Честит Трети март!

За тази дата могат да се кажат, а и са се казали много неща. Противоречиви, разбира се, ние сме българи, няма как. От това, че този е националният ни празник и той е единствен до това, че всъщност става въпрос за договор, и то прелиминарен (предварителен) между две страни, нито една от които не е България. От това, че на този ден трябва да се обединим като целокупна нация до отричането изобщо на понятието ден на Освобождението заради факта, че в Санстефанския договор става дума просто за автономия. От „трябва да се гордеем, че сме българи“ до „имаме къде-къде по-важни дати в историята си“.

Разбира се, всеки е свободен да тълкува фактите както намери за добре. Няма да крия, че и за мен Трети март не е най-подходящата дата за национален празник на България. Далеч по-удачни ми се струват 24 (11) май или 6 септември. Но това си е лично мое мнение и не трябва да занимавам никого с него. Защото именно в това се състои същината на понятието „нация“. Независимо кой ден от календара бъде избран за национален празник, винаги ще има недоволни. Ако сме нация, а не стадо с претенции обаче, те ще успеят да преглътнат егото си в името на общността. И толкова!

Надали всички българи по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година са били доволни. Надали са били склонни на саможертва. Надали са липсвали хора, разочаровани, че отхвърлянето на османската власт не е следствие от нашите собствени усилия като народ, а идва като резултат от сблъсъка на имперски интереси. В решителния момент обаче дедите ни са тръгнали като един. Задружни пред лицето на врага, обединени от общата цел, готови да дадат живота си за нея.

От нас не се иска чак толкова. Достатъчно е просто да се радваме на това, което са ни завещали предците ни и да си обещаем, че ще направим всичко възможно, за да осмислим саможертвата им. Днес никой от нас не бива да политизира и да говори за подбудите, накарали Руската да нападне Османската империя. Единственото важно е, че хиляди руски, финландски, украински и румънски воини са дошли в България и са платили с кръвта си, за да го има Трети март.

Така че, нека поне днес не се боричкаме на дребно. Нека просто да бъдем единни в благодарността си пред подвига на войниците и опълченците и признателни за саможертвата им. Нека се възхитим да смелостта и непримиримия им дух, проявени в десетки битки като тези при Плевен, на Шипка, за София и Стара Загора…

Нека не мислим какво е можело да стане, ако я нямало Руско-турската Освободителна война, а да се съсредоточим върху фактите и да решим с какво можем да допринесем, за да надградим над постигнатото от дедите ни. Защото те са давали живота си за силна, единна и независима България. Такава ли е тя днес? Правим ли достатъчно, всеки поотделно и всички заедно, в името на тази цел? Всеки сам може да даде отговор на тези въпроси, но днес е особено важно да сме единни. Едновременно смирени и горди. С надежда за бъдещето в умовете и възрожденски плам в сърцата си.

Честит Трети март на всички българи!