месеца в годината, може би гледната точка би се променила. Поне веднъж на седмица-две.

Канибализмът също е извращение според общоприетото схващане. В случай, че ти се наложи да изкараш 872 дена блокиран в Ленинград, има вероятност да подходиш към ситуацията по различен начин. Веднъж или два пъти, може и повече. С всичко се свиква.

Налагането на уж миролюбива религия чрез покръстване/помюсюлманчване с огън и меч също е извращение, но иди го обяснявай на кръстоносните и хашишински „мозъци“. Току-виж си променил мнението си… Я чрез конфирмация, я чрез сюнет.

Това обаче Делян Пеевски да внася законопроект за свободни и прозрачни медии без фалшиви новини не е извращение. Не е и некрофилия, не е и педофилия, не е и православен комунист дори. Това е ново ниво, нов левъл на #kletamajkabalgariq.

Нима все още има някой, който да не схваща, че шеф на ДАНС, спасител от вторичното ограбване на КТБ и ковач на медийни закони са само трасиращи патрони? Че самата личност на успелия млад мъж е използвана от ония, дето командват от сянката, точно по такъв начин – да провокира това, с което разполагаме като гражданско общество и да отнема съществена част от енергията му? Машината е отлично смазана и резултатът е налице.

Само за няколко години рефлексът на споменатото вече гражданско общество закърня дотолкова, че приемането на закона за вторичното ограбване не предизвика никаква или почти никаква реакция. Ако изключим няколко писания в социалните мрежи. Също толкова ни стресна и деятелността относно свободата на медиите на превърналия се в символ на бездържавността жител на хотел „Берлин“.

Търпим. Просто си кротуваме и чакаме новото извращение. Направо си бие на Стокхолмски синдром. Справедливото гражданско недоволство срещу това вълкът да бъде пуснат в кошарата, за да пази агнетата, го няма. Накъде се е покрило. Пред Народното събрание няма хора с камъни и дръвье. Просто ги няма. А би трябвало… Ама какво ли знаем ние…

Да, доказали сме, най-вече през последните седем или осем десетилетия, че всичко можем да понесем. Бурите минават и си заминават. Е, отнасят по някое листо, но дървото си стои. Само се поклаща насам-натам. Най-много да се откърши някой клон. Но вегетацията ще си продължи, какво пък толкова?

Стига глупости! Изборът е цивилизационен. Ако Делян Пеевски може да управлява силовите структури, макар и за ден-два, ако той внася законопроекти за финансовата и медийната стабилност, в какво подобие на държава приемаме да живеем? Тоест, да битуваме.

Щом сме страната с най-стремителния спад на свободата на словото в целия Европейски съюз, щом в същия този Европейски съюз имаме най-ниската покупателна способност и никакви шансове да влезем в Шенген, за какво говорим? А терминалите? Демографската криза? Обезлюдяването на цели региони? Маргинализирането? Работещите бедни? Бентлитата?

Пеевщината е повсеместна, дами и господа. И не се дължи на нищо друго, освен на липсата на читав лустрационен закон. Докато нямаме такъв и не го вкараме в Народното събрание с камъни и дръвье, все така ще си я караме. Независимо дали е Петър Делян или Делян Пеевски.

Започнахме с инките, нека и завършим с тях. През 1536-а Манку Капак вдига въстание срещу конкистадорите. Воините му се бият храбро, но испанските завоеватели успяват да наложат волята си. Вече е прекалено късно. Летаргията е пуснала корени достатъчно дълбоко, пък и враговете са се вкоренили още по-здраво.

Та, изборът е цивилизационен. Ако не спрем законотворчеството на Делян Пеевски и на тия около и над него… ама не с бой в гърдите по социалните медии…, ни чака съдбата на България при Петър Делян или на Инкската империя след Манку Капак. Кое не разбрахте?

Текстът е публикуван на сайта Биволъ.