Таланта* да се саморазрушаваш

Николай Антонов - Таланта бе заловен на 20 февруари, след като два дена по-рано направи неуспешен опит да обере микробус, снабдяващ магазин с цигари. Подробностите около случая са ни известни на всички, защото медиите побързаха да ни информират подробно.

Интересно обаче защо в същите тези медии много рядко се прокрадваха каквито и да било критични коментари относно постъпката на Таланта. Всички говореха за него като за едва ли не жертва на съдбата, забравена от лошите държавни и спортни властници.

Нека и ние се поддадем на изкушението и набързо да се включим в надпреварата да правим ретроспекция на живота на Николай Антонов, защото той наистина е впечатляващ.

Като малък бъдещият лекоатлет започва да тренира в родния си Разград. Както сам твърди, тялото му просто е създадено за бягане. С издължени крайници, пъргави мускули и завидна издръжливост, Антонов бързо привлича вниманието на специалистите и получава прозвището Таланта. Дотук нищо изненадващо.

Хиляди момчета и момичета са притежавали невероятна генетика и са попадали в светлините на прожекторите на крехка възраст, но месеци или години по-късно никой, освен родителите и приятелите, не е помнил имената им. С Николай Антонов обаче не се случва така.

Той отива да тренира в ЦСКА и успехите не закъсняват. Нямаме за цел да ги изреждаме всичките, но едва ли бихме могли да пропуснем европейската и световната му титла на 200 метра в зала и националния рекорд на същата дисциплина, който не е подобрен и до днес. Заради факта, че на всички големи форуми се конкурира само с чернокожи, му прикачват още едно прозвище – най-бързият бял мъж на планетата.

Ако отново се позовем на собствените му думи, в края на кариерата си Таланта е спечелил над 2 милиона долара от наградни фондове и рекламни договори. Млад, здрав, очарователен, любимец на компаниите, магнит за жените, богат... Какво повече може да иска човек от живота?

Николай Антонов обаче иска. Или не, преценете сами. Скоро след като окачва шпайковете, той „започва да се занимава с бизнес“. Кавичките не са заради цитат, а защото бившият лекоатлет има много странни представи за предприемачеството. Неведнъж и не в едно интервю той разказва как разни негови приятели идвали при него и му разкривали свои проекти за разработване на тази или онази пазарна ниша, а той им давал пари, като по този начин им ставал съдружник.

И тук идва интересното. Псевдоприятелите започнали да лъжат начинаещия бизнесмен и не правели нищо, освен да пилеят парите му. И пак, и пак, и пак... Защо не е спрял да раздава спечеленото с пот, никой не знае. Най-малко самият той. С това използвачество и склонността си да черпи наред при все по-честите си посещения по кръчмите Антонов обяснява иначе труднообяснимия факт, че само няколко години след края на кариерата си е без пукнат грош.

Вестниците от време на време излизат със заглавия, безмилостно бичуващи държавата, че е оставила човекът, заради когото знамето й се е вяло на толкова международни форуми, да мизерства. Таланта получава предложения за работа от познати и непознати, но не успява да се задържи никъде, защото дружбата му с алкохола и наркотиците се задълбочава.

През 2003-а, само дни след като му се ражда дъщеря, Николай Антонов прави опит за самоубийство. Прерязва си вените и за по-сигурно се наръгва с нож в корема. Здравият му организъм обаче се преборва със смъртта и той оцелява. Поне за известно време изглежда, че си е взел поука от всички нещастия, които сам е струпал на главата си и Таланта се „кротва“.

Старата поговорка „Шило в торба не седи“ обаче се оказва правилна за пореден път и името на Антонов отново влиза в полицейските хроники. Пиянски сбивания, отрязано ухо, спукан череп (първото чуждо, вторият – лично негов). Лекарите твърдят, че Таланта има психични проблеми и не е отговорен за действията си.

Животът на най-бързия бял мъж на планетата следва кошмарния си сценарий до момента, в който той и още трима негови съучастници решават да организират обир на микробус, зареждащ магазини с цигари. Въоръжени с пистолет и автомат, Антонов и 25-годишният му съгражданин Венцислав Петров, отвличат превозното средство заедно с шофьора му от горнооряховското село Първомайци.

Малко по-късно микробусът и водачът му са открити. Цигарите на стойност около 30 000 лева са на мястото си, също като скритите в тайник 15 000 лева оборотни средства. Похитителите са успели да задигнат единствено 2 600 лева от шофьора.

Когато полицията открива улики срещу Николай Антонов и го залавя, той прави пълни самопризнания. Това никой не може да му отрече – Таланта винаги е бил болезнено честен и склонен благородно да поеме вината върху себе си. Той не издава никой от съучастниците си, които така или иначе са заловени малко по-късно.

Сега бъдещето на големия някога спортист изглежда по-мрачно отвсякога. Прокуратурата е повдигнала срещу него множество обвинения – въоръжен обир, отвличане, незаконно притежание на оръжие. Ситуацията се усложнява и от факта, че заради пиянските си изпълнения Николай Антонов вече е попадал неколкократно зад решетките.

Нека обаче погледнем нещата от друг ъгъл. Колкото и цинично да звучи, не е ли най-добре Таланта да постои в затвора по-дълго? Колкото и предизборно да звучи, не е ли така по-сигурно както за самия него, така и за обществото?

Всички приятели на Николай Антонов твърдят, че ПО ПРИНЦИП той е прекрасен, честен и лоялен човек. Дори и без да го познаваш, само като четеш интервютата му, разбираш колко болка изпитва заради страданията, които причинява на близките си, колко много обича дъщеря си и родителите си, каква вина го мъчи, че е предал чувствата на бившата си жена...

И няколко месеца след прочувствените му излияния (в чиято искреност ни най-малко не се съмнявам) отново по медиите се появяват новини за това как Таланта пак е в ареста, защото се сбил за пореден път в някоя разградска кръчма... Как правил скандали по заведенията, защото клиентите не искали да го черпят и изпивал питиетата им докато са в тоалетната... Как предлага медалите си за по едно голямо... И накрая как въоръжен откраднал микробус от центъра на Първомайци.

Няма защо да обвиняваме държавата, че не му е отпуснала прилична пенсия. След като не е успял да си осигури бъдещето с два милиона долара, каквато и сума да му се даде, той ще я раздаде на приятели, че черпи до припадък или ще я обърне в ракия и кокаин. Държавата е виновна за мизерията, в която живеят много спортисти и творци, но не и за тази на Николай Антонов. Той е от типа хора, на които трябва да им даваш джобни всеки ден, защото колкото и пари да им попаднат, те са способни да ги прахосат за норматив.

За съжаление Таланта просто не може да се справя с прозаичните неща от живота. Както и стотици други гениални спортисти. Оставен да се ръководи сам, той наранява и себе си, и околните. Затова, за да не пробяга пътеката на живота си така, както само той си знае, по-най-бързия възможен начин, господа прокурори, вкарайте го зад решетките за повечко време.

Всички помним Джордж Бест и последните му дни в болницата, когато пред камерите и фотоапаратите на медиите той отправи послание към всички хора по света: „Не умирайте като мен“.

Нека Таланта не свърши по същия ужасен начин. Той направи много за България и почти всичко, за да съсипе себе си. Май единственото, което обществото може да му даде в замяна, е да го вкара в затвора или още по-добре в психиатрична клиника, защото това е един от случаите, в които думите „той има нужда от помощ“ важат в пълната си сила.

* Граматическата грешка в заглавието е напълно умишлена

Стоян Николов-Торлака

Статията е публикувана в сайта Север.бг.